Акт от 16.07.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 7745

Номер

7745

Година

9.10.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

09.30

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Атанас Иванов дело номер

20151210101274 по описа за

2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от К. Ч.- Главен изпълнителен директор и М. Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Г. С. Я., против А. Н. К., с ЕГН [ЕГН].

Навежда се в молбата, че ответникът е осъден да заплати на [фирма] по щета № сумата от 1 599,06 лева, представляваща изплатено без основание застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" (полица № с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г.) във връзка с ПТП, станало на 17.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с мораторна лихва за забава по чл.86 във връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД за период от три години преди датата на подаване на заявлението, а именно сума в размер на 489, 34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.05.2012 г. до 07.05.2015 г. (денят, предхождащ датата на подаване на заявлението), както и сторените по делото разноски. Твърди се, че ответникът е депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, с което обосновават правния интерес от настоящето производство.

Твърди се, че съгласно Протокол за ПТП с № / 17.06.2010 г., съставен от С.- Б., на 17.06.2010 г. водачът З. И. С., управлявайки л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], движейки се по път в посока [населено място] (срещу автосервиз А.), допуска ПТП, като при извършване на маневра ляв завой не пропуска изпреварващия го лек автомобил марка „", модел „Т." с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от А. Н. К., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети. Управляваният от З. И. С. л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] е бил застрахован в [фирма] на основание застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г., с оглед на което въз основа на Уведомление за щета от 18.06.2010 г. от А. Н. К., с Ликвидационен акт от 28.07.2010 г. [фирма] е определило да се изплати на собственика на лек автомобил марка „", модел „Т." с [рег.номер на МПС] - А. Н. К., застрахователно обезщетение за нанесените на автомобила щети при ПТП, станало на 17.06.2010 г., в размер на 1599,06 лв., която сума с преводно нареждане от 29.07.2010 г. му е била изплатена.

Твърди се, че за реализираното на 17.06.2010 г. ПТП първоначално на водача З. И. С. е бил съставен АУАН № / 17.06.2010 г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление № / 25.06.2010г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б.. С влязло в сила на 04.01.2011 г. съдебно решение № / 15.12.2010 г. по н.а.х.д. № /2010 г. по описа на РС-Б., съдът е отменил Наказателно постановление № / 25.6.2010 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., което е било издадено на водача З. И. С. във връзка с ПТП от 17.06.2010 г., като е приел, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно З. И. С. е виновен за инцидента. Напротив, събрани били доказателства, от които се установява, че не З. И. С., а именно ответникът А. Н. К. е извършил неправомерни действия (нарушил е правилата за движение по пътищата, в т.ч. неспазване на дистанция и несъобразяване със съответните правила от водачите на движещите се МПС-та след автомобила на С.), поради което е възникнало ПТП-то на 17.06.2010 г.

Навежда се, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определена застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 257 от Кодекса за застраховане обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В случая обаче след плащане на застрахователно обезщетение въз основа на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, е постановен и влязъл в сила съдебен акт, в който е прието, че водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована в [фирма], въз основа на което [фирма] е изплатило застрахователно обезщетение, не е доказано да е виновен за настъпилото ПТП на 17.06.2010 г. С оглед на това се прави довод, че доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, а в случая същата не е доказана, то това обуславя правен интерес за предявяване на иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата, която е била неоснователно изплатена на А. Н. К. като застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност във връзка с ПТП, станало на 17.06.2010 г., и с която сума същият се е обогатил неоснователно, тъй като не е имал право да я получи. За да е налице основанието за предявяване на иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, законът е постановил изискването за предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване и спестяване /Постановление № /28.05.1979 г. по гр. дело № /79 г. на Пленума на ВС/. В случая е налице начална липса на основание за изплащане на обезщетението; налице е неоснователно обедняване на застрахователя и неоснователно обогатяване на ответника за сметка на застрахователя, като обедняването и обогатяването произтичат от един и същ юридически факт.

Твърди се, че на ответника са изпратени регресни покани изх. № № 92-1591/ 21.02.2011 г., 92­1591/ 16.07.2012 г. за възстановяване на неправомерно платената сума, получени лично от него, но до настоящия момент същата не е възстановена.

Твърди се, че е образувано заповедно производство за претендираните суми, като е подадено възражение от длъжника, което обуславя правния интерес от настоящето производство.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането [фирма] към ответника А. Н. К., ЕГН: [ЕГН], адрес: [населено място] произтичащо от Щета № , във връзка с връщане на парична сума и възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност", включващо сумата от 1599.06 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки) - главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (08.05.2015 г.) до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 489.34 лева, считано от 07.05.2012 г. до 07.05.2014 г., ведно със законната лихва от 08.05.2015 г. до окончателното плащане, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените искове. Навежда се, че не оспорва обстоятелството, че на 29.07.201 Ог. ищецът е платил на ответника сумата 1599,06лв., с посоченото основание за плащането- застрахователно обезщетение по щета № / 2010 г. Навежда се, че застрахователното обезщетение е получено от ответника при наличие на основание за това. Плащането на застрахователното обезщетение се основава на чл. 226 КЗ, регламентиращ, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението направо от застрахователя. Предпоставките на фактическия състав на хипотезиса на нормата на чл. 226 КЗ, регламентиращ ангажиране отговорността на застрахователя са: валидна застраховка „Гражданска отговорност" за виновния водач на автомобила, с който е причинено ПТП при застрахователното дружество; настъпване на застрахователно събитие- ПТП, в резултат на противоправно и виновно деяние на деликвента; претърпени вреди и причинна връзка между вредите и механизма на деянието. Между страните не е налице спор относно съществуването на първите две предпоставки- наличие на валидно застрахователно правоотношение и настъпване на застрахователно събитие. За да съществува основание за плащане на застрахователно обезщетение, следва да се установи, че деянието на застрахованият е противоправно и виновно. Считам, че деянието на застрахования от ищеца водач на МПС е противоправно. Механизмът на ПТП се установява от Протокол за ПТП № от 17.06.2010г„ съставен от С "ПП" - Б., се установява, че механизмът на ПТП е следния: З. И. С., като водач на лек автомобил марка „, модел „" с рег.№ , собственост на [фирма] движейки се по път в посока от [населено място] към [населено място]/срещу автосервиз А./ извършил маневра завой на ляво, като не е пропуснал изпреварващия го автомобил марка „", модел „Т." с per. [рег.номер на МПС] , управляван от водача А. К. , в резултат на което е реализирано ПТП. Изложеното обуславя извод, че с поведението си водачът на л.а. м. е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо поведението на водачите при предприета маневра „ляв завой". Установява се, че водачът на л.а. м. „" е предприел маневрата „ляв завой", за да навлезе в крайпътна територия. При това положение като водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво за навлизане в крайпътна територия, ищецът е бил длъжен да пропусне превозното средство, движещо се по пътя, който той напуска. Нарушено е общото правило на чл. 25 ЗДвП, което установява какви действия следва да извърши водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра. Оспорва се от ответника, съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, няма обвързващ характер и на общо основание в гражданското производство съдът може да преценява самостоятелно извършил ли е деецът противоправно деяние и виновно ли е поведението му. Следва да се посочи и, че отмяната на наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на С., не обуславя априори нито липсата на противоправност на поведението му, нито противопрано и виновно поведение на ответника. Следователно вредоносният резултат не би настъпил, ако застрахованият в ипщовото дружество, при предприетата прошка на посоката си на движение, бе изпълнил задълженията си да не създава опасност за останалите участници в движението. Оспорва се твърдението, че ответника се е движел с несъобразена скорост.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.

Ответникът се явява лично и с надлежен процесуален представител, оспорва иска по основание и размер.

Установява от представените писмени доказателства, намиращи се в кориците на ч.гр. дело № / 2015г. по описа на РС - Б., че ищецът в настоящето производство е предявил искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника- длъжник, вследствие на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Въз основа на подадено възражение от ответника- длъжник, е образувано настоящето производство за установяване вземането на ищеца и основанието за това.

От събраните в хода на процеса писмени доказателства се установява, че между ищеца и собственика З. И. С. на л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], е сключен договор за застраховка с [фирма] на основание застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г..