Решение № 390 от 05.08.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Габрово, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210100895 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Г. Д. И., с пълномощник адвокат И. С., против Областна дирекция на МВР Габрово, представлявана от директора П. И..

Предявени са обективно съединени искове по трудов спор: 1. По чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, с който се иска да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца със Заповед № 264з-3521/15.11.2023 г. на директора на ОДМВР Габрово и същото да бъде отменено; 2. По чл.344 ал. 1 т. 2 КТ, с който се иска ищецът да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението.

Претендираните права на ищеца по двата иска произтичат от съществувалите трудовоправни отношения между страните по делото, въз основа на трудов договор № 264p-1299/01.02.2017 г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел „Административен" при ОД на МВР Габрово. Със Заповед № 264з-3521/15.11.2023г., връчена на ищеца чрез пощата на 23.05.2024 г., било прекратено трудовото правоотношение между него и ОДМВР.

Заповедта е издадена от И. И. - Старши комисар към ОД на МВР - Габрово, като правно основание за издаването й е чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, а именно: придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че момента на прекратяване на трудовото правоотношение е от датата на връчване на същата.

Ищецът счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, като излага следните мотиви: С Договор за служба в Министерството на вътрешните работи от 07.04.1997 г., 1

Г. Д. И. е назначен на длъжност „главен технически сътрудник", звание „сержант". С Разпореждане ********** от 06.01.2016 г. на Териториално поделение на НОИ Габрово е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69 ал. 2 КСО, съгласно подадено заявление от 21.12.2015 г. за навършена възраст 53 г. и 5 месеца. С Трудов договор №264p-1299/01.02.2017 г. ищецът е назначен на длъжност „младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейностти" към отдел „Административен" при ОД на МВР Габрово, като съгл. т.2 от Договора, последният е сключен за неопределен срок.

Съгласно Допълнително споразумение №264p-9665/28.06.2022 г., подписано между ОД на МВР - Габрово и Г. И., служителят е приел „да изпълнява длъжността младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейностти" при ОД на МВР - Габрово за неопределено време, при пълен работен ден в качеството му на лице, работещо по трудово правоотношение по чл. 67, ал. 1 т. 1 от КТ.

Във връзка с горното старши комисар И. И. е издал процесната заповед, в която е посочено, че ТПО се прекратява от момента на връчването й. Заповедта е връчена на ищеца на 23.05.2024 г. Ищецът счита, че незаконосъобразно работодателят се е позовал на разпоредбата на 328 ал. 1 т. 10 от КТ. С §86 ЗИДЗМВР /в сила от 01.04.2015 г., ДВ, бр. 14 от 2015 г./ е предвидено за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., да се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения. С § 70, ал. 1, т. 3 от ЗИД на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. ДВ, бр. 81 от 2016 г. /, считано от датата на влизане в сила на този закон служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага §86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители, са преобразувани в трудови правоотношения за определени категории служители. С ал. 2 на същата разпоредба по § 70 от ЗИД на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ е било регламентирано изискването за сключване на трудови договори с посочените лица по §70, ал. 1, т. 1-3 ЗИД на ЗМВР.

С разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е регламентирано общо основание за прекратяване на трудовия договор при придобИ.е право на пенсия за осшурителен стаж и възраст, освен в изрично предвидените в същата разпоредба случаи за категории лица, сред които ищецът И. не попада. Следователно безспорно се установява по делото, че придобитото право на пенсия от ищеца е възникнало и съответно упражнено от него към м.януари 2016 г, респ. преди сключения на 01.02.2017 г. трудов договор с ответния работодател. Уволнителното основание по чл.

328, ал. 1, т. 10 КТ предвижда правната възможност за работодателя да прекрати 2 трудовия договор на това основание при придобИ.е правото на пенсия от работника или служителя по време на действие на трудовия договор, какъвто не е настоящия случай. Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ изисква работникът или служителя да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор, като без значение за законността на уволнението е дали правото на пенсия е упражнено от него. Следователно, тълкувайки посочената разпоредба, правната възможност да се прекрати трудовото правоотношение, поради навършване на пенсионна възраст на ищеца не е предоставена на работодателя, тьй като правото да се пенсионира вече е било упражнено по-рано, по реда на чл. 69 от КСО, т.е. при сключване на трудовото правоотношение, работодателят е знаел и се е съгласил с това качество на работника, поради което не може да се позовава повторно на него.

В съдебно заседание адвокат С. поддържа предявените искове. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък.

В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощника си юрисконсулт И. С.. В него излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, по следните съображения:

Цитираните в исковата молба решения и определение на ВКС касаят случаи на придобИ.е право на пенсия по чл.68 от КСО, а не по чл. 69 от КСО, какъвто е настоящия случай, както и за вече упражнено основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, повторно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, а в случая има преобразуване на служебното правоотношение.

Отделно от това, както е посочено в исковата молба, с &70, ал. 1 т. 3 от ЗИД на ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители в МВР, за които се прилага &86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители, са преобразувани в трудови правоотношения за определени категории служители. С ал.2 на същата разпоредба на &70 от ЗИД на ЗМВР е регламентирано изискването за сключването на трудови договори с посочените лица по &70, ал.1. т.1-3 от ЗИД на ЗМВР. Именно в такава категория попада и И.. Именно такъв договор бил сключен с ищеца на 01.02.2017 г., на основание тази разпоредба, като е прекратен с процесната заповед на основание чл.328. ал.1, т.10 от КТ. След като процесуалния представител на жалбоподателя в ИМ е написал, че между И. и МВР е бил сключен такъв договор, и е преобразувано служебното правоотношение, на основание &70, ал.2 от ЗИДЗМВР, не може да става дума за повторност.

Г. И. Д. е в трудово правоотношение с Министерство на вътрешните работи от 07.04.1997 г., видно от сключения договор за служба между него и Министерство на вътрешните работи. Съгласно разпореждане ********** от 06.01.2016г. на Териториално поделение на НОИ - Габрово е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69,ал.2 от КСО, съгласно подадено заявление от 21.12.2015г. за навършена възраст 53 г. и 5 месеца. Придобитото и упражнено право на пенсия.

Съгласно §86 от ЗИДЗМВР (В сила от 01.04.2015 г.. ДВ. бр.14 от 2015г.), за държавните служители в Министерството на вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на 3 служебните им правоотношения, в която категория попада ищецът. Разпоредбата на §70. ал.1 от ЗИДМВР предвижда преобразуване на съществуващите правоотношения на държавни служители в МВР за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители, в такива по трудово правоотношение, по смисъла на КТ. В ал.2 се предвижда преобразуването да става чрез сключване на трудови договори за работа в МВР, на длъжности за лица, работещи по трудови правоотношения.

Съгласно законоустановените изисквания на §70, ал. 1 от ЗИДМВР, съществуващото и валидно действащо правоотношение на Г. И. с МВР е преобразувано по силата на законоустановената норма, със сключването трудов договор №264р-1299/01.02.2017г. Няма данни преди сключването на горепосоченият трудов договор съществуващото ТПО да е било прекратявано, каквито доказателства всъщност липсват и в исковата молба.

Погрешно и недоказано е изразеното твърдение за повторно позоваване от страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поради навършване на пенсионна възраст от ищеца. В исковата молба ищецът посочва единствено Заповед №264з-3521/15.11.2023г., с която директорът на ОДМВР-Габрово е прекратил трудовото правоотношение с Г. И. Д.. Липсва такава заповед преди сключването на трудов договор №264р-1299/01.02.2017г., по силата на който Г. Д. И. е назначен на длъжност „младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване и управление на собствеността и социални дейност" към отдел „Административен", при ОДМВР-Габрово. като съгл. т.2 от Договора, последният е сключен за неопределен срок. Това се доказва и от приложената справка №264р-10413./28.06.2024 г. издадена от ОДМВР-Габрово от която е видно , че от 07.04.1997 г. до издаването на Заповед №264з-3521/15.11.2023г. е налице трудово правоотношение без наличие на прекъсване между ищеца и Министерство на вътрешните работи.

Предвид гореизложеното ответникът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ОДМВР-Габрово по чл.328 ал. 1, т. 10 от КТ е законосъобразно и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ са неоснователни, поради което моли съда да постанови решение, с което да ги остави без уважение.

В съдебно заседание юрисконсулт С. моли съда да отхвърли предявените искове по изложените съображения, като излага доводите си и в писмени бележки.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Предявените искове са допустими. Оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца му е връчена на 23.05.2024 г., а исковата молба е постъпила в съда на 30.05.2024 г., с оглед на което е спазен законовия срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ. Тъй като ищецът-работник/служител/ твърди незаконосъобразност на уволнението, то в тежест на работодателя – ответник е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти и обстоятелства: Към датата на издаване на оспорваната Заповед № 264з-3521/15.11.2023 г. на Директора на ОДМВР – гр. Габрово са се намирали в трудовоправно отношение, по силата на сключен за неопределен срок трудов договор №264р-1299/01.02.2017 г., като ищецът е заемал длъжността „младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел „Административен" при ОД на МВР – Габрово; че с оспорваната заповед е прекратено трудовото правоотношение между страните, на осн. чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ и че същата е връчена на ищеца на 23.05.2024 г.; че с Разпореждане ********** от 06.01.2016 г. на ТП на НОИ - Габрово на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69 ал. 2 КСО.