Решение № 672 от 28.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Варна, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Веска П. П. като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102149 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от О. А. К., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „М. Б.“ №23, ет.2, ап.6 против О.В., БУЛСТАТ ********, гр.

Варна, бул. „О. п. полк“ №43, представлявана от кмета Благомир Коцев като положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на два поземлени имота, намиращи се в гр. Варна, район „В. В.“, местност „М.“, както следва: 1).ПИ с идентификатор *********** с площ на същия от 4356 кв. м., при граници-съседи поземлени имоти с идентификатори:

*************, ********** и *************; 2).ПИ с идентификатор ********** с площ на същия от 4487 кв. м., при граници-съседи с идентификатори: ***********, -*************, ************,

*************,

*************,

**************,

***********, *************, **************, ***********, и **********.

************,

В исковата молба ищецът сочи, че собствеността по отношение на посочените имоти е възникнала въз основа на придобивна давност, вследствие на фактическо владение на имотите започнато от бащата на ищцата А. С.ов К. в края на 1991 г. и продължено след неговата смърт, настъпила на ******* г., от ищцата на основание чл.82 от ЗС. Сочи, че имотите били владени като собствени и в тях били направени редица подобрения – застрояване и засаждане на трайни насаждения. Твърди, че части от имотите са били отдавани на други лица под наем, като вместо наемна сума, наемодателите са се задължавали да поддържат и чистят имотите. При подготовка за сключване на нов договор за наем с нотариална заверка на подписите било установено, че О.В. на 22.05.2025 г. била съставила по отношение на двата имота актове за частна общинска собственост. Последните били вписани в Агенция по вписванията на 29.05.2025 г. Намира, че тези действия но 1

Общината, свързани с оспорване на правото на собственост по отношение на имотите, обуславят правния интерес от завеждане на настоящото производство. Моли да бъдат уважени така предявените искове, както и да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство.

Ответникът О.В. е депозирал отговор на исковата молба, в който заема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че претенцията на ищцата касае имоти, които са земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и се намират върху терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Намира, че във връзка с това твърдения от ищцата начален момент за придобивна давност – 1991 г. не е релевантен. Твърди, че по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече придобивна давност върху земи, подлежащи на възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е свързан с установения от законодателя административен ред за възстановяване на собствеността, т.е. започва да тече от момента на издаване на заповедта на кмета на общината по §4, т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Сочи, че за процесните два имота - с идентификатор *********** и ********** няма издадени заповеди по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол за въвод във владение по реда на чл.32, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Твърди, че процесните имоти са били заявявани за възстановяване по заявления от 1991 и 1992 г., но заявителите са били овъзмездени с други имоти. Твърди, че за процесните два имота - с идентификатор *********** и ********** няма признати права и възстановена собственост на бивши собственици и затова към момента единствен собственик и на двата имота е О.В.. Сочи, че правата на общината произтичат от чл.25, ал.1, изр.1 от ЗСПЗЗ. Сочи, че за СО „М.“, в това число и за процесните два имота има действащ ПУП – ПУР, приет и одобрен с решение №******* по Протокол №28/12.02.2014 г. на ОбС – Варна, като преди това няма приемани и одобрявани кадастрални планове за СО „М.“. Позовава се и на обсстоятелството, че придобивната давност визирана в чл.79, ал.1 от ЗС, която е и предпоставката за придобиване на имотите следва да е изтекла, като същите са годни обекти на давностно владение. Твърди, че за периода от 31.05.2006 г. – 31.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивна давност по отношение на имоти частна държавна и общинска собственост не е текла, поради установен законов мораториум.

В съдебно заседание представител на ищцата поддържа иска така както е бил предявен като намира, че е искът е основателен. Сочи, че от доказателствата по делото е установено, че ищцата е осъществявала фактическа власт по отношение на процесните имоти, като ги е стопанисвала и е извършвала действия на фактическо разпореждане с тях, включително – допускала е други лица, които са обработвали части от имотите или са отглеждали домашни животни. Твърди, че по отношение на процесните имоти се установява, че същите не са били отчуждавани, нито пък са били издавани актове за собственост – независимо държавна или общинска такава. В този смисъл счита, че ищцата е можело да упражнява фактическа власт, чрез която да придобие имотите по давност.

Представител на ответника Община Ш. сочи, че общината е станала собственик. В тази насока намира, че е приложима нормата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Намира, че не се 2 установява твърдяната от ищцата фактическа власт по отношение на целите два имота, като намира, че е установено, че фактическата власт не е упражнявана непрекъснато през целия период от време, както и че не е упражнявана по отношение на целите имоти.

Исковата молба е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът констатира следното:

Двата имота предмет на предявения положителен установителен иск за собственост ПИ с идентификатор *********** с площ от 4356 кв. м., и ПИ с идентификатор ********** с площ на същия от 4487 кв. м. са били във фактическо владение на бащата на ищцата А.

С.ов К., починал на ******* г., според представеното с ИМ Удостоверение за наследници от 24.06.2025 г. (л.4 от делото пред ВРС) до момента на неговата смърт – ******* г., а след това и до момента такова фактическо владение върху имотите осъществява неговата дъщеря – ищцата О. А. К..

В подобен смисъл свидетелстват разпитаните в производството двама свидетели, водени от ищцата – Й.П.Й. и П.А.П.. Показанията на свидетелите са непротиворечиви помежду си. Те сочат, че по различни поводи в различни моменти от този период т.е. от 1991 г. насетне са посещавали процесния имот и това, което се е установявало, че владението върху имотите се е осъществявало от бащата на ищцата или самата ищца. Свидетелят П.П. сочи, че е бил съученик със сина на ищцата и още като ученик при покана от страна на сина на ищцата посетил имота и там с други съученици си организирали забава – „купон“, като при първото посещение в имота този свидетел твърди, че там бил дядото на неговия съученик. Сочи, че скоро след това дядото починал, но до 1996 г., когато свидетеля се преместил в друг град, за да продължи образованието си, той неколкократно посещавал имота все по покана на сина на ищцата – А.. Твърди, че след като приключил с образованието си се прибрал във Варна и с А. започнали отново да се виждат като сочи, че след 2003 г. до 2011 г. ходил поне по два пъти годишно в имота. През това време било видно, че имота бил владян и стопанисван от ищцата и сина й, но в него били допуснати други хора, които пасяли животни в горната – северна част от имот. Сочи, че това е ставало със съгласието на ищцата.

Свидетелят Й. свидетелства, че познавал ищцата, тъй като бил болен от диабет и тя го лекувала. Твърди, че през 2011 година майка му и баща му имали интерес да закупят нещо като вилен имот в близост до Варна и затова той посетил лично имотите на ищцата, но неговите родители търсели място по-близо до града, а също и по-малко по площ и затова се отказали от подобна сделка. Сочи, че през 2012 г. и 2013 г. ходил по веднъж годишно., а впоследствие след 2014-2015 посещавал имота понякога.

В рамките на производството е приета и Съдебно-техническа експертиза.

Тя дава подробен отговор на поставените й въпроси. Установява се, че двата процесни имота са били включени в Държавно земеделско стопанство (ДЗС) „Д.К.“ Варна.

Това е изрично посочено на л.4 от експертизата, при отговор на поставения под номер 3 3 въпрос, в четвъртия абзац по тази точка: „И. П. Т.а и Д. Т.а Р. са поучили в замяна на включения поземлен имот в ДЗС „Д.К.“, по един поземлен имот в м. „Б. д.“, съгласно Н.А №**** г. ...“ Установяването на подобно обстоятелство е от съществено значение, доколкото ищцата развива в общи линии цялото изложение на претенцията си по същество (в депозираната писмена защита) върху обстоятелството, че процесните имоти никога не са били държавна или общинска собственост. Действително в началото на изложението по т.3 от експертното заключение е записано, че след извършена справка в Държавен архив Варна не са установени данни от включване на собствените на Д. П. Р. и И. П. Т.а имоти в ТКЗС „Ч.з.“ и ДЗС „Д.К.“ Варна или други кооперации. По-надолу става ясно обаче, че при проверка в Общинска служба земеделие – Варна при запознаване с преписките за възстановяване на собственост по отношение на Д. П. Р. и И. П. Т.а било установено, че към 1957 г. двата процесни имота съставлявали общ имот – земеделски поземлен имот – нива с площ от 9700 кв.м. в местността „Ч.т.“ (по-късно „М.“) съсобственост на Д. П. Р. и И. П. Т.а.

Констатира се, че по-късно имотът бил разделен на две равни части от по 4850 кв.м., които били собственост отделно на Д. П. Р. и И. П. Т.а. Именно във връзка с обобществяването на процесните имоти в по-късен момент – през 1970 година собственичките на тези два имота получили в замяна други имоти – всяка по един имот в местността „Б. д.“, като за собствеността върху тези имоти на И. П. Т.а бил издаден НА №**** г., а на Д. П. Р. – ************* г. Това е и причината по-късно, при възстановяването на земеделските земи, на двете да бъде отказано да им бъде възстановена собственост върху земеделски земи в местността „Ч.т.“ („М.“). По силата на Протокол №*********** г. на Д. П. Р. било отказано възстановяване на нива с площ от 4850 кв.м., а по силата на Протокол №*********** г. на И. П. Т.а също било отказано възстановяване на нива с площ от 4850 кв.м.

Експертизата сочи, че предназначението на територията, в която се намират процесните имоти преди 1991 година е била земеделска територия, а след това – в периода от 1991 година до създаването на околовръстния полигон на местността „М.“, одобрен с решение №************** г. на Варненски общински съвет е земеделска територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – т.3 от заключението, последен абзац.

С посоченото решение №************** г. на Варненски общински съвет е бил променен начина на трайно ползване в местността „М.“ от земеделска територия на урбанизирана територия – селищни образувания. За територията на СО „М.“ има влязъл в сила ПУП-ПУР, одобрен с решение 0******* по протокол №************ на ОбС Варна.

Процесните имоти са в кв.10 на СО „М.“, отреден за високо жилищно строителство. Част от територията на ПИ с идентификатор №********** с площ от 4199 кв.м. е за жилищно строителство, а част с площ от 279 кв.м. попадат под трасетата на проектни улици. Част от територията на ПИ с идентификатор №*********** с площ площ от 4121 кв.м. е за жилищно строителство, а площ от 235 кв.м. попада под трасетата на проектни улици. По общия устройствен план на гр. Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.08.2012 г. и Специфични правила и норми за зоните за застрояване, одобрени със Заповед №РД-02-14219/03.09.2012 г. на МРРБ, територията на двата процесни имота е „Жг“ – за високо 4 жилищно строителство.

По отношение на имот с идентификатор №*********** при одобряване на КК като соественик е вписан като собственик Д. П. Р. – без документ за собственост. О.В. е вписана за собственик на поземления имот във връзка със заявление№**************** г. на О.В., като е издаден Акт за частна общинска собственост №************* г., вписан под Акт №***************. на СВ-Варна.