Протокол № 51 от 11.02.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 51 гр. С., 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Пенка Сп. И.а и прокурора Кр. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20222200600054 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

За окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява прокурор К.М..

Обвиняемия В. Д. К., редовно призован, се явява лично и с адв. П.Н. от АК С., редовно упълномощен.

Не се явява адв. Д.Л..

Обв. К.: Не възразявам да се гледа делото в отсъствие на адв. Л..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Обв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Производството пред тази инстанция е образувано по частен протест на прокурор от РП – С. срещу определението на СлРС от 03.02.2022 г. по ЧНД № 133/2022 г. на СлРС, с което е било оставено без уважение искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв. В. Д. К. по ДП № 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР – С.. Със същото определение по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение ”Подписка”. Оспорват се в протеста изложените в атакуваното определение доводи, въз основа на които съдът е постановил своя съдебен акт и се настоява същото определение да бъде отменено, като по отношение на 1 обвиняемия да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”.

Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.

Намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото материалите, съдържащи се в ЧНД № 133/2022 г. по описа на РС - С., включително и тези, съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство № 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР - С., с оглед на което и по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите, съдържащи се в ЧНД № № 133/2022 г. по описа на РС - С., включително и тези, съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство № 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР – С..

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, след внасяне на искането и разглеждането на мярката пред РС - С. от 03 до 09.02.2022 г. по ДП, съобразно правилата по НПК, са извършени процесуално следствени действия въпреки неговото „отсъствие” в рамките на производството пред РС и ОС С.. Извършените процесуално следствени действия са постъпили в заверен вид в РП – С. на 09.02 2022 г. в папка, поради което моля да бъдат приети като част от материалите по ДП, тъй като същото се намирало в кориците на настоящото ЧНД. Същите се представят с цел да се обоснове въведеното в частния протест като основание за отмяна на първоинстанционното определение на РС- С.. Тези доказателства имат отношение единствено и само към въпроса за предпоставките визирани в чл.

63 ал. 1 и ал. 2 от НПК. Моля да приемете представените в днешното с.з. писмени доказателства.

Адв. Н.: Няма да сочим други доказателства. Да се приемат представените такива от представителя на прокуратурата макар, че част от документите се преповтарят.

Обв. К.: Няма да соча допълнителни доказателства. Придържам се към казаното от защитника ми.

Съдът намира, че следва да приобщи представените от представителя на ОП - С. заверени материали от ДП 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР – С., съдържащи се в папка с посочения надпис. С оглед изложеното ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал заверени материали от ДП 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР – С., съдържащи се в папка.

С оглед становището на страните съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам частния протест на РП - С. на основанията и аргументите, които са изложени в него.

Съответно поддържам и искането, което е направено за отмяна на първоинстанционното определение и определяне на най-тежката мярка за неотклонение /МН/ по отношение на обвиняемия. Относно съображенията изложени в частния протест: Съобразно първоинстанционния съдебен акт и направения анализ съобразно разпоредбите на чл. 62 ал. 1 и чл. 63 ал. 2 от НПК, доколкото последният съдържа четири точки, не е конкретизирано коя от тях се визира от първоинстанционния съд и в този смисъл волята на съда не е ясна. От анализа, който е направен, би могло да се предположи, че се визира разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 2 от НПК. В случая не това е толкова същественото, колкото самият качествен анализ, който е направил съда и съответно извел изводите, с които прокуратурата в случая не е съгласна.

Основният аргумент, за да не уважи искането на РП С. и съответно да не вземе мярка за неотклонение /МН/ „Задържане под стража” според съда е отсъствието на обосновано предположение. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК е необходимо да са налице в съвкупност няколко елемента от този текст, които в своето единство да дават възможността да се изградят съответни правни изводи за наличие на основание за вземането на тази мярка. По отношение на обоснованото предположение: Още пред първоинстанционния съд са били налице, макар и ранния етап на извършването им, гласни и писмени доказателства, които да обосноват това предположение. Дефинитивно в практиката на ВКС и на съдебните инстанции в страната такива решения могат да бъдат открити много и изобилно. Обоснованото предположение е нещо като правно понятие, което включва в себе си наличието на значително по-малък обем и значително помалки като категоричност доказателства и данни, които в етапа на ДП биха обосновали предложението въздигнато като законова презумпция, че обвиняемото лице е извършител на деянието. Съдът се е спрял основно на така наречени „оговор”, в смисъл показанията, които са дадени от другия обвиняем. Считам, че още към представените на 03.02.2022 г. доказателства по делото са били налице достатъчно косвени доказателства и по отношение на свидетелските показания на пострадалия и по отношение на писмени доказателства от извършени процесуално следствени действия. С представените в днешното с.з. и приети от съда допълнително извършени процесуално следствени действия обоснованото предположение, като такова, вече е категорично. Налице са свидетелски показания на свид. П., които считам че са от значение, цитирам като имена – свид. Й., свид И. И.. Налице са и писмени доказателства по отношение на извършените към настоящия 3 момент експертизи. Тези гласни доказателства недвусмислено сочат за наличието на обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл. 330 ал. 1, вр. 20 ал. 3 и 4 от НК. Следва да се има предвид, че разследването по ДП продължава и събирането на доказателства тепърва предстои, но и тези, които към този момент и специално новопредставените обосновават извод, който би могъл да изпълни законовата презумпция на обосновано на предположението.

Моля съда да отчете и обстоятелството, че са налице и предпоставките на чл.

63 ал. 1 извън обоснованото предположение за извършеното деяние.

Безспорно така повдигнатото обвинение се наказва с лишаване от свобода, а доказателства по делото, които обосновават извода, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление биха могли да се намерят най-просто в приложената към делото справка за съдимост, която сочи, че обвиняемият е многократно осъждан. Налице са осъждания с наказания лишаване от свобода, едно от които е на 7 г. лишаване от свобода.

Тази предпоставка е алтернативна - извършването на престъпление, спрямо опасността обвиняемият да се укрие, но към ново представените материали е налице и докладна записка – справка, която подробно описва движението на обвиняемия в един кратък период от време, а именно пребиваването му на територията на други държави, завръщането му, отново излизане. Предвид повдигнатото обвинение, обремененото съдебно минало, съвсем спокойно и законосъобразно би могло да се направи извод, че освен опасността от извършване на друго престъпление, съществува и реална опасност обвиняемият да се укрие от угрозата на евентуална наказателна отговорност, която следва, ако бъде признат с краен съдебен акт за виновен. Затова считам, че ново представените доказателства и събраните преди представените в днешното с.з. такива, водят до извод, който опровергава съждението на РС, че обвинението се базира единствено и само въз основа на показанията на другия обвиняем. Видно от всички ново представени материали това не е така. Считам, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен и в същото време съществува реална опасност от укриване или от извършване на друго престъпление, аргументи за което се намират между кориците на делото. Налице е и предпоставката по чл. 63 ал. 2 т. 2 от НПК, която с оглед своята тежест е дори по-лесно доказуема в рамките на настоящото производство, отколкото хипотезата и предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК. Безспорно всички изискуеми обстоятелства по чл. 63 ал. 2 т. 2 са налице. С оглед на гореизложеното моля съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението на РС - С., да уважи частния протест на РП - С. и съответно да бъде взета най-тежката МН по отношение на обвиняемия за повдигнатото му обвинение. Считам, че доказателства по делото с оглед предмета и необходимостта въплътени в производството по чл. 63 и сл. от НПК са напълно достатъчно, за да се направи необходимия правен извод относно наличието на обосновано предположение в авторството на деянието. В този 4 смисъл моля да уважите частния протест на РП – С..

Адв. Н.: Уважаеми окръжни съдии, искането ни е да потвърдите определението, с което да оставите без уважение частния протест на РП С., тъй като не са налице каквито и да са основания, въз основа на които да се налага промяна на диспозитива на определението, с което СлРС отхвърли искането на РП за вземане по отношение на моя подзащитен най-тежката МН „Задържане под стража”. На първо място целите на мерките за процесуална принуда, в това число и вземането на мярка „Задържане под стража”, са точно посочени в чл. 57 на НПК. Целите там са две. Едната е чрез такъв тип мярка да се препятства възможността на обвиняемият да се укрие и втората цел е по този начин да се попречи обвиняемият да извърши друго престъпление. В конкретния случай има множество доводи, които изключват наличието на обоснована цел, която би била изпълнена с вземане на най-тежката МН по отношение на моя подзащитен. На първо място с оглед на факта, че по делото се представи в днешното с.з. една „папка” с документи, то техния прочет по никакъв начин не води до извод, чрез който да се установява каквато и да е съпричастност на моя подзащитен към инкриминираното деяние. Цитираните от представителя на държавното обвинение свидетели, респективно техните оказания, по никакъв начин не могат да бъдат обвързани и те не доказват участие на моя подзащитен в същото това деяние. Свид. Асен Булгаров сам е заявил, че отдавна не поддържат приятелски отношения с моя подзащитен.

Останалите свидетели, в т.ч. свид. Пламен П., свид. И., както и таксиметровият шофьор, установяват обстоятелства в какви отношения примерно се намира свид. Пламен П. с моя доверител. Нищо повече.

Таксиметровият шофьор установява, че на определена дата е возил в таксито другия обвиняем по делото. Като в съвкупност, а и по единично разгледани всички тези показания на свидетелите, по никакъв начин не допринасят за извод, който да води до обосновано предположение за участие на моя подзащитен в инкриминираното деянието. Представителят на държавното обвинение спомена практика на ВКС, но аз ще си позволя да цитирам скорошен доклад, който е изготвен от съдия Антоанена Данова и Лада Паунова, който е озаглавен „Доклад анализ относно основанията, на които съдилищата вземат мярка за неотклонени, в т.ч. и „Задържане под стража”.