Определение № 349 от 04.05.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. София, 03.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20221000600283 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 243, ал. 7, във вр. чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е въз основа на жалба от Д.Н. против определение № 24 от 21.01.2022 г. на Софийски окръжен съд постановено по ЧНД № 557 по описа за 2021 г. Съобщение за изготвеното определение на СОС е било връчено лично на жалбоподателя на 28.01.2022 г. След изготвянето й, жалбата е била изпратена пощенски път, като е била регистрирана с вх. №742 на 04.02.2022г. в деловодството на СОС. Не е необходимо да се изследва кога жалбата е била подадена в пощенски клон, тъй като при регистрацията й в окръжния съд 7 дневният срок за обжалване не е бил изтекъл. Жалбата изхожда от надлежно легитимирано в разпоредбата на чл.243 ал. 3 НПК лице, наследник на починалия от инцидента В. Н.. Жалбоподателят Д.Н. има качеството на пострадало лице и като такъв разполага с правна възможност да обжалва определението на съда пред по-горна съдебна инстанция, следователно жалбата му е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледа по същество.

Жалбата има следното основно съдържание:

1

С обжалваното определение, се потвърждава прокурорско постановление, с което се цели неразкриването явно престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и приключване на досъдебното производство без да бъде установено кой е виновен за извършването му. В атакуваното пред Окръжен съд София постановление Софийска окръжна прокуратура са изложени подробни съображения, относно приетата фактическата обстановка и за формираните правни изводи. До тези съображения се стигнало при непълнота на разследването, довела до липса на яснота по съществени въпроси, касаещи съставомерни факти, както и при повърхностен и непълен анализ на доказателства, до степен, че някои от доказателствата от съществено значение за правилните изводи, са останали извън вниманието на решаващия прокурор. По този начин е формиран неверния извод, че липсва човешко деяние, действие или бездействие от обективна страна, под формата на незнание или немарливо изпълняване на дейност, криеща риск от повишена опасност за живота на работещите в нея, което да е довело до авария в подемно съоръжение „автовишка”- вследствие на което е причинен тежкият съставомерен резултат- смъртта на пострадалия Н..

Неправилно се приема и от прокурора и в определението на съда, че единствен следва да носи отговорност починалият, който при работа не е спазил изискването за поставяне на обезопасително въже, което е задължително съгласно изискванията съгласно правилата за безопасност на труда. Това становище не държи сметка на инициалната причина за настъпване на трудовата злополука- откъсване на елемент от стрелата на автовишката, както и за това , че В. Н.- ел.техник е работил под прякото ръководство длъжностно лице ангажирано с отговорност за спазване на изискванията за безопасност. Лице което е възприело извършеното от пострадалия нарушение, но не е разпоредило поставяне на обезопасителен колан от негова страна. Заключението на съдебния състав СОС е, че обстоятелствата за настъпване на инцидента се дължат на причини и факти, които на са могли да бъдат открити и отстранени, както от механик водача на автовишката така и от органите за технически контрол на подемното съоръжение обслужващи същата и осъществяващи системен контрол за изправността му съгласно Наредба за безопасност експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения

2

Постановлението на прокурора и в определението на съда се основават на предположение, неподкрепено от доказателствата и в разрез с формалната логика, че заваръчния шев, чиято корозия е довело до откъсвене на част от коша на подемната автовишка е поставен при производството на изделието, като не представлява резултат на проведен ремонт, наложен от повреждане на съоръжението вследствие на експлоатация в минал период от време. Приема се неправилно , че длъжностни лица в ECO не са били в състояние да предвидят отчупването на рамото на стрелата и пропадането на коша, по аргумент на още по-силното основание, настъпването на това събитие може да се предвиди от пострадалия работник - на длъжност ел.техник, на когото е вменена липса за отговорност за собственото му здраве и живот.

Неизследвани на досъдебното производство са останали събраните гласни доказателствени източници за поредицата ремонти извършени на съоръжението и липсата на документиране на тези ремонти, съгласно изискванията на чл. 40 от Наредба за безопасност експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения. Не се постави задача към вещо лице което да изясни какво отношение могат да имат тези ремонти по отношение на безопасността на автовишката, както и влиянието на същите по отношение на настъпилото събитие /инцидент/, годините на експлоатация и нейната безопасност. В случая се касае за подемна техника, с която се работи от дълго време, достатъчно позната и изпитана конструктивно и в практиката и за която съществува утвърдена техника на безопасност под формата на достатъчно на брой и като съдържание правила, при спазването на които е гарантирана безопасността на работещите с нея.

В постановлението на прокурора и определението на съда се оправдава се безотговорното отношение, както на дружеството собственик на повдигателното съоръжение, механик водача на същото, а също така и дружествата реализирали ремонти и поддръжка, за отбелязване /цялостен ремонт на автовишката, месец преди трагичния инцидент/ довел до смъртта В. Н.. Всичко това е в противоречие със здравата логика и действащата нормативна уредба.

3

Жалбоподателят не възприема становището на първия съд, че не е могло да бъде забелязан съществения дефект, довел до разчупване на две части на съоръжението по време на работа,както и обстоятелството, че съоръжението е било експлоатирано дълго във времето и в противоречие с действащите норми за безопасност и безпрецедентното погазване на нормативно въведениете изисквания за водене на технически дневник относно, експлоатацията и безопасността на автовишката водят до пълното обосноваване на нормата чл. 123, ал. 1 от НК.

Оспорва се като бланкетното и формално заключението на съда, че не е могло без прилагане на разрушителен метод върху съоръжението да бъде забелязан настъпилия дефект в шарнирната стрела подържаща коша на автовишката и не се приема оправданието, че по действащи договори дружествата отговорни за техническото състояние и безопасност на експлоатираното съоръжение нямат вменено задължение за проверка на шарнирната стрела и заварките по нея. Твъри се , че е налице системно неизпълнение на отговорности както от страна на собственика на автомобила, длъжностното лице отговорно за експлоатацията на автовишката така и дружествата отговорни и следящи нейната техническа изправност.

Отправя се искане за отмяната на Определение №24 от 21.01.2021 г. на Софийски окръжен съд, по ЧНД №20211800200557, с което се потвърждава Постановление от 30.09.2021 г. на Софийска окръжна прокуратура за прекратяване на ДП№133/1018 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. №3160/2018 г., като неправилно и незаконосъобрасно и да бъде върнато делото за допълнително разследване, като са посочени конкретни искания, които да бъдат извършени от органите на досъдебното производство.

Софийският апелативен съд като се запозна с материалите по делото , намери следното:

Досъдебното производство е образувано за това, че:

На 28.10.2018 г. около 09.55 часа в гр. Ихтиман, до завод „ВМВ Метал“ 4 е причинена средна телесна повреда на В. И. Н., изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, пневмоторакс, фрактура на ляво бедро, фрактура на седми прешлен с фрагменти в канала и изкълчване на дясна тазобедрена става, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно- регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност - престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК. Вечерта на същия ден 28.10.2018 г. постр. В. Н. е починал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Първоначално инцидента е разследвано в РУ Ихтиман, но на следващия ден досъдебното производство е било изпратено по компетентност на СОП, с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

При разследването на инцидента преди първото предявяване на досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:

Пострадалите В. Н. и В. К. са работели на срочен трудов договор с „ЕСО“ ЕАД, Мрежови електропреносен район София област.

При извършвани ремонтни дейности до завод „ВМВ Метал“ посредством товарен автомобил „Камаз АПТ - 35“ с per. № *******, оборудван с повдигателно съоръжение - автовишка управляван от водача на автомобила К. В., при прибирането на малките стрели на автовишката се чул силен пукот и стрелата с коша, в който се намирали В. Н. и В. К., паднала, вследствие на което и двамата работници получили травматични увреждания.

Първаначаолно са извършени огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства. С протокол за доброволно предаване по делото е предаден товарния автомобил заедно с процесната автовишка.

В резултата на извършените следствени действия до приключване на досъдебното производство е установено, че съоръжението „автовишка” било управлявано от машиниста В., който се намирал върху платформата на камиона, на седалка на пулт за управление на автовишката намираща се в задния край на камиона.

Машинистът разпуснал шарнирната стрела, на която бил закачен коша и в него се качили работниците В. К. и В. Н.. Двамата били с работно облекло, с поставени каски и закачени на кръста предпазни колани. Освен предпазните 5 средства те носели щанга за проверка на отсъствие на напрежение и ножица за рязане на жици.

Машинистът издигнал коша нагоре и напред с главния телескоп.

Двамата работници отрязали кабелите до които били повдигнати от съоръжението и дали знак с ръка на машиниста да прибере стрелата с вишката. Машинистът събрал телескопа и започнал да прибира шарнирната стрела. Но в момента на сваляне на коша са счупил детайл - основен държач на коша, вследствие на което кошът се залюлял като люлка под въздействието на собственото му тегло и това на двамата работници и височината и земното притегляне, останал без основа.Двамата работници в коша били изхвърлени от него вследствие силата на залюляване и заради това, че не били възразани за коша с предпазните си колани, като паднали върху платформата на камиона.

Според експертите, техническата причина за възникване на произшествието е разрушаване на заваръчния шев в носеща конструкция на държача на коша. За падането от коша на двамата работника допринесло, че в момента на счупване на държача те не били привъзразани към коша с предпазните си колани.

Управителят на „ЕСО“ ЕАД, МЕР София област е изготвил Инструкция за работа с подвижни работни площадки (автовишки), сключил е договор за технически надзор на повдигателни съоръжения.

Пострадалите Колев и Н. не са спазили изискванията на т. 5 от Инструкцията на работа с подвижни работни площадки (автовишки), тъй като при счупване на елемент от съоръжението не са били привързани към парапета на коша с предпазните си колани.

Водачът на вишката К. В., е притежавал съответната правоспособност и отговарял на квалификационните изисквания за машинист, автовишка в МЕР.

В. е извършил преглед на автовишката, преди работата с нея, на процесната дата и е отразил това в сменния дневник.

Не се установяват нарушения на изискванията на обученията на персонала и провежданите инструктажи по правилата за осигурявана на здравословни и безопасни условия на труд, видно от писмените доказателства по делото.

6

Пострадалите работници В. Н. и В. К., не са се намирали под влиянието на алкохол или други летливи редуциращи вещества, нито на лекарства.

До изложената фактическа обстановка се е стигнала като са били събрани доказателства чрез проведеното разследване по реда на чл. 212, ал. 2 НПК. Същите подробно и изчерпателно са посочени и обсъдени в атакуваното определение на СОС.