Решение № 138 от 20.05.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Димитровград, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101378 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платена сума по недействителна клауза от договор за потребителски кредит.

Ищецът Н. В. Н. твърди в искова молба, че е страна по Договор за потребителски кредит №30039315168, сключен с ответното дружество „Профи кредит България“ЕООД.

Съгласно този договор, тя трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1324,56 лева при предоставени й 900 лева, като общо договорната лихва по погасителния план за срока на договора била в размер на 424,56 лева. Между страните била постигната договореност в полза на ответника да се заплати пакет от допълнителни услуги в размер на 1080 лева, който бил ясно видим и в Погасителния план към договора. По този начин общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги било в размер на 2404,56 лева. Счита, че уговорката от Договора, която предвижда заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на 1080 лева е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 и чл.143 ал.1 от ЗЗП.

Счита, че в случая е накърнен принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на изгода за кредитора. Законът не допускал последният да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заплащането на пакет допълнителни услуги в размер на 1080 лева по процесния договор по своето естество били част от възнаграждението за предоставения заем, като водели до заобикаляне на ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите, като бил в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Предвиденото в Договора заплащане на пакет от допълнителни услуги било нищожна клауза, като противоречала на добрите нрави и била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Основната цел на така уговорената клауза за допълнителни услуги в полза на кредитора е да доведе до неговото 1 неоснователно обогатяване за сметка на кредитополучателя. Събирането на разходи за допълнителни услуги била част от дейността по управление на кредита, като трябвало те да бъдат включени в годишния процент на разходите. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на допълнителен разход по допълнителната услуга се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и трябвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. На следващо място твърди, че в процесния договор била посочена само абсолютната стойност на ГПР, а не се посочвало как е формиран този размер.

Иска, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът да постанови решение с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 1080 лева, недължимо платена по недействителна клауза за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, регламентирана в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №30039315168.

Ответникът „Профи кредит България“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че действително между него и ищеца има сключен Договор за потребителски кредит №30039315168, но видно от същия е, че той не съдържа клауза уговаряща пакет от услуги, нито такава, която да предвижда заплащане на сума в размер на 1080 лева.

Поддържа, че ищецът е извършвала плащания по договора, като кредитът бил погасен и към настоящия момент ответника нямал каквито и да е искания към него във връзка с договора за кредит. Посочва, че правното положение на ищеца по никакъв начин не би се променило при евентуално уважаване на исковите претенции на същия, с изключение на генериране на разноски за ответника. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че допълнителните услуги се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за тези услуги трябвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент на разходите. Заявява, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следвало да се отчитат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване на договора за кредит, какъвто настоящия случай не бил. Дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлявало разход по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК и §1 т.1 от ДР на ЗПК, респ. не следвало да се включва при изчисляването на ГПР. Неоснователни били и твърденията на ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Това било така, тъй като заобикалянето на закона според чл.26 ал.1 от ЗЗД е отделно основание за нищожност. За да има заобикаляне на закона, страните трябвало да съзнават това, да искат една цел, която закона забранява и за постигането на тази цел да използват друга сделка, която не е забранена. В процесния случай, страните постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги, с което по искане на ищеца кредиторът се задължил да му предостави набор от услуги, с които могат да се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение ищеца се е задължил да отговаря. Поради това ответникът счита, че твърденията на ищеца че действителния размер на ГПР е различен от посочения и потребителя е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, са неоснователни. На следващо място поддържа, че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно 2 определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация, копие от която е била предоставена на ищеца. Отделно от това в раздел 6 от Договора за потребителски кредит, в т.15 от ОУ на Договора, детайлно и подробно били описани условията, размера на възнаграждението и услугите, а клиента още от момента на кандидатстване за потребителски кредит е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно параметрите, както на кредита, така и на допълнителните услуги.

Във връзка с направеното от ищеца уточнение на исковата молба и преминаването от установителен към осъдителен иск, ответникът поддържа, че Н. В. Н. лично била погасила задължението си по процесния кредит на 20.02.2020г., като сключила друг договор с ответника и с част от главницата по предоставения й нов кредит изплатила изцяло задълженията си по Договор за потребителски кредит №30039315168. Предявения осъдителен иск бил неоснователен, тъй като в процесния договор не се съдържала клауза, уговаряща заплащането на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1080 лева. Ищецът не бил ангажирал доказателства за доказване на основанието на искането си, както и на неговия размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Във връзка с депозирана от пълномощника на ищеца Молба вх.№2179/30.03.2021г. по описа на РС-Димитровград, съдът допусна на основание чл.214 от ГПК изменение на предявения осъдителен иск, като намали размера на претендираната сума от 1080 лева на 217,75 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения от ответника препис от Искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт №30039315168 от 11.09.2019г., Н. В. Н. е поискала да получи кредит от ответното дружество в размер на 900 лева за срок от 24 месеца. Наред с това, поискала и допълнителни възможности: „Fast“- приоритетно разглеждане и „Flexy“гъвкав погасителен план.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №30039315168, „Профи кредит България“ЕООД предоставило на ищеца Н. В. Н. кредит в размер на 900 лева.Той трябвало да бъде върнат в срок от 24 месеца, като размера на вноската била 55,19 лева, ГПР е 48,87%, а ГЛП- 41%. Дължимата сума по кредита, която ищеца трябвало да върне на ответника била в размер на 1324 лева. В Договора е посочено, че кредитополучателя е поискала да закупи и допълнителни услуги „Fast“- приоритетно разглеждане и „Flexy“-гъвкав погасителен план, които били подробно описани в ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Договорено е, че възнаграждението за закупената услуга „Fast“ е 270 лева, а за допълнителната услуга „Flexy“ е 810 лева. Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга бил 45 лева и се дължал заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е 2404,50 лева, а общия размер на месечната вноска е 100,19 лева.

Съгласно чл.15.1 от Общите условия на „Профи кредит България“ЕООД към Договор за потребителски кредит, всеки кредитополучател закупил услуга „Fast“ , получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди кредитополучател без закупена такава услуга.След одобрение отпусната сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на плащане до 24 часа.В чл.15.2 от ОУ се посочва, че всеки клиент пожелал да закупи допълнителна услуга „Flexy“ получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, сумата 3 заплатена от Н.Н. по пакет от допълнителни услуги „Fast“ и „Flexy“, съдържащ се в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №30039315168 е общо в размер на 217,75 лева, в т.ч.по допълнителна услуга „Fast“- 54,44 лева и по допълнителна услуга „Flexy“- 163,31 лева. От Приложение №1 към експертизата се установява, че по процесния договор за кредит ищеца е направила общо 5бр.плащания, като първото от тях е на 31.10.2019г., а последното на 20.02.2020г. Общо платената сума от Н. е в размер на 1274,63 лева, като освен горепосочените допълнителни услуги тя е погасила и задължения за главница в размер на 900 лева и лихва 134,46 лева, платила е лихва за просрочие 2,43 лева и такса по тарифа 20 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че на 11.09.2019г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №30039315168, съгласно който на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 900 лева, който тя е трябвало да върне на ответника на 24 равни месечни вноски, в които освен дължимата главница са включени възнаградителна лихва и такса за предоставени допълнителни услуги „Fast“ и „Flexy“. От страна на Н. В. Н. не се оспорва, че е получила реално така договорената сума по кредита, а от страна на „Профи кредит България“ЕООД е направено признание, потвърдено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кредитополучателя е заплатила до настоящия момент сумата от 1274,63 лева, с която е погасила изцяло задължението си за главница, както и частично задълженията си за възнаградителна лихва /134,46 лева/ и такса за предоставени допълнителни услуги /217,75 лева/. Няма спор и относно това, че към настоящия момент е настъпил падежът на всички вноски по договора за кредит.