Решение № 424 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500161 по описа за 2025 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Л. чрез адвокат С.

С. срещу решение № 3974 от 10.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 14847 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, в следните части:

1/ с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Л. Л. ЛНЧ ********** на майката М. А. Б., полска гражданка, родена на 13.01.1991 г. в град Слупск, Република Полша, ЛНЧ ***;

2/ с която е определено местоживеенето на детето Л. Л. ЛНЧ ********** при майката М. А. Б., полска гражданка, родена на 13.01.1991 г. в град Слупск, Република Полша, ЛНЧ ***, на адрес в град Варна - к.к. Чайка, *** вх.С ап.24;

3/ с която е определен режим на личен контакт на бащата М. Л. с детето Л., както следва: през първата нечетна седмица до 14.05.2026 г., считано от влизане на решението в сила, контактът да се осъществява от 17 часа в четвъртък до 12 часа в неделя, с преспиване, а през следващата нечетна седмица - от 17 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, и при последващо редуване на така посочения режим за нечетните седмици, а през всяка четна седмица вторник и сряда от 17 часа до 20 часа на съответния ден, а след 14.05.2026 г. /когато Л. ще е навършил седем години/ всяка нечетна седмица от 17 часа в четвъртък до 8,30 часа в понеделник, с преспиване, а през всяка четна седмица вторник и сряда от 17 часа до 20 часа на съответния ден; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през четните години: на коледните празници – от 18 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12.; през нечетните години: на новогодишните празници – от 12 часа на 31.12. до 12 часа на 01.01. и на великденските празници – от 18 часа на Велики понеделник до 18 часа на Разпети петък с пренощуване при бащата; рожденият ден на Л. на 14 май родителите ще отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от двамата родители, детето да бъде с този родител, който празнува рождения си ден - 08.03. на бащата и 13.01. на майката, 1 като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с определения му РЛО, той ще има право да вземе детето от дома на майката в 10 часа на 08.03. с преспиване и да го върне в нейния дом до 10 часа на 09.03. в случай, че на последната дата няма режим на РЛО, а в случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с определения РЛО на бащата, детето ще бъде със своята майка от 10 часа на 13.01. до 10 часа на 14.01.; бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката или от и в учебното заведение на детето, при всяко осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява на майката възможност да провери състоянието на детето по телефон, включително с видеовръзка при техническа възможност за това;

4/ с която е осъден М. Л. да заплаща в полза на детето Л. Л. чрез неговата майка и законен представител М. А. Б. месечна издръжка в размер на по 1 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /15.11.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо до десето число на месеца, за който се дължи издръжката.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че майката не работи, има регистрирана фиктивна фирма във Великобритания, която не извършва дейност, като не е декларирала доходите си съобразно законовите изисквания. Излага се, че майката не живее на законно основание в България, представила е договор за наем без фигурираща наемна цена. Набляга се, че майката има манипулативно поведение, докато бащата притежава по-добър родителски капацитет от нея, разполага с по-добри битови условия,има подкрепящо семейство, работи и получава добри доходи, което води до извод, че може да осигури стабилна семейна среда за детето. Твърди се, че по отношение на майката има издадена заповед за незабавна защита по отношение на детето. Също така се сочи, че определената от първоинстанционния съд месечна издръжка е твърде завишена, още повече, че не са изследвани пълно доходите на страните.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Л. на бащата и се определи местоживеенето му при него, да бъде определен подходящ режим на лични отношения на майката с детето, както и подходящ размер на издръжката. В условията на евентуалност, ако родителските права бъдат предоставени на майката, се иска следният режим на лични отношения: всяка седмица от 17 часа в четвъртък до 8,30 часа в понеделник; 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през четни години: на коледните празници – от 18 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12. с пренощуване при бащата, когато не съвпада с определения му режим на лични отношения; през нечетните години: на новогодишните празници – от 12 часа на 31.12. до 12 часа на 01.01. и на великденските празници – от 18 часа на Велики понеделник до 18 часа на Разпети петък с пренощуване при бащата, когато не съвпада с определения му режим на лични отношения; рожденият ден на Л. на 14 май родителите ще отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от двамата родители, детето да бъде с този родител, който празнува рождения си ден - 08.03. на бащата и 13.01. на майката, като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с определения му РЛО, той ще има право да вземе детето от дома на майката в 10 часа на 08.03. с преспиване и да го върне в нейния дом до 10 часа на 09.03. в случай, че на последната дата няма режим на РЛО, а в случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с определения РЛО на бащата, детето ще бъде със своята майка от 10 часа на 13.01. до 10 часа на 14.01.; при невъзможност за осъществяване на определения режим на лични отношения от бащата лично, майката следва да предостави възможност за личен контакт на бащата с детето по телефон, включително с видеовръзка при техническа възможност за това, като бащата следва да уведоми предварително майката за тази невъзможност за осъществяване на режима на лични отношения поне един ден предварително; бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката или от и в учебното заведение на детето, при всяко осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява на 2 майката възможност да провери състоянието на детето по телефон, включително с видеовръзка при техническа възможност за това; както и за заплаща месечна издръжка в размер на 500 лева.

Въззиваемата страна М. А. Б. чрез адвокат Т. Р. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира се, че представените от нея доказателства за наличието на регистрирана фирма във Великобритания не са оспорени своевременно от ищеца, както и, че е абсурдно твърдението му, че тя не живее на законно основание в България. Сочи, че молбата по ЗЗДН, депозирана от ответника, е отхвърлена. Също така оспорва аргументите досежно размера на постановената издръжка.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба М. А. Б. сочи, че с ответника М. Л. са били във фактическо съжителство и са родители на детето Л. Л., родено на 14.05.2019 г. в град Кетъринг, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Впоследствие тримата се установили да живеят и работят в град Варна, като детето Л. посещава частна детска градина „Д-р Мария Монтесори“ и е регистрирано при личен лекар в ДКЦ „Чайка“. Излага се, че през 2023 г. личните отношения между родителите се влошили, вследствие на което се разделили и заживяли в отделни жилища - ищцата заедно с детето в град ****, а ответникът първоначално в апартамент 2 от същата сграда. След раздялата ищцата правила многобройни опити за споразумение относно упражняването на родителските права и за режима на личните контакти на бащата с детето, но той категорично ги отклонявал или избягвал контакт с нея. През месец октомври 2023 г., без да уведоми майката, бащата напуснал жилището си, в което се осъществявали до този момент личните му контакти с Л., и се установил на неизвестен адрес. Ищцата сочи, че при съвместния живот на родителите поела всички грижи за отглеждането, здравеопазването, заниманията, социалните контакти и статутът в чужда държава на детето Л. Л.. Поддържа се, че въпреки изричната уговорка за споделяне на разходите, ответникът плащал таксата за детската градина с пари, предоставени от ищцата. Сочи се, че между детето и бащата не е възникнала емоционална близост и разбирателство, като при последните срещи между тях, ответникът споделял на детето силното си разочарование от майката и от раздялата им, наричал я с обидни и нецензурни изрази, чието значение детето търсело от майката. Ищцата сочи, че предвид ниската възраст на детето, тя е най-подходяща да полага непосредствени грижи поотглеждането и възпитанието му, поради което иска родителските права да се предоставят на нея. Сочи, че работи като самонаето лице, като осъществява консултации по подбор на персонал за международни клиенти. Излага, че с детето живее под наем в апартамент собственост на нейни приятели - и успява сама да полага всички необходими грижи за него и да му осигури отлична среда за развитие и израстване. Твърди, че ответникът не спазил устната договорка да плащат поравно месечната такса за детската градина. Отказвал и да даде на ищцата писмено съгласие за пътувания на детето извън територията на Република България, придружавано само от нея. Предлага следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка нечетна седмица от календарната година в дните от събота до неделя без преспиване, като бащата да взема детето от дома на майката в 10 часа на съботния ден и 3 го връща отново там в 18 часа, както и да взема детето от дома на майката в 10 часа на неделния ден и да го връща отново там в 18 часа на неделния ден. Моли се бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 600 евро, платима от първо до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва. Моли се на основание член 127а от СК съдът да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие на бащата за издаване на международен паспорт или друг заместващ документ на детето, включително и заместващо разрешение детето да напуска границите на Република България и да пътува в държавите в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички останали държави на европейския континент, придружавано от своята майка, без ограничение на броя на пътуванията, до навършване на пълнолетие на детето.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва твърдението на ищцата, че от месец септември 2023 г. не живеят заедно. Излага, че са живели с ищцата във фактическо съжителство от 2015 г. до август 2023 г., като след пребиваването във Великобритания живели около три години в Малта до април на 2023 г., когато се преместили да живеят в България, като незабавно си извадили ЛНЧ за тримата, а детето записали в частна детска градина „Д-р Мария Монтесори“ Варна. Излага се, че детето е полски гражданин и говори единствено полски и английски език, като не говори добре български език. Сочи, че единствен плаща таксата за детската градина от 780 лева и транспорта до нея от 250 лева по банков път, а ищцата не работи и няма никакви трудови доходи. Сочи, че единствен се е грижил финансово за семейството, като се осигурява на максималния осигурителен праг от 3 400 лева на месец, не притежава движимо и недвижимо имущество в страната или в чужбина. Твърди, че има силна емоционална връзка с детето, което желае да отглежда, винаги се е грижил за доброто му възпитание, но след раздялата ищцата умишлено не му разрешавала да го вижда, нито да нощува при него и да комуникират по телефон. Излага, че многократно се опитвал да реши спора извънсъдебно чрез съвместно упражняване на родителските права съобразно полската правна система и култура, но майката не пожелала, като умишлено ограничавала родителските му права, включително общуването с детето. Тя била запозната, че законодателството в Република България допуска съвместно упражняване на родителските права само чрез взаимно споразумение, като постоянно го заплашвала, че ще бъде само „уикенд баща“ и ще го лиши от родителски права с цел изнудване да плаща издръжка, с която да покрие и нейните лични разходи. Сочи, че раздялата на страните настъпила поради изневяра на ищцата, което може да окаже въздействие на моралното възпитание на детето. Сочи, че лично е уведомил ищцата за новия си адрес. Оспорва, че е неглижирал детето и ищцата е поела цялата процедура по установяването на детето в Република България. Излага, че не отчуждава детето, но ищцата го прави. Явства, че след раздялата превежда по 110 евро месечно по банковата сметка на майката за издръжка на детето. Противопоставя се детето да ходи в общинска детска градина, както искала ищцата, тъй като то владее само полски и английски език. Оспорва, че таксата за детската градина е заплащана със средства, предоставени от ищцата. Счита, че двамата родители са еднакво пригодни да отглеждат и възпитават детето. Излага, че жилището на ищцата на адрес в град **** не е подходящо за отглеждане на дете, тъй като то няма самостоятелна стая, а майката вероятно живее там с новия си партньор. Излага, че живее в просторно жилище, разполагащо с нужните условия за отглеждане на детето. Оспорва, че майката работи като самостоятелно заето лице и че притежава необходимия родителски капацитет, предвид това, че тя ограничава контактите му с детето и не зачита неговите желания. Излага, че и преди и сега полага основните образователни, емоционални, здравни и финансови грижи за детето.