Решение № 522 от 13.08.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

522 гр.

Плевен,13.08.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Плевен – І - ви състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретар В.Мушакова и с участието на прокурора……, изслуша докладваното от съдия Дилова по адм. дело № 383 по описа на съда за 2020г.

Производство е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.

172, ал. 5 от ЗДвП .

Производството по делото е образувано по жалба подадена от „ККВ-транспорт транс“ ЕООД, ЕИК **********, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0938-000456/13.04.2020г. на Началника на ПП КАТ Плевен. В жалбата се твърди, че с обжалваната заповед, на осн. чл. 171 т.2 б. а от ЗДвП на дружеството е наложена ПАМ- прекратяване регистрацията на ППС – влекач марка *** с ДКН ****** и прикачено към него полуремарке с ДКН ***** за срок от 6 м. Твърди се, че заповедта за налагане на ПАМ по отношение на дружеството като собственик на посечените в нея ППС е издадена затова , че на 13.04.2020 г. в 10.40 ч. в гр.

Плевен, ул.“ Индустриална“, до Стъкларски завод в посока с. Ясен е установено, че влекача и прикаченото към него полуремарке са управлявани от К. Д.П., който не притежава съответната категория, към която спада управляваното от него ППС, за което е съставен АУАН серия GA№

217178.Твърди се, че лицето управлявало влекача и прикаченото към него полуремарке е работник на дружеството без да е назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил по причина, че към момента на установяване на извършеното от него нарушение, същия не е имал категорията за правоуправление на такъв вид ППС.

Твърди се, че описаното в заповедта ППС- влекач *** и прикачено към него полуремарке се управляват от В. И.- шофьор в дружеството. Твърди се, че на 13.04.2020г. И. е отишъл в базата на дружеството, взел е поверените му камион и влекач за да ги измие, тъй като на другия ден му е предстоял нов международен превоз. Твърди се, че в този момент И. е бил под карантина, която е приключвала на следващия ден. Твърди се, че служители на РЗИ Плевен са се обадили по телефона на И. за да го проверят спазва ли карантината, той се е притеснил и е извикал К.П., който е бил на работа в базата на дружеството и го е помолил да прибере камиона. Твърди се, че при извършена проверка е установено, че П. не притежава съответната категория за да управлява МПС, че дружеството – собственик няма вина за извършеното от П. и И. нарушение, както на трудовата дисциплина така и на правилата на ЗДвП. С оглед изложеното твърди, че приложената ПАМ изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 м. е неправилна, тъй като нито представляващия, нито друго длъжностно лице от дружеството не е възлагал на К. П. да управлява ППС.Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административен съд - Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е заповед за налагане на ПАМ № 20-0938-0003456 от 13.04.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, с която на „ ККВ –Транспорт транс“ ЕООД на осн. чл. 171 т.1 б. А е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 м. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 21.04.2020 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед/ стр. 21/. В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Адм. съд гр.Плевен Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ гр.Плевен на 13.04.2020 г., в резултат на която е съставен АУАН № 217178 от 13.04.2020 г .При проверката е установено, че на 14.04.2020г. около 10,40ч. в гр. Плевен, ул. „Индустриална“, до стъкларски завод в посока на движение с. Ясен , К. Д.П. като водач на състав от ППС с влекач *** с рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с ДКН ****** е управлявал ППС без да притежава съответна категория към която спада – неправоспособен- нарушение по чл. 150 ал.1 от ЗДвП.

На осн. чл. 171 т. 2 б. а от ЗДвП във връзка с чл. 22 от ЗАН, началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен е наложил на дружеството жалбоподател принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 м.

По делото е представена Заповед № 316з-27/03.01.2018г., с която директора на ОД на МВР гр. Плевен е оправомощил началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

По делото е представено свидетелство за регистрация на ППС от което се установява, че като собственик на ППС е регистриран „К.К.В транспорт транс“ ЕООД Плевен.

Представен е и договор за наем от 28.05.2019г. сключен между „К.К.В транспорт транс“ ЕООД представлявано от К.Л. Г. като наемодател и “ Тепих транс“ ООД представлявано от К. К. Г. като наемател, по силата на който на наемателя са предоставени за ползване недвижими имоти, лек автомобил и товарни автомобили сред които Влекач *** с ДКН ****** и полуремарке марка „Шмитц“ с ДКН ***** за срок от една година, считано от

28.05.2019г. Представен е трудов договор сключен между К. К. Г. като управител на „Тепих транс“ ООД и В.М.И. като шофьор, с който И. е приел да изпълнява в „Тепихтранс“ ООД длъжността автомонтьор. Представен е трудов договор сключен между „К.К.В транспорт“ представлявано от К. КК.

Г. и К. Д.П., по силата на който П. е назначен на длъжност автомонтьор. Видно от представените предписания от РЗИ Плевен е че В.И. е бил оставен под карантина с предписание № 328/2020г. с начална дата 30.03.2020. Съгласно

Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на Здравеопазването водачите на тежкотоварни автомобили, които са български граждани и пристигат от посочените в заповедта държави и които предстои да отпътуват отново, за периода на престой се поставят под карантина.

По делото са разпитани като свидетели К. П. и В. И., от показанията на които се установява, че на посочената в акта дата В. И. е трябвало да измие камиона, поради това че е искал да напуска „Тепих транс“. Тъй като е бил под 14 дневна карантина след като се е върнал от Италия и в момента е получил обаждане от РЗИ за проверка И. се е уплашил и е помолил св.П. да отиде да прибере камиона.Св. П. отишъл да прибере камиона и по пътя до базата на фирмата бил спрян за проверка, при която било установено че не притежава съответната категория да управлява ППС, полицаите в момента му написали акт и са свалили номерата на камиона. Свидетеля П. твърди, че някога е имал категорията, но впоследствие не се е явил на изпит и в момента няма съответната категория. От показанията на свидетеля се установява, че не е уведомил работодателя, че ще отиде да прибере камиона.Св. И. в показанията си пред съда твърди, че на 13.04.2020г. е бил под карантина, тъй като се е прибрал от Италия,, но тъй като е поискал да напусне фирмата е трябвало да отиде и да измие камиона.Свидетеля заявява, че когато е бил на автомивката е получил обаждане от РЗИ, които потвърдили, че е последния ден от карантината и се е уплашил да не би да го проверят и му наложат глоба, което наложило да се обади на кв. Пенков, който да дойде и да прибере камиона. Свидетеля твърди, че не е знаел, че св. П. няма категория да управлява МПС. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си и с представените по делото доказателства. По същество с тях не се опровергава установеното от органите на МВ, че св.П. е управлявал ППС- товарен автомобил влекач и полуремарке без да притежава съответната категория за управление на МПС.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Плевен е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед №№ 316з-27/03.01.2018г на Директора на ОД на МВР гр. Плевен. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния акт.

Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т.

2 а, б. ”а” от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Действително в разпоредителната част на заповедта е посочена единствено правната норма на основание на която е издадена, а именно чл.171, т.2а, б“а“, без да е посочен законът от която е тази норма, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото приложимия закон – ЗДвП е посочен в заглавната част на заповедта. В този смисъл, не е налице съмнение, че правното основание на което се издава заповедта е нормата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, поради което и право на защита на жалбоподателя не е нарушено, съответно заповедта не е нищожна, както се твърди от неговия процесуален представител.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. По делото не се спори, че ППС на което е прекратена регистрацията е собственост на „К.К.В транспорт транс“ ЕООД, правилно същият е определен като адресат на заповедта. В този смисъл неоснователни са направените от жалбоподателя възражения, че след като не е бил уведомен, че К.П. управлява ППС не е следвало на него да бъде наложена ПАМ.

Законодателя изрично в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към случая. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно че ППС е отдадено под наем на трето лице, кое е лицето предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната принудителна административна мярка.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/985c9f78-99e6-4cfa-af39-4a68a6759062