Определение № 40096 от 28.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40096 гр. София, 28.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110120696 по описа за 2025 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 126765/09.04.2025г. на СРС, подадена от „Сити Кеш“ ООД срещу Ц. А. Д. във връзка със Заповед № 36493/19.11.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 65404/2024г. на СРС.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 11 ноември 2025г.

Час: 13:30

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът „Сити Кеш“ ООД чрез юрк. Мадлен Тодорова е предявил срещу ответника Ц. А. Д. иск с правно основание по чл. 422 вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 2700,00 лева, представляваща дължима и неплатена главница по Договор за паричен заем Кредирект № 740405/08.07.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.10.2024г./ до окончателното ú изплащане. Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за паричен заем Кредирект № 740405/08.07.2022г. по реда на ЗПФУР. Предоставената в заем сума била изплатена на ответника на каса на Изи Пей срещу представена от него лична карта. Процесната сума останала неплатена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ц. А. Д. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 307891/23.09.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Признава се единствено дължимост на евентуално усвоена главница, но само ако ищецът докаже, че съответната сума е предоставена на ответника. Заявява, че вземанията за лихви и неустойки са погасени по давност. Реалният и приложим по договора ГПР надхвърлял установения в чл. 19, ал. 4 ЗПКр лимит. Оспорва се да е доказано получаването на отпуснатата в заем сума. Оспорва да е дал съгласие за сключване на договора – оспорва се автентичността и законосъобразността на електронното подписване. Таксите за събиране на вземания, удължаване на договора, издаване на удостоверения били неравноправни.

Възразява се и срещу възможността в полза на ищеца да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 422 вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 ТЗ е за ищеца.

Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне при посочените в исковата молба условия. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на 1 договора, т.е. не е въведена в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не са налице факти, които не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. 65404/2024г. на СРС (заповедното производство).

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, ***, ет. 2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. ***, ***; Eлектронна поща: [email protected]. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и заявление за започване на процедура по медиация.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор на исковата молба).

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2