Определение № 119 от 16.02.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 126/2024
- Вид
- Определение № 119
- Подписан
- 16.02.2024
- В сила
- 16.02.2024
- Състав
- Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119 гр. Благоевград, 16.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Аршинков
Членове:
Атанас Маскръчки
Крум Динев като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20241200600126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, образувано по постъпила частна жалба от адв. А. К. З. – сл. защитник на подс. В. Ц. М. от гр. П., срещу протоколно определение от 24.01.2024 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 607 / 2023 г. по описа на РС - П., с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Според изложението в частната жалба, определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Защитникът счита, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е изследван въпроса дали другият съподсъдим – С. А. Д. страда от заболяване, които му пречи да разбира и ръководи своите постъпки, както и че същият страда от физически и психически недостатъци, налагащи задължителна защита при условията на чл.94 от НПК. Наред с това се поддържа, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като са налице неяснота и противоречие, касаещи времето на извършване на инкриминираното деяние.
1
Ето защо се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна с оглед на следното:
В случая възраженията на адв. З., касаещи подс. С. Д., съдът намира за недопустими. Същата е сл. защитник на подсъдимия В. М., а подс.
Д. е защитаван от сл. защитник - адв. И. Д., който не обжалва определението на районния съд. Правото на жалба е лично и от подсъдимия зависи дали ще го упражни и в какъв обем. Защитникът, който на разполага с представителна власт, не може да упражни чужди права, не може да направи волеизявление вместо подсъдим, който не представлява и накрая, не може да се позовава на чужди процесуални права, за да реализира своите. Релевирането нарушение на чужди процесуални права е процесуално недопустимо. Защитникът на подс. М. не може да се позовава на чужди нарушени процесуални права и да черпи права от тях, при което съдът не е длъжен да обсъжда подобни възражения. Ето защо жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане. Но дори да се приеме, че се касае за обстоятелства, за които съдът следи служебно и възраженията са допустими, то липсват доказателства, от които да се направи извод, че по отношение на подс. С. Д. са били налице изискванията на задължителната защита в хипотезата на чл.94, ал.1, т.2 от НПК. Видно е, че районният съд в разпоредителното заседание е назначил съдебно-психиатрична експертиза, която да отговори на въпросите, касаещи вменяемостта на обвиняемото лице, и възможността му и начина да участва в процеса. Тъй като експертизата не изготвена, изводите че са допуснати съществени процесуални нарушения на този етап се явяват преждевременни и спекулативни.
По отношение на обвинителния акт, настоящият състав на въззивния съд счита, че същият съдържа всички необходими реквизити, които са задължителни, съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК. В обстоятелствената му част са посочени извършеното престъпление, времето, мястото и начина на извършването му, отразени са всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а в заключителната му част е посочена 2 правната му квалификация.
В случая възраженията на защитника са инспирирани от формулировката на интервала от време, в който е извършено икриминираното деяние на подсъдимите и с оглед на отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт данни, че същото е възможно да бъде прецизирано. В диспозитива на акта е посочено, че деянието е извършено за времето от 20.00 часа на 10.05.2023 год. до 06:30 часа на 11.05.2023 год., като в обстоятелствената част е обелязано, че обвиняемите В. М. и С. Д. са решили да извършат инкриминираното деяние около 01 часа на 11.05.2023 год. В тази връзка въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, че в случая не е налице същественото противоречие между обстоятелствата част и диспозитива на обвинителния акт, респ. обвинението не е неясно, тъй като описаните в обстоятелствената част на акта факти и обстоятелства темпорално се включват във фиксирания в диспозитива времеви интервал.
Разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК визира като реквизит на обвинителния акт времето на извършване на престъплението, което в зависимост от конкретните фактически обстоятелства, относими към всеки отделен случай, може да представлява както точна дата, така и времеви период /Решение № 116 от 29.05.2006 г. на ВКС по н. д. № 720/2005 г., III н. о. на ВКС/. Същевременно в изключителните компетенции на прокурора е да определи предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване. В обв. акт прокурорът изразява своето становище по отношение на установените от него на ДП факти и обстоятелства, когато несъмнено съобразява доказателствените източници. Обстоятелствата дали така възприетата от прокурора фактическа обстановка ще бъде доказана по предвидения в НПК ред в съдебното производство, както и дали съдът ще възприеме правната квалификация е въпрос по същество. Наред с това формулировката на обвинението е въпрос и на юридическа техника. При непредубедения прочит на обвинителния акт е видно, че фиксираното в обвинителния акт време на извършване на деянието с оглед спецификата на изпълнителното деяние, е достатъчно конкретно и точно определено, поради което липсват каквито и да е основания да се счита, че обвинението е неясно и се накърнява правото на защита на обвиняемите. В този смисъл настоящия състав на въззивната инстанция намира, че не са налице и твърдените пороци в изготвения обв. акт.
3
С оглед на горепосоченото, депозираната частна жалба срещу протоколно определение от 24.01.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 607/2023 г. по описа на РС - П. в разпоредително заседание по чл.248 НПК е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 НПК Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, постановено в разпоредително заседание на 24.01.2024 г. по н.о.х.д. № 607/2023 г. по описа на РС - П..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4