Определение № 51976 от 22.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51976 гр. С., 22.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.М. като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110147716 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е молба вх. № 389439 от 02.12.2024 г. от адвокат Н. И. , процесуален представител на ответника К. И. Й., оказал безплатна правна помощ на последната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в исковото производство с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И. в размер на още 380 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Т. С.“ ЕАД, е депозирала становище по нея, като счита молбата за неоснователна.

Софийски районен съд, 119 състав, като разгледа постъпилата молба и взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е постъпило в двуседмичния преклузивен срок за обжалване на постановеното решение, от страна с правен интерес, представен е списък по чл. 80 ГПК (л. 63 от делото), с оглед на което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, се явява неоснователно по съображенията, подробно изложени в мотивите на постановеното по делото решение.

По делото е постъпила и молба вх. № 390372 от 03.12.2024 г. от адвокат К. Б., процесуален представител на длъжника К. И. Й., оказала безплатна правна помощ на последната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в производството по ч. гр. дело № 56284/2021 г. по описа на СРС, 119 състав с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Б. в размер на 32, 23 лева или в условията на евентуалност в размер на 17, 91 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Т. С.“ ЕАД, е депозирала становище по нея, като счита молбата за неоснователна.

1

Софийски районен съд, 119 състав, като разгледа постъпилата молба и взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е постъпило в двуседмичния преклузивен срок за обжалване на постановеното решение, от страна с правен интерес, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, с оглед на което е процесуално допустимо.

С оглед изхода на спора – отхвърляне в цялост на предявения от ищеца иск, правно на разноски на основания чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. С оглед на обстоятелството, че в заповедното производство последният се е представлявал от адвокат (различен от този в исковото производство), като своевременно с подаденото възражение по чл. 414 ГПК е претендирано заплащането на разноски за безплатна адвокатска защита, оказана от упълномощения в заповедното производство адвокат К. Б., и по което искане съдът е пропуснал да се произнесе с решението, съдът взе предвид следното:

В производството по ч. гр. дело № 56284/2021 г. по описа на СРС, 119 състав длъжникът-ответник се е представлявал от адвокат Б., видно от представеното в заповедното производство пълномощно, като в договора за правна помощ и съдействие от 28.02.2022 г. (л. 17-гръб от заповедното дело) е уговорено адвокат Б. да окаже безплатна правна помощ по ч. гр. дело № 56284/2021 г. по описа на СРС, 119 състав на длъжника К. И. Й., а последната е декларирала, че е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата. Видно от депозираното възражение с него е оспорена единствено дължимостта на сумата от 5, 83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г., за което вземане е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск от заявителя-ищец и е образувано гр. дело № 47716/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, като с решение от 15.11.2024 г. искът е отхвърлен изцяло. Предвид изложеното съдът намира, че на длъжника респ. на адвоката по чл. 38 ЗАдв се дължат направените в заповедното производство разноски – в случая за безплатна адвокатска защита, оказана от упълномощения в заповедното производство адвокат К. Б..

В хипотеза като процесната, при извършване на преценка за размера на адвокатско възнаграждение, което съдът следва да определи на основание чл.

38, ал. 2 ЗА, съдът се ръководи от извършените действия от страна на процесуалния представител на длъжника, които в конкретния случай се изразяват в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. Процесуалният представител на длъжника – адвокат Б., претендира адвокатското възнаграждение да бъде определено съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер, съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредбата или евентуално в размер, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, а искането, направено с молбата по чл. 248 ГПК, е съдът да допълни решението като осъди ищеца да заплати на адвокат Б. сумата от 32, 23 лева, а в условията на евентуалност сумата от 17, 91 лева.

2

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени лица - чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер понисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36, ал.2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл. 78, ал. 5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.

По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл. 3 във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПП. Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати (чл. 2 ЗПП) и трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗА. Възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно по чл. 37 ЗПП. Това е Наредбата за заплащане на правната помощ, 3 приета от Министерския съвет.

Към прилагането на размерите на възнагражденията по тази наредба препраща и нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в случаите, когато юридически лица или еднолични търговци са защитавани пред съда от юрисконсулт.

Разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата от гледна точка на законовата делегация за определяне на размерите на възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от държавен орган - Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗА - от съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на определените възнаграждения.

Правната помощ, включително процесуално представителство по граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, а представителството по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се осъществява само по силата на изявление, че лицата са материално затруднени.

Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП (чл. 38 ЗПП) в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА е вменено задължение на съда да присъди минималното възнаграждение по наредбата на съсловната организация, без възможност да го намалява под определения размер.

Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в понисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа.

При така посочените особености в правната уредба на адвокатските услуги се установява, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА (без преценка от съда на икономическото им състояние), като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатска услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.

Несъразмерност има и при възмездяване на процесуалното 4 представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА, като и в двете хипотези възнаграждението не е уговорено в договор за правна защита по конкретно дело, а се определя от съда, който е обвързан от размерите по две различни наредби, независимо че услугата се осъществява винаги от правоспособни юристи. Действително при определяне на възнаграждение от съда по НЗПП съществува възможност за преценка на фактическата и правна сложност на делото предвид посочените минимални и максимални размери, а ограничението до максималния размер по чл. 78, ал. 8 ГПК отразява обстоятелство, че юрисконсултът работи по договор с представлявания. Независимо от това насрещната страна понася в различен размер отговорността за разноските в зависимост от избора на доверителя – дали да се представлява от юрисконсулт или от адвокат.