Решение № 1015 от 30.06.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1015 гр.

Пловдив, 30.6.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 17.6.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2344/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на I.G.V. против Наказателно постановление № АА347733/11.02.2020, издадено от ОДЧ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на I.G.V.е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за отмяна на същото.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че се издава затова, че на 10.02.2020г. около 22.30 ч. в с.Стряма, ул. „Васил Левски" до номер 48 I.G.V.управлява лек автомобил Тойота Ярис с ДКН *****, като извършва следните нарушения: Водачът не притежава свидетелство за управление на МПС. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 150 ЗДвП.

Според съдът, както в АУАН, така и в НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон и СПН, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, доколкото е налице разминаване между словесното описание на допуснатото нарушение и дадената цифрова правна квалификация.

В съдебната практика е трайно утвърдено разбирането, че правоспособността и притежаването на свидетелство за правоуправление на МПС не са идентични понятия.

Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д.

№ 29/1969 г., ОСНК на ВС.

За да придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав, предвиден в чл. 151-152 ЗДвП, който включва:

-навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст,

-завършен десети клас на средно образование,

-провеждане на обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП,

-физическа (а в предвидените в закона случаи и психическа) годност

-преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ.

Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС.

Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година.

Придобитата от дадено лице правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е единствената разпоредба предвиждаща загуба на вече придобитата правоспособност за управление на МПС.

По аргумент за противното дадено лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 150 ЗДвП само в две хипотези:

1. когато на лицето никога не е издавано

СУМПС, което да удостовери завършването на сложния фактически състав по чл. 151-152 ЗДвП и придобитата от него правоспособност и 2) когато лицето в загубило придобитата правоспособност, поради отнемане на всички точки към контролния му талон.

Така изрично Решение № 211 от

28.10.2016 г. по н. д. № 724 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 320 от 30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г., II н. о. на ВКС, Решение № 83 от 25.02.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 17 от 24.01.2015 г. по нак. д. № 1758/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 190 от 05.04.2012 г. по нак. д. № 495/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 257 от 16.05.2011 г. по н.д. № 1397/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 204 от 07.05.2009 г. по н.д. № 158/2009 г. на Върховен касационен съд.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.

От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява МПС, респективно липсата на валидно

СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което обаче не означа, че във всички случаи, когато лицето не притежава СУМПС, то е неправоспособно.

По тази причина и като предпоставка за издаване на ново СУМПС (при подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, при изтичане срока на валидност на старото СУМПС, при промяна данните на водача, при издаване на дубликат поради изгубване или унищожаване на старото) или за връщане на отнето от контролните органи СУМПС в чл. 12, чл. 15 и чл. 24 от Наредба № I-157 не е предвидено полагането на нов теоретико-практически изпит.

Единствено в хипотезата на СУМПС иззето на основание чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП поради изчерпване на контролните точки на водача той губи правоспособността си и тя се възстановява след полагане на нов теоретико-практически изпит. И в тези случаи, обаче загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а настъпва по силата на закона от датата на отнемане на всички контролни точки на водача.

Така изрично Решение № 40 от

22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак. д. № 641/2009 г. на Върховен касационен съд.

От гореизложеното е видно, че самата правоспособност да се управлява МПС, не се поражда от притежаването на

СУМПС за съответната категория, а е предпоставка за издаването му.

При осъществяване на фактическия състав по чл. 151-152 ЗДвП и първоначално издадено СУМПС лицето е правоспособно и последващи обстоятелства, водещи до оставането му без валидно СУМПС (освен в изрично посочения случай на чл. 157, ал.4 ЗДвП) не водят до отпадане на придобитата вече правоспособност.

Така изрично Решение № 281 от

22.06.2009 г. по н.д. № 292/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 221 от 15.11.2016 г. по н. д. № 907 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.

В този смисъл в практиката са изведени редица хипотези, в които лицето не притежава валидно СУМПС, без това да обуславя извод, че е неправоспособно:

- когато СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Това е така, доколкото с изтичането срока на валидност на старото СУМПС, то не се подновява автоматично, а за да бъде издадено ново СУМПС, водачът следва с представянето на надлежни документи да докаже продължаващата наличност на физическа /а в предвидените в закона случаи и психическа/ пригодност. В случая обаче, доколкото правоспособността не е загубена, за издаването на СУМПС не се налага полагането на нов теоретично-практичен изпит

Така изрично Решение № 70/07 април 2016 г., трето наказателно отделение, н. д. № 204/2016 година, Решение № 44 от 19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 209 от 19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 25/14 март 2018 г, I НО, наказателно дело № 1181 по описа за 2017г.

- когато СУМПС е предадено на контролните органи, поради временно лишаване от право на управлява МПС по административен или съдебен ред за срока на лишаването от права. Лишаването на лицето от право да управлява МПС за известен период от време по административен или съдебен ред представлява временна забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. Въпреки наличието на тази временна забрана, обаче лицето не губи правоспособността си, поради което и СУМПС се възстановява след изтичане срока на наказанието без полагане на нов теоретико-практичен изпит.

Именно защото правоспособността не се губи и в тези случаи санкцията по чл.

343г е приложима и спрямо лица, които са временно лишени от правоуправление.

Така изрично ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК, Решение № 467/09 декември 2014г., първо наказателно отделение, нд № 1531 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 204 от 28.06.2012 г. по нак. д.

№ 518/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС

- когато лицето е било временно лишено от правоуправление, СУМПС е предадено на контролния орган, срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, но водачът не е направил необходимите постъпки и представил необходимите документи, за връщането на СУМПС. Сходна е и хипотезата, когато срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, лицето е отправило искане за връщане на СУМПС, представило е необходимите документи, но на основание чл. 159, ал.2 ЗДвП връщането на СУМПС е отказано, поради наличие на незаплатени глоби по невлезли в сила наказателни постановления или присъди.

Така Решение № 961 от 25.04.2019 г. по адм. д. № 826 / 2019 г. на III състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1570 от 05.07.2018 г. по адм. д. № 1457 / 2018 г. на XXV състав на Административен съд – Пловдив.

- когато лицето притежава СУМПС, но за по-ниска категория МПС от това, което е установено, че управлява при проверката. И в този случай лицето носи отговорност по чл. 343в, ал.2 ЗДвП и чл. 177 ЗДвП. Тъй като притежава СУМПС за по-ниска категория, то е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г НК.

Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС.

-когато СУМПС е отнето като ПАМ или по реда на чл. 69а НК. И в този случаи за времето, в което СУМПС е отнето лицето не може да управлява законосъобразно МПС, тоест не може да упражнява правоспособността си. Макар да не може да я упражнява обаче и в тази хипотеза лицето не губи правоспособността си, поради което и в този случай спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г.