Решение № 265 от 13.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20253100500173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 101519/13.12.2024 г. по регистратурата на ВРС от Н. Г. Д., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу Решение № 4091/17.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1310/2024 г. по описа на ВРС, 16- ти състав, с което е отхвърлена молба на молителката Н. Г. Д. за издаване на заповед за защита за осъществени от И. Г. С. актове на домашно насилие, както следва:

На 29.12.2023 г. в Гранд Мол Варна И. С. я отпъжда, гони и обижда, като употребява неприлични думи, придружени с жестове. Рита молителката с крак грубо и извиква „изчезвай“.

На 31.12.2023 г., около 20:30 ч., след като излиза от 3-то РПУ - гр. Варна и върви към автомобила си, И. С. я напада в гръб - бута я по гърба и се опитва да я събори на земята. Заплашва я, че ще я застреля с тейзъра си /оръжие с електричество/. През цялото време я бута и обижда: „Курва“, „Боклук“.

На 19.01.2024 г., около 10:50 ч., след като излиза от академията, където учи /Hi school, на ул. „Любен Каравелов“/, докато влиза в колата си, И. се появява изневиделица и започва грубо да я обижда и обвинява, че се е виждала с други мъже. Казва му да продължи по пътя си и че не иска да го вижда повече, но той не си тръгва, а вместо това я преследва, като първо я моли да се съберат отново, а после започва да я обижда с грозни 1 непристойни думи: „Курва“ „Боклук“ и др. Казва и следното: „Няма да те оставя така лесно на мира, пак ще видим“.

На 05.02.2024 г., около 11:30 ч., стоейки в колата си, И. спира до нея и отваря страничното стъкло на неговия автомобил. Виждайки го, потегля, а той тръгва да кара след нея. Спира на място, където е трудно да паркира до нея, но въпреки всичко той спира и блокира движението и се опитва да отвори вратата й. Изкарва си телефона, за да го снима, което явно го плаши, защото веднага след това си тръгва

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и на приложимите материалноправни норми, довело до погрешни заключения относно фактите по делото. Излага, че уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата. Позовава се на представената по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН декларация, която според жалбоподателя е достатъчно основание за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Твърди, че на декларацията е придадено доказателствено значение и дори при липса на други доказателства съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на нея. Счита, че в тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване, като обори изложеното в декларацията и по този начин разколебае доказателствената й сила. Излага, че в представената пред ВРС декларация се съдържат достатъчно данни за извършено от страна на ответника домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Твърди, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на посочените дати е имало конфликт между страните. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че ответникът е разколебал доказателствената сила на декларацията, представена от молителката. Жалбоподателя възразява и срещу изводите на съда, че ако молителката не бе посетила рождения ден на детето на ответника не би се стигнало до конфликт помежду им. Излага, че не може да се толерират актове на домашно насилие, независимо от факта, че е отишла на конкретно място и е упорствала при поканите на ответника да напусне. Счита, че съставът на първоинстанционният съд е кредитирал избирателно доказателства по делото, което е основание за неговата предубеденост. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, по силата на което да се уважи молбата за защита от домашно насилие. Претендира разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е постъпило възражение от въззиваемата страна И. С..

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът чрез адв.

Б., поддържа депозираната въззивна жалба.

Счита, че първоинстанционният съд погрешно не е кредитирал показанията на св. Ф., който е изложил, че ответникът е ритнал молителката. Моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна, чрез адв. К., моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, 2 подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Н. Д. срещу И. С. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие. В молбата е изложено, че молителката и ответникът са живели на семейни начала, в нейния апартамент, находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст Т., ул. „И. С.“, комплекс „В.В.“, за период от около година и половина. Посочено е, че молителката знае, че ответникът има дете от друга жена, с която са разделени от доста време. Молителката сочи, че на 29.12.2023 г. И. й казал, че ще организира рожден ден за детето си в детския кът на Гранд Мол Варна. В същия ден отишла там около 19:00 часа, за да разговаря с майката на детето му и да разбере дали са заедно, тъй като от около половин година до нея достига информация, че той все още живее с жена си. Твърди, че когато ответникът я е видял се е изнервил силно от нейното присъствие, започнал да я гони и обижда, като употребил неприлични думи, придружени с жестове. В един момент агресията му ескалирала и той я ритнал с крак грубо, като извикал „изчезвай“. Молителката сочи, че е изпитала силна болка в областта на задните части, но успяла да се задържи права. Сочи, че ситуацията се разиграла пред очите на всички присъстващи, включително нейни приятели.

Обадила се на тел. 112 да подаде сигнал за нападението, защото била изплашена ответникът да не я проследи извън мол-а и да не я нападне още пожестоко.

Отделно твърди, че на 31.12.2023 г., около 20:30 ч., след като излязла от 3-то РПУ - гр. Варна и докато вървяла към автомобила си, И. С. я нападнал в гръб, като я бутнал по гърба и се опитал да я събори на земята. Заплашил я, че ще я застреля с тейзъра си /оръжие с електричество/. През цялото време я обиждал: „Курва“, „Боклук“. Молителката излага, че след тези събития се е опитала да прекрати взаимоотношенията си с ответника. Сменила бравите на дома си, тъй като той имал ключ от него. Блокирала телефона му и другите контакти в социалните мрежи.

Сочи, че на 19.01.2024 г., около 10:50 ч., след като излизала от академията, където учи /Hi school, на ул. „Любен Каравелов“/, влизайки в колата си, И. се е появил изневиделица и започнал грубо да я обижда и обвинява, че се е виждала с други мъже. Молителката му казала да продължи по пътя си и че не иска да го вижда повече, но той не си тръгнал, а вместо това започнал да я преследва, като първо я молил да се съберат отново, а после започнал да я обижда с грозни и непристойни думи: „Курва“ „Боклук“ и др.

Казал й „Няма да те оставя така лесно на мира, пак ще видим“. Думите му прозвучали заплашително за молителката.

На 05.02.2024 г., около 11:30 ч., молителката сочи, че докато е била в колата си, И. е спрял до нея и е отворил страничното стъкло на неговия автомобил, тя потеглила, а той тръгнал да кара след нея. Спрял автомобила си и блокирал движението, като се опитал да отвори вратата на колата й.

Молителката извадила телефона си, за да го снима, след което той заминал.

В молбата е изложено, че освен физическите травми и болки, които молителката е преживяла, действията на ответника представляват и емоционално и психическо насилие спрямо нея по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, изразяващо се в обиди, закана за саморазправа и унизително поведение, довело до принудително ограничаване на личния й живот и свобода.

3

Молителката изпитва страх всеки път, когато напуска жилището си, защото очаква И. С. да е някъде отвън и да я причака в автомобила си. Отправено е искане до съда да постанови съдебен акт, по силата на който да издаде заповед за защита, като определи мерки, предвидени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Ответникът И. С. заявява становище за неоснователност на отправената срещу него молба за защита по ЗЗДН. Признава единствено обстоятелството, че между молителката и него е имало спорадични интимни отношения, като оспорва изцяло останалите изложени фактически твърдения, като счита същите за несъответстващи изцяло или отчасти на действителността. Сочи, че никога не е живял в дома на молителката, посочен в молбата за защита.

Излага, че живее със съпругата и детето си на посочения в отговора адрес: гр.

Варна, ул. „Д.“ № 14. Оспорва да е извършил твърдените актове на домашно насилие. Не отрича, че на 29.12.2023 г. молителката е отишла на мястото, където са празнували рождени ден на детето му, но твърди, че същата е целила единствено да развали детския празник, като отрича да е извършил акт на физическо насилие. Моли за оставяне на молбата за издаване на заповед за защита по ЗЗДН без уважение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН. Същата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката за това, че с ответната страна са се намирали в интимна връзка и предвид произнасянето по в.ч.гр.д. № 1336/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна с Определение № 2884/11.07.2024 г., с което е прието, че по делото е доказано, че страните са били в трайна интимна връзка, то съдът приема, че молителката е процесуално легитимирана да подаде молба за защита от домашно насилие на осн. чл. 3, т.2, предл. 2 от ЗЗДН. На това основание молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката Н. Д. под страх от наказателна отговорност е декларирала, че лицето И. С. е извършил описаните в молбата за защита актове на домашно насилие на съответните дати, а именно на 29.12.2023 г., на 31.12.2023 г., на 19.01.2024 г., както и на 05.02.2024 г

Видно от свидетелство за съдимост на лицето И. С., съшият е неосъждан.

По делото пред ВРС е изискана информация от Районна прокуратура – Варна относно данни за постъпили жалби и образувани преписки във връзка със страните по делото. Видно от представената от ВРП справка налице са данни за образувани две преписки, а именно пр.пр. № 436/2024 по описа на ВРП, регистрирана на 08.01.2024 г. по описа на 3-то РУ на ОДМВР, с жалбоподател И. С. срещу Н. Д., с оглед извършено престъпление кражба по чл. 194 НК. В справката е посочено, че преписката е приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство. Налице са и данни за образувана пр.пр. № 3176/2024 г. по описа на ВРП, регистрирана на 05.03.2024 г. по описа на 5-то РУ на ОДМВР с жалбоподател Н. Д. срещу И. С. във връзка с твърдения за извършено спрямо нея домашно насилие, която преписка не е 4 приключила към момента на изготвяне на справката от ВРП.

Представено е удостоверение за раждане, от което се установява, че ответникът по делото И. С. има дете от друга жена, различна от молителката по делото.

От изисканата служебно по реда на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН от настоящия състав справка от ВРС за наложени на ответника И. С. мерки по ЗЗДН, приета като доказателство по делото, се установява, че единственото образувано дело по ЗЗДН срещу И. С. е гр.д. № 1310/2024 г. по описа на ВРС, което е предмет на инстанционен контрол по настоящото дело. В справката е посочено, а и видно от материалите по първоинстанционното производство, че срещу И. С. е издадена заповед за незабавна защита спрямо Н. Д., с която същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и му е забранено да се доближава до молителката на по-малко от 200 метра.