Решение № 792 от 08.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330200007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Пловдив, ул. „Балканска зора“ № 15, ап. 4 срещу Наказателно постановление № 23-5697-000435/04.05.2023 г., издадено от Д.Г.Д. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив, с което:

1) на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и 2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди за нарушението по т. 1 от НП съгласно санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП да се предвижда наказание „глоба“ в определен в закона размер от 150 лева, но въпреки това наложената на него санкция да е в различен размер. Счита по този начин да е допуснато неотстранимо нарушение на закона, както и неправомерно да е засегнато правото му на защита. Поддържа, че с деянието си не е създавал непосредствена опасност за движението по пътя, както и да не са причинени никакви вредни последици. Досежно нарушението по т. 2 от наказателното постановление възразява срещу размера на двете кумулативно 1 наложени му санкции – глоба и временно лишаване от право да управлява МПС, като твърди определянето им в максималния възможен размер да е явно несправедливо. Взема становище да не е демонстрирал лоша дисциплина като водач, както и да е спрял при подадения му сигнал със стоп-палка. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай. С допълнителна молба на лист 15-16 от делото се поддържат доводите по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. Х. К., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.05.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 06.06.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 27.03.2023 г. в гр. Пловдив жалбоподателят С. Х. К. управлявал товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № **, собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД. На кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Иван Вазов“ в гр. Пловдив, жалбоподателят К. предприел маневра за завиване в обратна посока. При осъществяването на маневрата жалбоподателят не пропускал попътно движещо се от лявата му страна пътно превозно средство (неустановено по делото). Това му действие било забелязано от свидетелите М. С. С. – мл. инспектор в група „Сигма“, сектор „СПС“ към ОДМВР – Пловдив, и К. К. К. – командир на отделение, които изпълнявали служебните си задължения на посочения пътен участък. Предвид забелязаното от тях нарушение двамата полицейски служители последвали автомобила на жалбоподателя, който продължил движението си в посока ул.

„Любен Каравелов“. Около 16:33 часа на 27.03.2023 г. на ул. „Любен Каравелов“ в гр. Пловдив свидетелите С. и К. подали сигнал за спиране на жалбоподателя. Последният обаче не спрял в най-дясната част на платното за движение, нито на посоченото му място, а продължил движението си известно 2 разстояние по ул. „Любен Каравелов“. Когато автомобилът, управляван от жалбоподателя К., спрял, полицейските служители пристъпили към извършването на проверка.

На място свид. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 896426 от 27.03.2023 г. срещу жалбоподателя К., в негово присъствие и в присъствието на свид. К.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка и бил подписан без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят М. С. С. и свидетелят при съставянето на акта К. К. К.. И двамата имат оскъдни спомени за случилото се, което се приема за разбираемо предвид изминалия некратък период от време между датата на извършване на деянието и разпита им в съдебното заседание пред настоящия състав. Свидетелите потвърждават авторството на подписите си в акта, както и че се е случвало да работят заедно, назначени в състава на автопатрул. Свидетелят С. изяснява още, че не е имало преследване на водача, но той не е спрял на мястото, което му е било указано.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. Х. К. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № 284221792, валидно до 14.01.2030 г. и с налични 25 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.. АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и препис му е връчен срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

Макар по делото да не са правени възражения срещу компетентността на административнонаказващия орган, то предвид констатирана от съда непълнота в записа относно длъжността на издалия наказателното постановление следва да се отбележи, че при служебно извършената проверка се доказва наказателното постановление да е издадено от надлежно 3 оправомощено лице. Съгласно чл. 189, ал. 12 във вр. с чл. 165 от ЗДвП компетентен да издаде наказателното постановление за нарушения от вида на процесните е министърът на вътрешните работили или определено от него длъжностно лице. В случая обжалваното НП е издадено от началник на група „Сигма“ в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР – Пловдив.

Същият е надлежно оправомощен от министъра на вътрешните работи съгласно т. 3.13 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра. В уводната част на наказателното постановление относно службата на длъжностното лице, което го е издало, е посочено единствено началник група в сектор „СПС“ при ОДМВР – Пловдив, без да е конкретизирано коя група в структурата на този сектор. Но от допълнително събраното в хода на съдебното следствие писмено доказателство Заповед № 8121К11081/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, приложена на лист 22-23 от делото, се установява, че заеманата от издалия НП длъжност е началник на звеното „Сигма“ в сектор „СПС“, която попада в обхвата на оправомощителната заповед. Следователно доказана е по делото както предметната, така и териториалната компетентност на административнонаказващия орган, а процесуално нарушение не е допуснато.

По възражението от допълнителната молба за неспазен срок по чл.60, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че това обстоятелство не дава основание за отмяна на наказателното постановление. Действително срокът не е спазен, като жалбата е подадена на 06.06.2023 г., а материалите са изпратени до Районен съд – Пловдив с писмо от 30.12.2024 г. 7-дневният срок по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен. Той е установен с цел да се стимулира бързина в производството. Неспазването му само по себе си не опорочава наказателното постановление. Бездействието може да бъде относимо към дисциплинарната отговорност на съответното длъжностно лице, но не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Съгласно съдебната практика нарушаването на разумния срок за разглеждане на производството, без значение в коя негова фаза, може да бъде компенсирано като бъде отчетено за смекчаващо отговорността обстоятелство.

По т. 1 от наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП. На нарушителя е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. При така издаденото наказателно постановление съдът намира, че в тази му част (по т. 1 относно нарушението по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП) материалният закон е приложен неправилно при определянето и налагането на наказанието, което представлява самостоятелно основание за отмяна. Съгласно приложимата санкционна норма за извършителите на деяния, които се наказват по този текст на закона, е предвидено да се налага административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева. Следователно както видът, така и размерът на следващото се на 4 нарушителя наказание са фиксирано определени в санкционната разпоредба.

Наложеното в случая административно наказание на жалбоподателя К. обаче е глоба в размер на 100 лева. Определяйки имущественото наказание „глоба“ под предвидения му най-нисък размер, административнонаказващият орган е приложил неправилно правилата на закона за индивидуализация на наказанието. На първо място нарушен е принципът за законоустановеност на наказанието, като съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В случая с т. 1 от обжалваното наказателно постановление жалбоподателят К. е санкциониран с наказание, за което в материалния закон не е предвидено да се налага при осъществяването на състава по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Така определеното административно наказание е в нарушение и на общите правила на раздел V от глава втора на ЗАНН, който е озаглавен „Определяне на административните наказания“. Нарушено е правилото на чл.

27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер за наказанието глоба, освен в предвидените в закон случаи, каквото изрично предвиждане обаче липсва досежно състава на нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съдът съобрази и че наказанието не е определено на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като санкционната разпоредба е с едно и също съдържание и към датата на извършване на деянието (27.03.2023 г.), и към настоящия момент, т.е. липсват последвали различни редакции, някоя от които да е предвиждала налагането на наказание „глоба“ в размер на 100 лева.