Решение № 260159 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260159 гр.

Пловдив, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА

ЧИПОВА при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 61 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР – Пловдив, подадена чрез пълномощника ѝ по делото главен юрисконсулт П., против Решение № 3013 от 30.11.2020 г., постановено по гр. д. № 10376 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л.Н.Н., ЕГН: **********, сумата от 1518,93 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1639 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен за периода от 10.08.2017 г. – 11.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020 г., до окончателното ѝ заплащане, сумата от 226,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 20.08.2020 г., както и сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Със същото решение ОД на МВР – Пловдив е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от

110,76 лв. – държавна такса, и 100 лева – разноски за назначената по делото съдебносчетоводна експертиза.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че същото е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Сочи се, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е регламентирана организацията на работното време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и която изключва прилагането на общите правила на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излагат се доводи, че дори искът да се приеме за основателен, то той не е бил доказан по размер, тъй като разликата между преизчисления с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ нощен труд и реално положения нощен труд се заплаща чрез прилагане на дневна ставка, а не при завишена с 50 % ставка. Отправя се молба за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, включително и на адвокатското възнаграждение. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л.Н.Н., подаден чрез пълномощника му адвокат Т., в който се взема становище за неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде проверена негова правилност по изложените във въззивната жалба доводи, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Л.Н.Н. *** обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (в ред. ДВ, бр.

14 от 2015 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1518,93 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.08.2016 г. – 27.08.2019 г., както и сумата от 226,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган трудът, до 20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

От фактическа страна между страните не се спори, че през процесния период между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР. Не е спорно и че в рамките на този период ищецът е работил при условията на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в дневен такъв и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд.

На основание чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители от МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, включително и такова за извънреден труд по арг. от чл. 178, ал. 1, т. 3 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 1 ЗМВР, в действащата през процесния период редакция (преди изм. ДВ, бр. 60 от 2020 г.), нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 работното време за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Този извънреден труд се заплаща се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – чл. 187, ал. 9 ЗМВР. Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм. ДВ, бр. 4 от 14 Януари 2020 г.), която е действала през процесния период. В наредбата липсва специално правило, което да определя методология за преизчисляване на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, каквото правило се е съдържало в чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ, който предвижда от своя страна, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ представляват част от въведената от законодателя специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители на МВР по силата на посочената по-горе препращаща норма.

Действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР(в ред. преди изм. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) е било предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., както и че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От съдържанието на тази разпоредба не може да се направи извод, че тя предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, а също така би било в противоречие с изрично прогласеното в закона приложение по отношение на служителите на МВР на специалната закрила на нощния труд по КТ. Съгласно принципните разяснения, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 23) служителите в

МВР по служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях, доколкото приемането на обратното би ги поставило в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, а и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, то тъй като няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Според чл. 67, ал. 3 от същия минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Както бе посочено по-горе, в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва правило, което да урежда превръщането на отработените часове нощен труд в дневни при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в цитираната наредба, то приложение следва да намери НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При сумирано изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че в настоящата си редакция (обн. ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.) разпоредбата на чл.187, ал. 1 ЗМВР предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. С новелата на ал. 4 е въведено правило, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Тези нормативни изменения са указание за това, че до приемането им посочените въпроси не са били уредени в специалния закон, т.е. налице е била празнота, обосноваваща прилагането по аналогия на общия режим за работниците и служителите по КТ.