Решение № 957 от 05.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501298 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД със седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15 чрез юрк.В. Ц., срещу решение №1182 от 17.03.2023г., постановено по гр.д. №8522/2022г. по описа на Районен съд-пловдив,12 гр.св, в частта, с което е отхвърлен иска за сумата 1364,87 евро, дължимата договорна лихва по т.4, р-л II, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 1 0.01.2019 г., за сумата 1408 евро, дължима наказателна лихва по т.10,р-л II от договор за кредит, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 1 8.02.2019 г. и с което е осъдено да заплати разноски по съразмерност в размер на 452,14 лв. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да се уважат. Излагат се съображения, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят е потвърдил съгласието си със съдържанието и условията по кредита, декларирал е, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и приема същите при уреждане на отношенията във връзка със сключване и изпълнение на договора. Договорът е сключен в писмена форма съгласно чл.10 ЗПК /редакция от 20.11.2012 г./ , отговаря на изискванията на чл. 11 от същия закон, представен е погасителен план, в който е ясен какъв е размерът на дължимите суми и датите на погасителните вноски, за което потребителят се е запознал с характеристиките на своята престация. Неправилно РС е приел, че не е ясно върху каква база е начислен лихвения процент и каква е методиката на фирмиране на ГПР, защото в чл.4.1. от ОУ е посочено, че лихвеният процент се начислява върху остатъчната 1 главница; че погасителния план посочва погасителните вноски, включващи главницата и договорната лихва; по отношение на ГПР – в договора за кредит е приложен чл.11,ал.1,т.1 ЗПК, Приложение №1 към него и чл.19,ал.1 от ЗПК, където е посочена методиката на формиране на ГПР; счита, че съгласно съдебната практика – непосочването на начина на изчисляване на ГПР не засяга правата на потребителя.Претендира за разноски.

Въззиваемият Б. И. Я. с ЕГН:********** от гр.Пловдив ч р е з а д в . В. Д. счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че решението на РС е правилно в частта, с която договорът е определен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Претендира за разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Първа Инвестиционна Банка АД ,ЕИК 831094393 е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.2833/19 г. на ПРС,12гр.с. срещу длъжника Б. И. Я. с предмет вземания, произтичащи от договора за потребителски кредит №*** г., които са уважени за 1950 евро – главница, 1264,87 евро –договорна лихва за исковия период,сумата 1408 евро- просрочена наказателна лихва за исковия период, сумата, ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. /подаване на заявлението/ до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 180,84 лв.

Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по заповедното производство.

С обжалваното решение ПРС се е произнесъл по реда на чл.422 ГПК като е признал за установено по отношение на длъжника дължимостта на сумата 1950 евро – главница по договора за банков кредит ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2019 г. и е отхвърлил иска за сумата 1264,87 евро-дължима договорна лихва, за сумата 1408 евро – дължима наказателна лихва за исковия период.

От представените доказателства е видно, че Първа Инвестиционна Банка АД е цедирала вземанията си по договор за кредит „Фронтекс интернешънъл“ЕАД с договор за цесия от 08.06.2021г., с което цесионера е активно материалноправно легитимиран да предяви настоящия иск.

От представения по делото Договор за банков кредит от 11.01.2013 г. е видно, че банката е предоставила на кредитополучателя Б. И. Я. сумата от 1950 евро, който е следвало да бъде върната в срок до 10.01.2019 г. при следние условия: базов лихвен процент от 7,99 % + надбавка от 10,01пункта, т.е. рли ГЛП – 18%, ГПР – 21,16%, в който е включена еднократна такса за разглеждане на документи -12,78 евро., комисионна за управление на кредита – 2% в размер на 39 евро, а съгл.т.10 –при неплащане на дължимите вноски, същите се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент +наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа, т.е. наказателната лихва е начислена върху просрочените плащания по главницата в размер на законната лихва,съобразно чл.33,ал.2 ЗПК /л.78 от д.РС/.В договора е записано, че кредитополучателят 2 е запознат с ОУ на банката и ги приема. Договорът е надлежно подписан от кредитополучателя.

За да отхвърли иска по отношение на договорната лихва и наказателната лихва Районият съд е приел, че банката не е спазила чл.10 и чл.11 ЗПК/ -че не е ясно върху каква база е начислен лихвения процент и каква е методиката на фирмиране на ГПР, поради което приел, че договора е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.

По направените доводи и оплаквания, ПОС намира следното:

Срокът на погасяване на кредита е 10.01.2019 г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено от банката на 19.02.2019 г./когато кредита е падежиран/, т.е. вземането не е погасено по давност. В т.см. е и съд.практика /р.№38/26.3.2019 г. по т.д.1157/2018 г.,2ТО, където е казано, че ПД започва да тече с изтичане на крайния срок на договора, ТР №5/21.1.2019 г. на ОСГТК.

Договорът за кредит е сключен на 11.01.2013 г., т.е. при действието на ЗПК в редакцията му –ДВ изм. и доп.бр.91/20.11.2012 г. в сила от 1.1.2013 г. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът се сключва в писмена форма, а съгласно чл.11,ал.1,т.7,9 и 10 от ЗПК договорът за ПК се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа елементите на общата стойност на кредита и условията на усвояването му, лихвения процент по кредита и условията за прилагането му; ГПР и общата сума дължима от потребителя и погасителен план, в който се съсдържа размера,броя периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени тези изискванията, договорът за ПК е недействителен. По делото няма конкретни твърдения, нито данни, че са налице елементи на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на ГПР по кредита; Сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита. Страната е имала възможност да се запознае със същите, спазено е изискването на чл. 5 от Директива 93/13, според който предлаганото в писмен вид договорно съдържание се съставя на ясен и разбираем език, а потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи, ако не се е възползвал от това не може да се приеме, че е налице неравнопоставеност.

ПОС намира, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят с е е съгласил със съдържанието и условията по кредита, декларирал е, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и приема същите при уреждане на отношенията във връзка със сключване и изпълнение на договора, което е обективирано в изявлението му, част от текста на договора, поради което съдът намира, че ответникът е уведомен за всички условия по ПК преди сключването на договора; договорът е сключен в писмена форма, отговаря на изискванията на чл. 11 от същия закон, представен е погасителен план, в който е ясен какъв е размерът на дължимите суми и датите на погасителните вноски, поради което съдът намира, че ДК е действителен.

Исковете са основателни и доказани и следва да се уважат в размерите, посочени от вещото лице Л. К. от ССЕ в приетото по делото заключение от 03.02.2023 г., от което се 3 установява, че дължимата просрочена главница по договора за кредит е 1950 евро, а дължимата просрочена и непогасена договорна лихва за периода 10.02.2013 – 10.01.2019 г. е в размер на 1264,87 евро; размерът на просроченото и непогасено задължение за наказателната лихва за периода 10.02.2013-18.02.2019 г. е в размер на 1408 евро.

Като е достигнал до други изводи, РС е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено в частта досежно сумата 1264,87 евро - дължима договорна лихва, начислена за периода от 10.02.2013 – 10.01.2019 г. , за сумата 1 4 0 8 евро, дължима наказателна лихва по договор за кредит, начислена за периода от 10.02.2013-18.02.2019 г. , и вместо него следва да се постанови друго, с което да се признае за установено, че въззиваемият дължи на въззивника посочените по-горе суми, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 19.02.2019 г. до окончателното плащане; следва да се отмени решението досежно присъдените разноски и вместо него -да се присъдят направените разноски на въззивника в заповедното и исковото производство пред ПРС и ПОС в общ размер 986,21 лв., съгласно представения и неоспорен списък на разноските по чл.80 ГПК пред ПРС и ПОС, както следва: в заповедното производство -180,84 лв.ДТ и 50 лв. юрк.възнаграждение; пред РС – 170 лв.- ВЛ,180,82 лвДТ, 150 лв. юрк.в.; пред ПОС- 104,55лв.-ДТ,150лв.- юрк.в.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1182 от 17.03.2023г., постановено по гр.д. №8522/2022г. по описа на Районен съд-пловдив,12 гр.с-в, в частта, с което са отхвърлени предявените от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД със седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15 против Б. И. Я. с ЕГН:********** от гр.Пловдив установителни искове за сумата 1364,87 евро, дължима договорна лихва по т.4, р-л II, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 1 0.01.2019 г., за сумата 1408 евро, дължима наказателна лихва по т.10,р-л II от договор за кредит, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 1 8.02.2019 г. , както и в частта за разноските и вместо него в тези части ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. И. Я. с ЕГН:********** от гр.*** дължи на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД със седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15 сумата 1264,87 евро, дължима договорна лихва по т.4, р-л II, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 1 0.01.2019 г., за сумата 1408 евро, дължима наказателна лихва по т.10,р-л II от договор за кредит, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 1 8.02.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 19.02.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Б. И. Я. с ЕГН:********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД със седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15 сумата 986,21 лв.- разноски за цялото производство.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

4

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5