Определение № 1108 от 30.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 30.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002902149 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. Г., чрез адв. Вл. Л. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 429/19.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 275/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, І въззивен с-в, с което е потвърдено решение № 260001/11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 696/2020 г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което е уважен предявеният от публичния изпълнител при ТД на НАП-София срещу „Ти Груп Строй БГ“ ЕООД и Т. А. Г. главен конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване за относително недействителен (непротивопоставим) – спрямо държавата, на сключения между ответниците договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 29, съставен по н. д. № 570/2018 г. от нотариус Д. Главинов, по силата на който „Ти Груп Строй БГ” ЕООД е прехвърлило на възмездно правно основание на Т. А. Г. следната недвижима вещ: магазин за промишлени стоки на един етаж, със застроена площ от 38 м2, с идентификатор *** по КК и КР на гр. Ботевград, одобрен със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. д. на АГКК, с предназначение: сграда за търговия, заедно с 1/9 ид. части 1 от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Ботевград, с площ от 1709 м2; представляващ по предходен градоустройствен план парцел XXVI, кв. 63, при съседи: парцел XXVII-1326, улица, улица, парцел X-50, парцел XXIII1327, парцел XXIV-1338, парцел XVIII-1337, а при граници по идентификатори:

***,

***,

***,

***,5815.304.133, ***, ***.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост – поради необсъждане на релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение въззивният съд незаконосъобразно е достигнал до правното съждение, че ищецът е установил всички правопораждащи спорното потестативно материално право юридически факти. В този смисъл, счита, че е останало неустановено правнорелевантното обстоятелство дали процесният ревизионен акт е влязъл в сила, за да се приеме, че данъчният орган е установил процесните публични задължения, каквото било нормативното изискване, предписано в чл. 216, ал.

1 ДОПК. Поддържа релевираното в отговора на исковата молба правно твърдение за недоказаност пораждането и съществуването на предявеното преобразуващо субективно право, тъй като предварителният договор за покупко-продажба на процесния имот е сключен преди връчване на данъчно задълженото лице на заповедта за възлагане на ревизия, т.е. било установено в процеса на доказване, че последващата възмездна транслативна сделка не е била сключена във вреда на публичния взискател.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1.

„Следва ли публично вземане, по което ищецът по специалните отменителни искове по чл. 216, ал. 1 ДОПК се явява кредитор, да е установено с влязло в сила съдебно решение към момента на извършване на разпоредителната 2 сделка?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“ (по тези два правни въпроса твърди противоречие с решение от 30.12.2009 г. по т. д. № 430/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 436/22.12.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 308/2011 г„ III г. о., ГК).

Ответникът по касационната жалба – публичният изпълнител при ТД на НАП-София, и необходимият задължителен другар на касатора - „Ти Груп Строй БГ“ ЕООД, не са подали в законоустановения срок писмен отговор срещу нея.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не съществува спор между страните, че със заповед № Р22002318004916-020-001/21.08.2018 г. е възложено извършване на данъчна ревизия на „Ти Груп Строй БГ” ЕООД, представлявано към този момент от Т.

А. Г., като тази заповед е връчена на дружеството по електронен път на 10.09.2018 г. Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-22002318004916091-001/27.03.2019 г., с който са установени публични задължения на „Ти Груп Строй БГ” ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2018 г. в размер общо на 84676,72 лв. и мораторни лихви в размер общо на 17530,30 лв.

Ревизионният акт е връчен на 29.05.2019 г. по реда на чл. 32 ДОПК. С договор за покупко-продажба от 28.09.2018 г., удостоверен в нотариален акт № 29, съставен по н. д. № 570/2018 г. от нотариус Д. Г., „Ти Груп Строй БГ” ЕООД, с управител към този момент и принципал Т. А. Г., е прехвърлило на Т. А. Г. имота, предмет на оспорената с конститутивния иск транслативна възмездна сделка, за цена от 9900 лв. – при данъчна оценка на тази недвижима вещ на стойност от 15796,60 лв. Окръжният съд е приел, че от договор за срочен банков кредит от 13.01.2017 г., сключен между „Райфайзен (България)” ЕАД, 3 като кредитодател, и „Ти Груп Строй БГ” ЕООД и Т. А. Г., солидарни длъжници, се установява, че по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя „Ти Груп Строй БГ” ЕООД кредит в размер на 37000 лв. с краен срок за погасяване 05.01.2027 г., като за обезпечение на вземанията кредитополучателят е учредил в полза на банката ипотека върху недвижимия имот, който впоследствие е станал предмет на твърдяната увреждаща сделка.

От нотариален акт за продажба на недвижим имоти № 8, съставен по н. д. № 8/20.01.2017 г. на нотариус Д. Главинов, се изяснявало, че преди учредяване на ипотеката това дружество е придобило правото на собственост върху същия недвижим имот при уговорена продажна цена от 49000 лв. Въззивният съд е обсъдил доказателствената стойност на представения от ответниците предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2018 г., сключен между „Ти Груп Строй БГ” ЕООД, като обещател, и Т. А. Г., като купувач, с предмет процесния магазин - при продажна цена от 9900 лв. Приел е за установено, че съгласно този договор Т. А. Г. - съдлъжник по договора за банков кредит от 13.01.2017 г., се е съгласила да погаси част от дълга на дружеството към банката в размер на 19220 лв., както и да заплати всички държавни, нотариални и други такси, необходими за заличаване на учредената в полза на банката договорна ипотека върху имотите, предмет на договора, а „Ти Груп Строй БГ” ЕООД е поело задължение в 1-месечен срок от заличаване на ипотеката да прехвърли правото на собственост върху недвижимите имоти на Т. А. Г.. По делото липсвал спор, че на 20.09.2018 г. по сметката на „Ти Груп Строй БГ” ЕООД Т. А. Г. внесла на каса сумата от 19220 лв., като от удостоверение от 20.07.2021 г., издадено от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, се изяснявало, че внесената сума е отнесена към предсрочно погасяване на парично задължение, породено от процесния договор за банков кредит, както и че размерът на погасения дълг по този кредит - към 20.09.2018 г., възлиза на сумата от 30890,89 лв.

Окръжният съд е съобразил доказателствените изводи на приетата СТЕ, съгласно които пазарната стойност на имота, предмет на оспорената възмездна транслативна сделка, към 13.01.2017 г. е на стойност от 43195.00 лв., към 03.09.2018 г. - 43080 лв., а към момента на изготвяне на заключението - 43657 лв.

Въззивният съд е приел, че следните материалноправни предпоставки обуславят възникването на предявеното потестативно право за обявяване на 4 оспорената сделка за относително недействителна (непротивопоставима) по отношение на държавата: 1) твърдяната увреждаща разпоредителна сделка да е между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК; 2) тя да е сключена след връчване на заповед за извършване на ревизия; 3) тази ревизия да е приключила с установяване на публични задължения на дружеството-продавач към държавата и 4) оспорената транслативна сделка да уврежда публичния взискател, т.е. в резултат на нея да се е достигнало до намаляване на имуществения комплекс на длъжника, от който публичният взискател да е имал възможност да удовлетвори установените при ревизията публични вземания. При анализиране на събраните по делото доказателства окръжният съд е обосновал правното съждение, че тези правопораждащи предявеното преобразуващо право юридически факти са породени в обективната действителност. Разглеждайки наведените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, съдът е изяснил, че при фактическия състав, очертан в хипотезиса на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, увреждането на публичния взискател се явява обстоятелство от обективно естество, като то е налице във всички случаи, когато в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица (в случая управител на дружеството продавач е купувачът Т. А. Г.) се препятства или затруднява правната възможност на публичния взискател да удовлетвори установените публични задължения от имуществото на длъжника. Процесната разпоредителна сделка с имуществото на длъжника е увреждаща държавата, тъй като за удовлетворяване вземанията на кредитора служи цялото имущество на длъжника, който не разполага с правна възможност да посочва от кое негово имуществено право кредиторът да се удовлетвори. Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че процесната продажба е извършена при цена, която е по-ниска от данъчната оценка на имота, и над четири пъти по-ниска от средната пазарна цена за имоти, сходни по вид. По довода за неправилност на първоинстанционното решение и във връзка с позоваването на предварителния договор за покупко-продажба от 03.09.2018 г. окръжният съд е изяснил, че елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК (ред. ДВ, бр. 105/2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) е оспорената разпоредителна сделка да е сключена след връчване на заповедта за извършване на ревизия, т.е. релевантен е моментът на сключване на процесния възмезден транслативен договор, а не на предварителния договор, 5 който не притежава вещно-прехвърлително действие, а само поражда облигационни задължения за сключване на окончателния договор за покупкопродажба. Именно двустранната сделка, която е удостоверена в нотариалния акт и въз основа на която е прехвърлено правото на собственост върху процесният имот, е сключен 18 дни след връчване на процесната заповед за ревизия.

Въззивният съд е съобразил, че доколкото предварителният договор представлява частен документ без обвързваща материална доказателствена сила (извън формалната доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК), неговата доказателствена сила трябва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед всички други данни по делото. Приел е, че „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е този правен субект, който черпи права от подписалия документа, като тези права могат да се породят само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, това са онези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите на същия и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Въз основа на тези съображения съдът е достигнал до правното съждение, че оспореният факт на сключване на представения договор и датата на сключването му, въпреки че ищецът не е „трето лице“ в изяснения по-горе смисъл, трябва да бъдат установени с всички други доказателствени средства и то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, които са предмет на извършените изявления, т. е. от ответниците. Въззивният съд е счел, че по делото не е проведено надлежно доказване на оспорения факт на сключване на представения предварителен договор и датата на сключването му, поради което и след като е приел за установени всички правопораждащи спорното потестативно право юридически факти е уважил предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК – за прогласяване на относителната недействителност (непротивопоставимост) на оспорения договор за продажба.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/985a779b-83c8-42f3-9ad6-175e13230833