Определение № 1130 от 28.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130 гр. Варна, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500344 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба на Е. С. З. против определение № 972 от 22.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20223130100546 по описа на Районен съд – Провадия, четвърти състав, с което е прекратено производството по посоченото де л о поради недоказан правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, на основание член 130 от ГПК.

В частната жалба се излага, че така постановения съдебен акт от първоинстанционния съд е неправилен, тъй като определено с оглед представените доказателства е налице правен интерес у него за предявяване на иска, както и е налице идентичност на претендирания имот и този на ответницата. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства, въз основа на които е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Е. С. З. срещу И. К. С. отрицателен установителен иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за признаване 1 за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на недвижим имот, находящ се в град Провадия, местност „Кюмбетите“, представляващ поземлен имот с ид.№ *** по КККР, с площ от 1 320 кв.м, при граници: имоти с ид.№ ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***. Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по иска на следните фактически твърдения: собственик е на процесния имот, придобит по наследство от баща му, поч инал на 02.04.2016 г., а той въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 149/1969 г. с продавач Иван Йорданов Маринов, а той въз основа на договор за покупко-продажба от № 68/1950 г.; след като решил да се разпореди с правото на собственост и в процедура по снабдяване със скица, установил, че за имота е съставен НА за покупко-продажба, с който Елена Г. и Веселин Недялков са продали имота на ответницата; имотът бил владян от баща му от 1969 г., а от 1975 г. - от ищеца, като сочи владението му е било поС.но, непрекъснато и необезпокоявано; през 1975 г., тъй като по-голямата част от имота бил засипан с чернозем при строежа на цех на Военния завод, липсата на плодородност на почвата обусловило преустановяване засяването му, а в началото на 90-те години бил засаде н с лозе, което отглеждали през следващите години; от 1981 г. баща му отдавал 2-3 години по-голямата част от имота на Киро да сее метла; през 1985 г. Киро и съпругата му Гинка Илиева заминали да живеят в град Варна до смъртта си; през 1986 г. Гинка Илиева се снабдила с НА № 163/1986 г. за собственост на имота по давност, а през 2013 г. нейните наследници го продали на ответницата; оспорва ответницата и нейните праводатели някога да са ползвали, държали или владяли имота като собственици, като твърди, ч е праводателите на ответницата са стопанисвали съседен на неговия имот. Налице е спор за собственост между страните, поради което за ищеца е налице интерес от разрешаването му със сила на пресъдено нещо.

Правният си интерес извежда и от наличното вписване на права на ответницата в действащия план, което свидетелствало за извънсъдебно оспорване.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК, ответницата оспорва предявения иск. На първо място оспорва притежаваният от нея имот да е идентичен с този, на който ищецът твърди да е собственик. Оспорва праводателят му да е придобил процесния имот на соченото основание - договор за покупко-продажба по НА № 149/1969 г. Твърди, че е собственик на спорния имот на основание договор за покупко-продажба от 2013 г., евентуално по давностно владение, а праводателите й въз основа на давностно владение, което им право е било признато с КНА през 1986 г. Посочва, че нейните праводатели са владели и стопанисвали имота повече от 26 години, без ищецът и неговият баща да са предприемали действия по оспорване на правата им. Ищецът и баща му са се познавали с тях и често са се срещали на процесния имот. Те обаче са обработвали съседните на него два парцела - 33.9 и 33.10. Оспорва твърденията да не е владяла имота, като посочва, че бидейки регистриран земеделски производител е стопанисвала имота, регистрирала го е в ОСЗ и е реализирала от него земеделска продукция 2017 г. и 2018 г.

Познавала се с ищеца и твърди, че той ползва съседни на процесния парцели, засети с лозя.

В хода на проведените по делото съдебни заседания и предоставена допълнително 2 възможност ищецът обосновава правния си интерес от предприетата защита с това, че е упражнява фактическа власт върху имота и го е придобил на основание давностно владение и наследство. Ответницата от своя страна настоява за недопустимост на учреденото пред съда производство.

За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Всяка от тези две форми на правен спор поражда нуждата от защита, защото се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. В този смисъл е и тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г., постановено по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където в мотивите по точка 1 се разяснява, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост е налице при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. И ищецът, и ответницата твърдят, че са собственици на един и същ имот, тоест налице е спор за собственост, поради което и настоящият състав на въззивния съд намира, че в конкретния случай е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск досежно процесния имот.

Процесуалната легитимация е принадлежност на правото на иск. Материалноправната легитимация е титулярство на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой на задължението. Процесуалната легитимацияследва от правното твърдение на ищеца, а материалноправната предпоставя съществуващо правоотношение. Понеже не предпоставя съществуване на спорното правоотношение, процесуалната легитимация може да съществува и въз основа на нея процесуалното правоотношение ще възникне и редовно ще се развие, макар предявеният иск може да бъде отхвърлен поради това, че други лица са неговите субекти, тоест това е въпрос по същество на спора и не касае неговата допустимост. С оглед това дали е доказана идентичността на имота, за който е предявен иска, и този, за който ответницата е доказала правата си, е въпрос по същество на спора и на него следва да бъде даден отговор с решението по делото, като се уважи или отхвърли предявеният отрицателен установителен иск.

С оглед така изложените мотиви настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 972 от 22.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 20243130100546 на Районен съд – Провадия, четвърти състав, с което е прекратено производството по делото поради недоказан правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, на основание член 130 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4