Решение № 159 от 24.10.2022, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Кубрат, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20223320100374 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124 ГПК, във вр. с 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр. София чрез пълномощник юрисконсулт Г. И. П. твърди, че на 24.11.2020 г. между дружеството в качеството на кредитор и С. И. Н. – като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40002160094/24.11.2020. В изпълнение на същия дружеството е дало в заем сумата 1000 лева, която ответникът се задължил да върне на заемодателя в срок от 18 месеца, чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 74.55 лева до 20.05.2022г.; при ГПР 48.85 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и обща сума, дължима от заемателя – 1341.85 лева.

В договора се съдържат клаузи за дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 300.00 лв. и закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 600.00 лева, с размер на вноската по този пакет в размер на 50.00 лева, като тази сума е прибавена към месечната вноска, която е станала в общ размер от 124.55 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в 1 размер на 2241.85 лева.

Ищецът твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума, а заемателят е платил общо 762.00 лева, както и 70 лева от начислените такси по тарифа, след което е преустановил изпълнението по договора.

След като ищцовото дружество узнало, че С. И. Н. е починал на 05.09.2021 г., подало заявление срещу наследниците на кредитополучателя, образувано в ч. гр. д. № 200/2022 г. по описа на РС–Кубрат. С Разпореждане № 271/16.03.2022 г. е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за заплащане по равно между длъжниците в полза на заявителя на парични задължения в размер на 180.00 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“, дължимо до 20.05.2022 г. и 480.00 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“, дължимо до 20.05.2022 г., претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40002160094/24.11.2020 г., като съдът е приел, че клаузите по договора за потребителски кредит в тази им част са неравноправно договорени от доставчик на финансова услуга, в нарушение на закона – ЗПК, ЗЗП и добросъвестността. По отношение на останалите претендирани вземания е била издадена Заповед № 118/16.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 200/2022 г. по описа на РС – Кубрат.

С оглед обстоятелството, че длъжниците са възразили срещу така издадената заповед, с искови молби по гр. д. № 374/2022 г., гр. д. № 414/2022 г. и гр. д. № 500/2022 г., всички съединени в едно производство под № 374/2022 г. по описа на РС – Кубрат, подадени в едномесечния срок от съобщаването, ищцовото дружество моли съда да приеме за установено по отношение на К. П. М., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***; И. С. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***; К. С. Е., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***; С. С. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в *** и С.

С. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, всички като наследници по закон на С. И. Н., ЕГН **********, б. ж. на ***, поч. на 05.06.2021 г. в с.гр., че дължат по 1/5 от общото задължение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 118/16.03.2022 г., а именно по 154.41 лв – главница, дължима по Договор за потребителски 2 кредит № 40002160094/24.11.2020 г., ведно със законната лихва считано от 15.03.2022 г. до окончателното плащане и по 39.40 лева – договорно възнаграждение. Претендират всеки от наследниците на С. И. Н., б. ж. на гр.

Кубрат, да бъде осъден да плати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр. София по 40 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и по 80.07 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“, като молят да им бъдат присъдени и сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Исковете намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.

Ответниците К. П. М., И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С. С. Н., чрез пълномощниците си твърдят, че няма безспорни доказателства, че наследодателят им е получил заемната сума от 1000 лв. Заявяват становище, че процесният Договор за потребителски кредит № 40002160094/24.11.2020 г. е изцяло недействителен/нищожен, тъй като 1/клаузите за предоставяне на допълнителни услуги са неравноправно договорени, в противоречие с чл.10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП; 2/ ДПК е недействителен и поради несъобразяване на формата му със задължителните законови изисквания за шрифт, отстояния на абзац и редове; договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации; предвидената възнаградителна лихва надхвърля с над четири пъти законната лихва; нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на ДПК – лихвен процент и ГПР, представляващи част от същественото съдържание на договора, прави цялото заемно съглашение нищожно; нищожни са и клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Поради това претендират съдът да отхвърли изцяло както исковете за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и предявените осъдителни искове. Претендират присъждане на сторените разноски, съобразно доказателствата за сторени такива по заповедното и в настоящото производство.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

3

Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че между С. И. Н. като кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК 175074752, като кредитодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40002160094/24.11.2020 г., по силата на който кредитодателят отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 000.00 лева, която сума той се задължил да върне на заемодателя в срок от 18 месеца чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 74.55 лева, при погасителен план: 20.12.2020 г. – първа погасителна вноска до 20.05.2022 г. – последна погасително вноска; при ГПР 48.85 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 % и обща сума дължима от заемателя – 1 341.85 лева, както и по избрани и закупени пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси се е задължил да плати сумата 300.00 лева за първия и 600.00 лева за втория чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 50.00 лева. Така общия размер на вноската е 124.55 лева.

Ищецът твърди, че при описаните договорни условия той е изпълнил задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума, която е превел чрез EasyPay, а заемателят е платил пет от дължимите погасителни вноски и е преустановил плащането им. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че кредитополучателят е извършил плащане в общ размер на 832.00 лв., от които 762.00 лева по ДПК и 70.00 лв. такси по тарифа.

Видно от приложения препис-извлечение от Акт за смърт № 0092/06.09.2021 г. съставен от длъжностно лице при Община Кубрат, че кредитополучателят С. И. Н. е починал на 05.09.2021 г. в гр. Кубрат. От съдържанието на Удостоверение за наследници № 1227/07.09.2021 г. се установява, че след смъртта си С. И. Н. е оставил свои законни наследници преживяла го съпруга К. П. М. и деца И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С. С. Н..

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК образувано на 15.03.2022 г. в ЧГД № 200/2022 г. по описа на РС–Кубрат срещу неговите наследници.

С Разпореждане № 271/16.03.2022 г. съдът е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на следните вземания: 772.09 лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2022 г., до 4 изплащане на вземането; 197.01 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.05.2021 г. до 20.05.2022 г.; 23.73 лева – лихва за забава за периода 21.01.2021 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявление за изпълнение, всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40002160094/ 24.11.2020 г., както и по съразмерност направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 25.00 лева, и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лева.

Издадената по цитираното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 118/16.03.2022 г. е била връчена на наследниците на кредитополучателя, които в едномесечния срок възразили, че не дължат, поради което съобразно указанията на съда ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи факта на сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по който е изправна страна и размера на претенциите по пера, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си за недействителност на договора и отделни негови клаузи, респективно изпълнение на задълженията си по договора.

Според нормата на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски кредит е такъв, въз основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит

№

40002160094/24.11.2020 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 1000 лв., срещу задължението му да я върне в срок до 20.05.2022 г. на 18 вноски в размер на 124.55 лева, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент от 41.00% и при 5 годишен процент на разходите от 48.85%. Договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност и не противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по-малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите съобразен с чл.19, ал.4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план (разбивка на главница и лихви), както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Погасителният план, както и общите условия са подписани от наследодателя на ответниците, респективно са станали част от договорното съдържание. В чл.11, т. 10 от ЗПК не се съдържа изискване за посочване на компонентите на ГПР, а визираните в закона допускания, използвани при изчисляването му, са уточнени в чл. 5 от Общите условия.

Видно от представеното по делото преводно нареждане за паричен превод на 24.11.2020 г. на ответника е преведена сумата от 1000 лева, на основание договора за кредит. С реалното усвояване на заемна сума ищецът е изпълнил основното си задължение по договора, а за длъжника е възникнало задължението да я върне в уговорения срок.