Решение № 688 от 22.06.2020, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№............ гр. ***, 22.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина

Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 138 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** с цена на иска 2128,23 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.Т.П., ЕГН********** против ***, гр.***, ***, в която се твърди, че ищецът работи като „***" към ***-*** и е със статут на ***. Твърди, че за периода от 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г. ,е давал по график и нощни дежурства, както следва: -през 2017 г. е положил общо 60 нощни дежурства,представляващи 480 часа, -през 2018 г. е положил общо 62 нощни дежурства,представляващи 496 часа, -през 2019 г. е положил общо 72 бр. нощни дежурства,представляващи 576 часа и до 13.01.2020 г. е положил 4 бр. нощни дежурства,представляващи 32 часа. Или общо за периода от 13.01.2017 до 13.01.2020 г. отработените нощни часове са 1 584 часа. Посочва, че същите преизчислени с коефициент 1,143 ,възлизат 1 810,512 часа. Разликата между отработените нощни часове и преизчислените е 226,512 часа.Умножени по 6 лв. на час, възлиза сумата от 1359,07 лв. Твърди че има многобройна съдебна практика, с която е прието, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Моли, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ответника да бъде осъден да плати на ищеца, след допуснатото изменение в размера на предявените искове сумата в размер на 2128,23 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 13.01.2017-13.01.2020год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че за процесния период ищецът е работил на длъжност *** в група , ***“ в ***, като служебните си задължения, същият е изпълнявал на смени, по график. В конкретния случай обаче, и предвид изричната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от З*** отношенията между страните се уреждат от З***.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от З*** пък регламентира, че работното време на ******в *** се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5 от З*** работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (от 22. 00 часа до 06.

00 часа), а отработеното работно време се изчислява сумарно. Излага съображения, че видно от чл. 187, ал.9 от З*** по отношение на ***на ***, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на ******извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ******се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год в сила от 02.08.2016 год.). Счита, че в исковата молба не случайно е пропуснато да се посочи и анализира съдържанието на нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно З***, която установява 8 часова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от специалния З***. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за ***на ***, както твърди ищецът, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, и която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Развива съображения, че е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в ***. Счита, че ищецът не е обосновава и не доказва претенцията си за заплащане на извънреден труд. За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен с т него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки, които прилага към настоящия писмен отговор. Твърди, че по делото няма доказателства, от които да следва изводът, че ищецът е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Дори и да се приеме, че преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1, 143 е допустимо, то това превръщане на нощните часове положен труд, установено за снужителите работещи по КТ, е с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд. Счита, че целта е на служителите по КТ, за които е установена максимални продължителност на нощния труд от седем часа, да се плати толкова, ако биха работили осем часа; да се плати толкова, ако биха работили през деня и по този начин да не бъдат ощетени за това, че са рабоили само седем часа през нощта. Твърди, че в потвърждение на тези твърдения е и Писмо изх. *** от ***г. на ***- публично достъпно. Съгласно това писмо, което е задължително предписание за всички работодатели пс трудови правоотношения в качеството на *** на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работна време е 8 часа (чл.

136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време с 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./ 7ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.

143, ал. 1 КТ. Твърди, че получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. " Поради това счита, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено е цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и от писмото. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието действие ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо за часовете нощен труд с коефициент 1, 143 да служи за генериране на извънреден труд. Твърди, че видно от приложените по делото бележки ответника вече е заплатил положения от ищеца нощен труд. Излага съображения, че служителите по З***, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени граници за дежурства.

Отработеното време се отчита в часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд./В подкрепа на гореизложеното е и Решение № 1820/30.09.2019г. по гр.д. № 3305/2019г. на PC-***; Решение от 07.08.2019г. по гр.д. № 3341 /2019г. по описа на РС-***/. Моли да се вземе предвид, че в чл. 187, ал.1 и 3, изр.4 от З*** нормалната продължителност на работното време през нощта (40 часа за 5 дневна работна седмица) на ******в *** е по- голяма от тази на работниците и служителите по трудови правоотношение по КТ, който в чл. 140 предвижда в 5 дневна работна седмица- 35 часа работно време. Това различие и по- голямата е обусловено от основните функции на ***, установени в чл. 2, ал.1 от З*** за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Това оправдава и обосновава прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. на работниците и служителите по трудови правоотношения в КТ и в З***. ( чл. 136-137, чл. 242-244 КТ и чл. 187 и 179 и изобщо чл. 176-186 от З***). В областта на регулирането на работното време за работниците и служителите по КТ и за ******по З*** има повече гъвкавост и разнообразие при неговото правно регулиране, което е важен белег за различно отношение в законодателната целесъобразност при установяване на неговата законодателна уредба. Счита за неоснователно да се твърди, че ******по З*** са ощетени, в сравнение с тези по ЗДСл и КТ. Нещо повече, за ******в *** са предвидени, и те получават определени допълнителни материални блага, включително и в най-предпочитаната от ***форма- в парична сума в текущо, периодично (месечно или годишно) или еднократно плащане, което оказва осезателно благоприятно влияние за подобряване на общото им материално и социално състояние. При изработването и приемането на действащия З***, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения на ******в *** и равенството на гражданите пред закона ( чл. 6, ал.2 от Конституцията) и е предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и ******в ***, от друга. Допълнителното възнаграждение за прослужено време например е 2% върху основното месечно възнаграждение за всяка прослужена година в ***, но не повече от 40 % (чл. 178, ал.1, т.1 от З***). За работниците и служителите по трудово правоотношение това възнаграждение е 0.60 % от основното възнаграждение (член единствен от ПМС № 147 от 29. Юни 2007г., обн. ДВ, бр. 56 от 2007г.). Основният платен годишен отпуск на ******в *** е 30 работни дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен ден, но общо не-повече от 10 работно дни (чл.189, ал.1 от З***) А основният платен годишен отпуск на работниците и служителите по КТ е 20 работни дни по чл. 155, ал.4 от КТ. Правото на платен годишен отпуск, освен нематериалното си съдържание- като време за отдих и почивка, има и материално съдържание- получаване на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ( чл. 234, ал.8 от З***). Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат в ***, но не повече от 20 ( чл. 234, ал.1 от З***), а за работниците и служителите това обезщетение е в размер на 2 или 6 месечни трудови възнаграждения, според продължителността на трудовия им стаж при същия работодател ( чл. 222, ал.З от КТ). Налице е и по- благоприятен режим на заплащане на извънреден труд- по неговата продължителност ( до 280 часа за година) по чл. 187, ал5, 6 и 7 З***. Безплатна храна, или левовата и равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд от 22:00 до 06:00 часа; работно и униформено облекло, друго вещево имущество или снаряжение, а на не носещите униформено облекло- ежегодно се изплаща парична сума за облекло. ******по З*** по чл. 142, ал.1, т.1 от З***, какъвто е и ищецът се пенсионират при условията на първа категория труд ( чл. 69 КСО), при което 3 години осигурителен стаж на служба, като *** по З*** се превръщат в 5 години общ осигурителен стаж ( чл. 104, ал.1 от КСО) и др. Това са парични и други материални или нематериални облаги, които ******в *** получават за разлика от работниците и служителите по трудови правоотношение по КТ и от ******по ЗДСл другите държавни ***на които държавата и обществото изразяват своята отплата и признателност за изпълняваната от тях държавна служба. На следващо място, в случай, че бъдат отхвърлени гореизложените доводи за неоснователност на иска, моли да бъде приета исковата претенция за частично основателна. В подкрепа излагам следните съображения: С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22, 00 часа до 06, 00 часа, а отработеното време се е изчислява сумарно. За периода от 13.01.2017 г. до 01.01.2018г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- тази наредба не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване към дневен. Съгласно чл.