Присъда № 6 от 28.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6/28.09.2023г. по ВНОХД № 224/2023 г. на ПАС

Производство по реда на глава 21 от НПК.

С Присъда № 260080/14.12.2021 г. по НОХД № 2013/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е постановено следното:

I. Подсъдимите Й. В. К., Г. В. Г. и И. Г. З. са признати за виновни в това, че на 06. 11. 2016 г., в местността „К.“ в землището на с. К., обл. П., в съучастие, като извършители, не по законоустановения ред, предвиден в чл.

148, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, са извършвали изкопни работи на територията на недвижима културна ценност по смисъла на чл. 146, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗКН надгробна могила с координати 42.29.31 - северно и 24.29.24 - южно, представляваща част от голям могилен некропол, известен на археологическата наука от 1962 г., като при извършване на деянието са използвани технически средства - метална кофа и кирка, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1, вр. чл . 57, ал. 2 НК са осъдени на наказания по 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на по 5000 лева.

Наложеното на Й. В. К. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години след влизане на присъдата в законна сила.

II. Подсъдимият Г. В. Г. е признат за виновен и затова, че:

1. На 06. 11. 2016 г. в землището на с. К. и в гр. П. е държал технически средства, предназначени за незаконно търсене на археологически предмети , поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“, като е признат за невинен в това да е извършил престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 НК и да е знаел, че държаните оръдия са послужили за търсене на археологически обекти, поради което е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

2. На 06. 11. 2016 г. в гр. П. е държал неидентифициран археологически обект, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 1 НК и чл. 54, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от НК е осъден на 3 месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 2000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. Г. В. Г. е наложено едно общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години, след влизане на присъдата в законна сила.

От същото е приспаднато и времето на предварителното задържане на Г. В. Г. в периода от 06.11.2016 г. до 20.01.2017 г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

При условията на чл. 23, ал. 3 НК към наложеното общо най-тежко 1 наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба от 5000 лева.

III. Подсъдимият И. Г. З. е признат за виновен и затова, че:

1. На 06/07. 11. 2016 г. в гр. Р. и за времето от 06. 11. 2016 г. до 08. 11.

2016 г. в гр. П. е държал на технически средства, предназначени за незаконно търсене на археологически предмети, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“, като е признат за невинен в това да е извършил престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 НК и е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

2. На 06/07. 11. 2016 г. в гр. Р. е държал повече от три - 406 броя неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 3 НК и чл. 54, ал.1 и чл.57, ал.1 от НК му е наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ от 5000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. И. Г. З. е наложено едно общо най-тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години, след влизане на присъдата в законна сила.

От същото е приспаднато времето на предварителното задържане на З. в периода от 06.11.2016 г. до 10.11.2016 г., като един ден задържане е бил зачетен за един ден лишаване от свобода.

С присъдата на окръжния съд, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, са отнети в полза на държавата вещи, принадлежащи на Г. В. Г. и И. Г. З., послужили за извършване на престъпленията по чл. 277а, ал. 3 и ал. 7 НК.

На основание чл. 278, ал. 7 НК са отнети в полза на държавата всички вещи, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК, представляващи археологически обекти и фрагменти от такива, за които е разпоредено след влизане на присъдата в сила да се предадат на министъра на културата за разпореждане с тях.

Окръжният съд е постановил приложените по делото екземпляри от изготвените ВДС в резултат на използваните СРС, да останат на съхранение в РКИ до изтичане на срока на класификацията им по ЗЗКИ.

С присъдата съдът се e разпоредил спрямо останалите веществени доказателства по делото, като е възложил в тежест на подсъдимите и направените разноски.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от адв. С. П. и адв. С. И. - защитници на подсъдимия Й. К..

В жалбата на адв. П. се релевират подробни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост на съдебния акт и липса на мотиви. Претендира се за неговата отмяна и 2 постановяване на нова оправдателна присъда, с която подс. К. да бъде признат за невинен по обвинението. При условията на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В жалбата си адв. И. сочи, че атакуваната присъда е незаконосъобразно постановена при липса на доказателства, с което се иска оправдаването на К. от въззивния съд.

С жалбата си адв. Й. Д. - защитник на подсъдимите Г. Г. и И. З., атакува присъдата с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на закона и явна несправедливост на наложените наказания. Претендира нейната отмяна и постановяването на нова оправдателна присъда, с която Г. Г. и И. З. да бъдат признати за невиновни по обвиненията. Алтернативно се иска отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С Решение № 170 от 25.11.2022 г., по ВНОХД № 154/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив от друг съдебен състав присъдата на първата инстанция е била потвърдена.

По жалба на подсъдимия Й. К. с Решение № 178 от 17.05.2023 г. по н. д.

№ 259/2023 г. на ВКС, 2 н. о. е отменено горепосоченото решение на ПАС в частта с която подсъдимите Й. К., Г. Г. и И. З. са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл.277а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и в частта относно приложението на чл.23 от НК по отношение на подсъдимите Г. Г. и И. З., оставено е в сила в останалата му част, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в стадия на съдебното заседание.

В решението на ВКС е посочено, че постановения т съдебен акт на въззивната инстанция не отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК и да покрие минималните стандарти за изготвянето на мотиви. Не е даден убедителен отговор на твърденията на защитата, в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, свързани с нарушаване на забраната, въведена в чл.116, ал.1 от НПК, довела до постановяването на осъдителна присъда срещу подс. К. за престъплението по чл.277а от НК само на база уличаващи го обяснения, дадени от другия подсъдим З., при условията на „оговор“. Липсва съпоставяне и анализ на посочените допълнителни косвени доказателства, съдържащи се в показанията на свидетели, протоколите от ВДС на провежданите СРС, в нарушение на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. Не са изложени убедителни аргументи и по повод на посочените от защитата обстоятелства в противоречие с твърдението за протеклите инкриминирани събития, за които се твърди, че е участвал подс. К. и др.

Отправя се укор към въззивния съд, че в мотивите към решението си се е позовал на част от обясненията на подс. З., които не са били приобщени по надлежния начин в съдебното производство.

3

Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд констатира, че е налице пречка адв. П. да осъществява защитата на подс. К., тъй като е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество.

Същият, като разследващ полицай е извършвал действия по разследване по ДП № ***** г. на РУ на МВР – Х. и на основание чл.92, вр. чл.91, ал.3, т.4 от НПК беше отведен от по-нататъшно участие в производството. Подсъдимият К. упълномощи друг защитник – адв. Ш. от АК – П., който пое неговата защита. На проведеното въззивно съдебно следствие се преразпита подс. З..

Във връзка с възникналите съществени противоречия между обясненията му от досъдебното и съдебно производство, на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 и 4 от НПК се прочетоха депозираните такива на л. 66 - 67 и л.68 от т.1 от ДП и на л.177 гръб – л. 179 от НОХД № 20123/2020г. Подсъдимият З. потвърди обясненията си пред въззивната инстанция, в които отрича своята и на останалите подсъдими съпричастност към инкриминираното извършване на нерегламентирани изкопни дейности на процесната могила. Приобщиха се представените от защитата на подс. К. писмени доказателства.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив намира за неоснователни жалбите на тримата подсъдими, като предлага постановената присъда да се потвърди като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Защитникът на подсъдимия К. – адв. Ш. от АК – П. счита, че следва да се отмени присъдата спрямо него, тъй като по делото липсват достатъчно безспорни доказателства за съпричастността му към престъплението по чл.277а от НК. Намира, че обясненията на неговия съпроцесник З., дадени на досъдебното производство, отречени впоследствие пред съда, за присъствието и на К. при извършването на изкопните работи на могилата, не могат да бъдат основание за осъдителна присъда. Не оспорва, че по делото са разпитани полицейски служители, които посочват, че са чули шум от мотор през процесната вечер, но нито подзащитния му, нито моторът са били открити в близост до местопроизшествието при извършения тогава оглед, а след няколко дни. В тази насока са показанията на присъствалите на местопроизшествието служители и поемни лица. Самият К. е завел много покъсно полицейските служители до мотора, който се е намирал в този район, но им е казал, че с него е търсил загубени животни. И след като е открил животните, го е оставил там, за да може да ги прибере. Тази му версия остава неопровергана, тъй като от представените писмени доказателства е видно, че дядо му се занимава с отглеждане на животни и във връзка с изчезването им е било образувано досъдебно производство. От приложените по делото СРС на провежданите разговори между подсъдимитие също не може да се установи негова съпричастност, защото е споменато името „Д.“, но без да се конкретизира. В тази връзка моли да се отмени присъдата и подзащитният му да бъде оправдан.

Подсъдимият К. поддържа тезата на защитника си.

4

Защитникът на подсъдимите Г. и З. – адв. Й. Д. от АК – П. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.

Счита, че по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства за съпричастността на подзащитните му във вмененото им престъпление по чл.377а от НК. Обстоятелстовото, че тогава, двамата са се намирали на процесната могила и са носили технически средства, не означава, че са извършвали изкопни дейности в археологически обект. Подобна дейност не е била констатирана от полицейските служители, които са ги задържали на същото място вечерта. В тази връзка се иска отмяна на присъдата и постановяването на оправдателна такава по това обвинение срещу двамата или евентуално да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Подсъдимите Г. и З. поддържат доводите на защитника си.

Тъй като с решението на ВКС е оставено в сила решението на предходния състав на апелативния съд в потвърдителната му част спрямо първоинстанционната присъда за извършените от подсъдимите Г. и З. престъпления, съответно от първия по чл.277а, ал.7 от НК и по чл. 278, ал.6, пр.1 от НК и за втория по чл. 277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6, пр.3 от НК, настоящият въззивен състав обсъди фактическите и правни изводи в отменената част по обвинението за извършено от тримата подсъдими престъпление по чл. 277а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и приложението на чл.23 НК.