Решение № 87 от 07.01.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14625/2016
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 07.01.2019
- В сила
- 05.10.2023
- Състав
- АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 478, ал. 2 и ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 478, ал. 2 и ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- Чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 24, ал. 1, т. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 343, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Р Е Ш Е Н И Е
№
……….. гр. София, 07.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14625/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 151568/24.11.2016 г., предявена от П.Г.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата твърди, че на 21.05.2016 г., около 9.30 ч., в гр. Поморие, на ул. „*****“, И.И.
П., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещата се по ул.
„*****“ П.Г.Ж..
По повод на описаното ПТП било образувано ДП № 320/2016 г. по описа на РУП-гр.
Поморие, което било прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НПК.
Ищцата твърди, че вследствие на удара е паднала на земята, изпитала е силна болка в лявата ръка и й е причерняло. Била приета за лечение в „МБАЛ Бургас“ АД, където било установено, че има фрактура на лакътната става. Ръката била отекла и деформирана и ищцата не можела да я движи. Била направена операция за репозиция на фрактурата и била поставена метална остеосинтеза. Ищцата имала болки и в гръдния кош вляво, кръста и лявата плешка. Тези участъци били насинени и около седмица дишането на ищеца било затруднено. През първият ден в болницата на ищцата се гадело, а следващите дни имала световъртеж. Сънят й бил нарушен, имала спорадично главоболие и през повечето време лежала. Ръката била гипсирана за срок от 40 дни, през което време ищцата имала нужда от чужда помощ. Появила се болка и в слабинната област на левия крак, което й пречело да става и да ходи. Било установено преднокоренчева увреда на L 3-4. Ищцата твърди, че към предявяване на исковата молба, ръката й е зараснала накриво и не може да си служи пълноценно с нея. Продължавало и изтръпването на крака. Ищцата преживяла и много силен стрес, който не можела да преодолее.
Освен това, ищцата твърди, че е направил разходи за лечение в общ размер на 672.71 лева.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, по силата на застрахователна полица № BG/02/115002385307, валидна от 18.02.2016 г. до 17.02.2017 г. Във връзка с настъпилото ПТП при застрахователя била образувана щета № **********/20.07.2016 г., но до предявяване на исковата молба, застрахователят не определил и заплатил обезщетение.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът З. „Б.И.“ АД да бъде осъден да й заплати сумата от 45000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 20.07.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 672.71 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 24.11.2016 г. до окончателното й заплащане. Ищцата претендира и направените по делото разноски.
В срока за подаване на отговор на искова молба, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – в завишен размер.
Ответникът оспорва да е извършен деликт от И.И. П., като водач на посочения лек автомобил.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е пресичала неправилно и в нарушение на правилата за движение по пътищата, без да положи дължимата грижа за безопасността си, като не е пресякла на обозначеното за целта място.
Ответникът сочи, че от представената медицИ.ка документация се установявало, че на 21.05.2016 г., П.Ж. е постъпила в болнично заведение с данни за травма на лявата ръка в областта на лакътя. Било установено счупване в долния край на лявата раменна кост, което било лекувано оперативно на 21.05.2016 г. – наместване под ренгенов контрол и фиксиране на счупването с Киршнерови игли. На 06.06.2016 г. са били свалени конците от оперативните рани, а на 10.06.2016 г. – фиксиращите игли. Била е направена ренгенография на таза и двете тазобедрени стави – без травматични изменения.
Ответникът сочи, че от представеното ЕЕГ изследване е установено наличието на преднокоренчева увреда на коренчета, влизащи в състава на бедрения нерв. От направеното изследване с ядрено-магнитен резонанс са били описани детайлно сериозните изменения на поясните прешлени, които са обобщени „Дегенеративна листеза L4-L5; дегенеративна ставна и дискова болест“. Изразът „дегенеративни изменения означавал дългогодишни хронични изменения на поясните прешлени и структурите в тази област, което в никакъв случай не можело да бъде от травматичен произход.“
С оглед на изложеното, ответникът счита, че претендирана сума за неимуществени вреди е завишена и адекватната сума за обезщетението на неимуществените вреди е 15 000 лева.
Третото лице помагач на страната на ответника – И.И. П., не изразява становище по исковете.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 21.05.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/115002385307, валидна от 18.02.2016 г. до 17.02.2017 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, включително и на водача И.И. П.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 07.07.2017 г.), а и се установява от представената застрахователна полица и от Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 12).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 21.05.2016 г., около 9.30 ч., в гр. Поморие, на ул. „*****“, И.И. П., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, при извършване на маневра „движение на заден ход“, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие, с пешеходката П.Г.Ж..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП при РУ на МВР – Поморие, който е посетил мястото на ПТП. Като участници в ПТП са посочени лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, управляван от И.И. П., и пешеходеца П.Г.Ж..
Неразделна част от Констативния протокол е план-схемата на местопроизшествието, на която е обозначено разположението на участниците в ПТП (на пътното платно на ул. „*****“ в гр.
Поморие) и посока им на движение преди настъпването на ПТП.
Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие, съставен на 21.05.2016 г. от разследващ полицай при РУ на МВР – Поморие. В протокола са описани вида, състоянието и характеристиката на пътя в района на местопроизшествието, наличните тротоари и пешеходни пътеки в близост до местопроизшествието, разположението на лекия автомобил и оставените следи. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
С постановление от 18.07.2016 г. на прокурор при
Районна прокуратура – гр. Поморие, производството по ДП № 320 ЗМ-267/2016 г. по описа на РУП-гр.Поморие, пр.пр. № 436/2016 г. по описа на РП-Поморие, е било прекратено на основание чл. 243, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като пострадалата П.Г.Ж. е заявила желанието си наказателното производство да бъде прекратено).
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На 21.05.2016 г., около 09.25, в гр. Поморие, на улица „*****“ № 1, е бил спрян лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, с водач И.И. П.. След като влязъл в автомобила, водачът стартирал двигателя на автомобила и потеглил на заден ход, тъй като пред него е имало друг спрян автомобила и той не е имал възможност да потегли директно напред. В същото време пострадалата пешеходка П.Г.Ж., на 72 години, е предприела пресичане на платното за движение от дома си на улица „*****“ № 2 към отсрещния дом № 1, като се е движила в посока от изток на запад, т.е. към лекия автомобил.
В определен момент, водачът на лек автомобил
„Форд Фиеста“ потеглил на заден ход. Тъй като траекториите на движение на автомобила и пешеходката се пресичали, лек автомобил „Форд Фиеста“ ударил със задната си лява част дясната страна на пешеходката и като я е отблъснал, тя паднала на лявата си страна върху платното за движение и след плъзгане и търкаляне се спряла зад автомобила. Водачът след удара е реагирал и е спрял автомобила без да прегази пешеходката.
Вещото лице по АТЕ е посочило, че пешеходката е тръгнала да пресича платното за движение на ул. „*****“ и до удара е изминала път около 8.2 метра, при движение със спокоен ход със скорост 3.2 км/ч. за време 9.23 сек. Това време е било достатъчно, водачът на автомобила да влезе в автомобила, да стартира двигателя е да потегли на заден ход като удари пешеходката. Ако е било така, то водачът, преди да влезе в автомобила,е имал възможност да види пешеходката и е трябвало да я наблюдава и да се убеди, че тя е преминала зад автомобила и е на тротоара. След това е могъл да потегли на заден ход, но след като огледа пространството зад автомобила и встрани отзад и да се убеди, че няма опасност да удари друг пешеходец. Ако пък водачът е бил предварително вътре в автомобила и е потеглил на заден ход, той от техническа гледна точка е трябвало първо да огледа внимателно пространството зад автомобила си и вляво и вдясно в страничните огледала.