Решение № 420 от 17.11.2023, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 699/2023
- Вид
- Решение № 420
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Даниел Иванов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.182, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 420 гр. В., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря МИЛЕНА Г. ЛУКАНОВА като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20231320200699 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Г. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.Б.“, №5, вх. „В“, ет. 1, ап. 1 против Наказателно постановление № 702618- F702058/15.05.2023г. на Заместник директор на ТД на НАП – В.Т., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС- „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл.124, ал. 5 ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,представлява се от процесуален представител. По същество СЕ моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди се че описаната в издаденото НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като кредитното известие било отразено в дневника за покупки, но поради грешка не в данъчния период, за който е било издадено, а в следващия. Изтъква се още, че е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с предявяването на АУАН и НП на лице без представителна власт. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалвано наказателно постановление, а в условията на алтернативност – да приложи чл. 28 ЗАНН.
Претендира се адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, се явява в съдебно заседание. Поддържа,че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на нарушението и налагане на наказанието, нарушението е извършено и не е налице маловажен случай. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
1
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 07.04.2023 г. при извършена проверка, възложена с РИП № П 04000523053110 – ОРП – 001/15.03.2023 г. се установило, че Г. С. А. била получател по доставка на „ревистар флекс“, за която имала издадена фактура № 0620001324/10.02.2022г. с доставчик „АСМ“ ЕООД с ЕИК: 111544611 с ДО в размер на 1 306, 62 лв. и ДДС в размер на 261,32 лв. Впоследствие към описаната фактура доставчикът е издал кредитно известие № 2000132007/16.11.2022г. с данъчна основа 362,62 лв. и ДДС 47,32 лв. В проверката било констатирано,че С. е получила кредитно известие № 2000132007.16.11.2023г. на 20.12.2022г. и в качеството си на регистрирано лице по ЗДДС е била длъжна, но не е отразила същото в дневника за покупки за данъчния период, в който е издадено, а именно за ноември 2022г., което е довело до определяне на данък в по-малък размер с 47,32 лв. Инспекторите по приходите констатирали, че срокът, в който задълженото лице е следвало да отрази гореописания данъчен документ, е бил до 14.12.2023г.
С оглед на констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение Серия № F702058. АУАН е връчен на упълномощено лице, подписан от него без възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл. 182,ал. 1 ЗДДС е наложена глоба в размер на 1000.00 лв.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени – кредитно известие № 2000132007/16.11.2022г., приемо – предавателен протокол
№0620001324/10.02.2022г., фактура
№**********/26.09.2022г. и гласни доказателства – разпит на свидетеля Г. Ц.
– инспектор по приходите в ТД на НАП – В.Т. , офис В. – съставила АУАН.
Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същата не се е намирала в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания й.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния 2
В.ски районен съд. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Заместник - директор на ТД на НАП – В.Т., съгласно заповед № ЗЦУ1149 от 25.08.2020 г на изпълнителния директор на НАП. Отделно от това в чл. 193, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал. 2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл. 193, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на ЗДДС. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено поради несъответствие между правната квалификация и текстовото описание на нарушението. От кредитираните показания на актосъставителката се установи по безспорен и категоричен начин, че задълженото лице С. е отразила полученото от нея на 16.11.2022г. кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период, следващ този, в който документът е следвало да бъде отразен. Показанията на актосъставителя кореспондират изцяло и с представените писмени обяснения от страна на жалбоподателката. Видно от представените по административно-наказателната преписка е, че кредитното известие за фактура № 062001324 от 10.02.2022г. е било издадено на 16.11.2022г. Същото е получено от С. на 20.12.2022г. Жалбоподателката е била длъжна да го отрази в дневника за покупки за периода, в който е издадено, тоест за месец ноември, но вместо това същото е направено за следващия данъчен период.
Административно-наказващият орган е посочил неправилно санкционната норма, а именно вместо относимата към описаната и възприета фактическа обстановка разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДДС е вписана ал.1 от с.з. По този начин липсва единство на описателната част на нарушението с приложимата материална норма и нейната цифрова идентификация със съответстващия й администратвино-наказателен състав, сочен в НП като основание за ангажиране на отговорността на нарушителя. Това води до опорочаване на принципа на законност и участие в административно – наказателното производство.
Независимо, че административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на нарушенията - резултатни или формални. В този смисъл, не може да се 3 обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Елементът обществена опасност, като обективен такъв винаги подлежи на обсъждане, а преценката за наличието на маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на института на маловажността са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - засегнатите от деянието обществени отношения, както и всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения и т. н. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличие на основанията по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи писмено предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
Наказанието е "явно несправедливо", когато не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/. Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на наказание за извършеното е последователно застъпен както във вътрешното право на Република България 4
(чл. 35, ал. 3 от НК, чл. 11 от ЗАНН), така и в чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС.
Задължението за отразяване на данъчни документи-кредитно известие в настоящия казус по ЗДДС обезпечава фискалната отчетност, целяща предотвратяване отклонение от данъчно облагане. По делото не са събрани доказателства за други нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на специалния закон, както и на други данъчни закони. Макар и със закъснение жалбоподателят е изпълнил своето правно задължение по собствена воля, което в значителна степен занижава интензитета на проявление на извършеното и придава инцидентен характер на конкретно констатираното бездействие. Става въпрос за изключително кратък и пренебрежимо малък срок на забавата, която съдът допуска,че е възможно да се дължи и на грешка. Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани и доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни вредни последици.
Посочените факти обосновават извод, че изследваното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение, за което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН деецът е следвало, вместо да бъде глобен, да бъде изрично предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9857580b-0e4b-4252-8b19-c3def8b1b75f