Определение № 1263 от 03.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. Варна, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500610 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 18592/06.03.2024г., подадена от Н. П. П., ЕГН ********** против Определение № 2064/19.02.2024г., постановено по гр.д. № 3003/2023г. по описа на РС-Варна, 52 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 5009/19.01.2024, подадена от Н. П. П., ЕГН ********** за изменение на Решение № 4120 от 18.12.2023г., постановено по гр.д. № 3003/2023г. по описа на РС-Варна, 52 състав, в частта за разноските

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Въззивникът счита, че дори спорът между страните в частта за издръжката да има характер на спорна съдебна администрация както е приел първоинстанционния съд, за него са приложими общите правила на ГПК и отговорността за разноските между страните следва да бъде понесена с оглед правилото на чл.78 от ГПК с оглед крайния изход на делото Сочи, че по иска за издръжка страната е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което е съобразено с предвидения в чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид което следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 270 лева пропорционално на 1 уважената част от иска. Моли обжалваното определение да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта за разноските, а в условията на евентуалност производството да бъде спряно до приключване на т.д. № 3/2023г. по описа на ОСГК на ВКС.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от особения представител на насрещната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че пред двете инстанции въззивникът представя различни доводи, а именно пред ВРС се е позовал на аргумента, че исковете за издръжка не са спорна съдебна администрация, а пред ВОС, че в производствата по спорна съдебна администрация отговорността за разноски следва ад бъде понесена по чл.78 от ГПК. Счита, че е процесуално недопустимо такъв довод да се навежда пред въззивната инстанция, поради което същият не подлежи на разглеждане. Излага, че производствата по исковете за издръжка също са спорна съдебна администрация, при които всяка страна следва да понесе разноските, които е направила. Счита, че няма основание за спиране на делото. Моли определението да бъде потвърдено и на особения представител да бъде определено възнаграждение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 3003/2023г. по описа на ВРС, 52 състав е образувано по искова молба, подадена от Н. П. П. срещу Н. И. И. по чл.49, ал.1 от СК за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.

С постановеното по делото решение № 4120 от 18.12.2023г. съдът е прекратил брака между страните на основание чл.49, ал.1 от СК и е обявил, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.

Производството по чл.49 от СК не е производство по спорна съдебна администрация, а особено исково производство. В този смисъл напълно ирелевантни са изложените в жалбата аргументи в този смисъл.

2

Производството по брачни дела има специфични разпоредби, които го отличават от общите правила, включително досежно разноските.

Разпоредбата на чл.329 от ГПК ясно и недвусмислено сочи, че съдебните разноски се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Когато от брака има родени деца съгласно чл.59 от СК съдът задължително се произнася по въпросите за родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти с другия родител и издръжката на децата, независимо дали страните са заявили изрични искания в тази насока.

Действително, когато са изрично заявени, тези искове са небрачни, но същите подлежат на общо разглеждане с брачните в рамките на производството по брачни дела, поради което и за тях по отношение на разноските относима се явява именно разпоредбата на чл.329 от ГПК.

Няма основания за спиране на производството по делото, доколкото както се посочи, производството не е такова по спорна съдебна администрация, а и основанието за спиране по чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение е относимо само към касационната инстанция – в този смисъл Тълкувателно решение № 8/2013г.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

По отношение искането на особения представител на въззиваемия да му бъде определено възнаграждение съдът намира същото за неоснователно.

Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, включително и когато се подава частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК – в този смисъл Определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото до приключване на тълк.дело №3/2023г. по описа на ОСГК на ВКС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2064/19.02.2024г., постановено по гр.д. № 3003/2023г. по описа на РС-Варна, 52 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4