Решение № 2114 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2114 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110113049 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

10.02.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 13049/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „БИ“ АД срещу И. Г. П., като се твърди, че на 11.10.2018 г. в гр. София, на бул. „Г. М. Димитров“, при кръговото на 4-ти километър, ответника като неправоспособен водач при управление на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ **** АР, поради несъобразена скорост бил блъснал пресичащата пешеходка М.а МК, която била получила множество травматични увреждания. Поддържа, че причината за ПТП-то било не само обстоятелството, че водачът е неправоспособен, но последният се бил отклонил виновно от проверка за алкохол и други упойващи вещества. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен констативен протокол за ПТП, като се установявало, че ПТП-то било настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника. Излага съображения, че към момента на ПТП-то за автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ **** АР е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, 1 обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002097667, като на постаралата след решение на съда била изплатена сумата от 14579,69 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че с оглед правилото на чл. 500 КЗ, доколкото ответника бил неправоспособен и бил напуснал мястото на ПТП-то преди идването на органите на МВР, ищецът имал регресно вземане за заплатеното застрахователно обезщетение. Иска ответника да бъде осъден да заплатени претендираното вземане, както и деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал .1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, поради непълнота в обстоятелствената част, а отделно от това не били посочени ясно и точно компонентите на регресното вземане. Твърди, че застрахователят не е доказал пълно и главно, че е заплатил претендираната сума на пострадалото лице, поради което не било възникнало правото му на регресно вземане, което обосновава. Поддържа, че претенцията освен това не била доказана и по размер. Иска отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане, застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факт): 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение;

2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или да е напуснал мястото на произшествието, когато посещението е било задължително от страна на органите на МВР, или е управлявал МПС-то без да притежава надлежна правоспособност.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, съответно да проведе обратно доказване, като обори презумпцията за вина, съответно да установи, че е бил надлежно правоспособен за управление на съответното МПС, или че в случай, че е напуснал мястото на произшествието, то е поради причина допустима в закона – т.е. наложително е било да му 2 бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото е отделено за безспорно, че: 1) че на 11.10.2018 г. в гр. София, на бул. „Г.

М. Димитров“, при кръговото на 4-ти километър, ответника като неправоспособен водач при управление на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ **** АР, поради несъобразена скорост бил блъснал пресичащата пешеходка М.а МК, която била получила множество травматични увреждания; 2) че причината за ПТП-то било не само обстоятелството, че водачът е неправоспособен, но последният се бил отклонил виновно от проверка за алкохол и други упойващи вещества, 3) както че ПТП-то било настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника; 4) към момента на ПТП-то за автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ **** АР е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002097667.

Представено е Решение № 20045373/17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 21306/2020 г. по описа на СРС, I I Г. О., 179-ти състав от което се установява, че ЗД „БИ‘ АД е било осъдено да заплати на М.а МК, по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 10000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и негативни емоции, резултат от ПТП, настъпило на 11.10.2018 г., по вина на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ **** АР – И. Г. П., ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски – сумата от 650,00 лева. В решението на СРС е посочено, че ответникът в настоящото производство – И. Г. П. е бил конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „БИ“ АД.

С оглед изясненото от представените по делото и посочени в настоящите мотиви, съдебно решение на СРС, то следва извод, че ответника е участвал по делото, като трето лице-помагач на ищеца в настоящото производство, поради което с оглед нормата на чл. 223, ал. 2 ГПК, решението се ползва с установителна сила на мотивите в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна. Според правилото на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 ГПК, постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Обвързващата сила на мотивите не формира сила на пресъдено нещо между подпомагащата и подпомаганата страна, тъй като СПН е последица и се образува само по спора между срещупоставените страни. Обвързващата сила на мотивите цели да защити интересите при спорно правоотношение между подпомоганата и подпомагащата страна, поради което е една особена форма на проявление на защитното действие на исковия процес спрямо едно нарушено материално правоотношение. Въпреки това за разликата от СПН, която формира регулативно действие и непререшаемост на материалния спор между страните, при обвързващата сила на мотивите между подпомаганата и подпомагащата страна последните нямат за задължение да съобразят последващото си поведение с мотивите на съдебното решение, нито последните могат да предотвратят правния спор, т.е. това което бил направило СПН – да превърне правния спор в правен „мир“. Това обаче не означава, че като форма на защита обвързващата сила на мотивите няма защитно-санкционна последица.

Същата касае дейността на съда по установяване на фактите и преюдициалните 3 правоотношения, която има за свой източник мотивите на съдебното решение.

Следователно, касае се за една публичноправна последица, като законът в чл. 223, ал. 2 ГПК предвижда, че същата се поражда с влизане в сила на валидно и мотивирано съдебно решение по същество на материалноправния спор постановен по дело, в което е била конституирана подпомагащата страна, при наличието на правен интерес.

От мотивите на Решение № 20045373/17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 21306/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 179-ти състав от което се установява, че на 11.10.2018 г., около 07,25 ч. в гр. София, на бул. „д-р Г. М. Димитров“ на пешеходна пътека в района на СГМТ № 0492 Републикански Невродиспансер между лек автомобил и пешеходец е настъпило ПТП, като водачът е на автомобила е напуснал ПТП-то, като пострадалият пешеходец М.а К е прегледана и настанена в болница „София мед“ с работна диагноза – контузия на глава и тяло. Също така е посочено, че органите на СДВР – отдел „Пътна полиция“ са установили нарушителят, който е написал местопроишествието, като същият е И. Г. П., който е управлявал л. а. „Опел Зафира“, рег. № СВ **** АР, като към момента на инцидента е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „БИ“ АД.

Представена е покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20218480400515 по описа на ЧСИ РА, рег. № 848 от КЧСИ с район на действие СГС, като с последната е поканено ЗД „БИ“ да заплати суми по предствения и в настоящото производство Изпълнителен лист от 18.06.2021 г. по гр. д. № 21306/2020 г., издаден въз основа на влязлото в сила Решение № 20045373/17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 21306/2020 г. по описа на СРС, I I Г. О., 179-ти състав. Освен това с поканата за доброволно изпълнение ищецът в настоящото производство е поканен да заплати и сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, както и сумата от 66,00 лева и сумата от 1137,40 лева – такси по изпълнителното производство.

От платежно нареждане реф. № FT21260542378905 от 17.09.2021 г. се установява, че ищецът е заплатил сумата от 13584,09 лева по сметката на ЧСИ РА, с посочено основание „ИД 20218480400515 – цялостно изплащане“.

С платежно нареждане реф. № FT 21260965950884 от 17.09.2021 г. се установява, че ищецът е заплатил сумата от 995,60 лева по сметката на ЧСИ РА, с посочено основание „ИД 20218480400515 – цялостно изплащане“.

При извършването на паричен превод основният документ е платежното нареждане, което по правната си същност представлява нареждане до банката от платеца да се извърши определено правно действие – задължаване на сметката на платеца и тази на получателя на банкови превод (когато се касае за сметка в една и съща банка, какъвто е процесният случай). Макар и често под платежното нареждане между платеца и банката да са налице конкретни каузални правоотношения, банката не се интересува от основанието за превеждане, респ. от лицето по отношение на което се извършва банковия превод. В този смисъл удостоверението за заверяване на банкова сметка, в което е вписано основанието за плащане е официален свидетелстващ документ, издаден от частно-правен субект, който има обвързваща материална доказателствена сила за фактите, за които законът е създал удостоверителна компетентност на издателя (извън посоченото основание за плащане от платеца). Съгласно чл. 55 – чл. 58 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) доставчикът на платежни услуги предоставя на платеца/получателя информация за регистрационния номер на платежната операция и платеца, стойността на платежната операция, дата на получаване на платежното нареждане, вальор на заверяване на сметката на получателя. От друга страна, съгласно чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3/18.04.2018 г. на УС на БНБ за условията и реда за открИ.е на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежното 4 нареждане се съставя от платеца и съдържа и „основание“ (информация за получателя).

Разпечатката съдържа 31 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98574db1-c353-4b85-9421-c596dfaab846