Определение № 19 от 05.01.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2921/2021
- Вид
- Определение № 19
- Подписан
- 05.01.2022
- Състав
- Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19 гр. Варна, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502921 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от ЯН. Г. Н. , чрез пълн. адв. Кр.Т., против определение № 3866/02.08.2021г. на ВРС по гр.д.№ 3553/2021г., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение №653/15.06.2021г., постановено по гр.дело №3553/2021г. по описа на ВРС.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че в случая не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответното дружество е станало причина за предявяване на иска. Сочи се, че едва през 2019г. съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на изп.дело №778, перемирано още през 2015г., като същевременно през 2019г. е образувано ново изп.дело №754, което би могло да бъде прекратено само при успешно проведено производство по чл.439 от ГПК. Моли да бъде отменено постановеното определение и присъдени претендираните разноски на основание чл.38 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по 1 следните съображения:
Производството е образувано по искова молба на ЯН. Г. Н. чрез пълн. адв. Кр.Т. , срещу „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по заповед за изпълнение №455 от 28.11.2012г. и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №4138 по описа за 2012г. на РС Добрич, по които е образувано изп.дело №20128100400778 по описа за 2012г. на ЧСИ Николай Ников, поради погасяване по давност . В отговора на ИМ ответникът е направил признание, че от последното изп.действие до датата на подаване на исковата молба е изтекъл петгодишен давностен срок, с оглед на което е уважен предявения иск. Разноски в полза на ищеца не са присъдени въз основа на извода, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска.
Подадената от ищеца молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение с определение от 02.08.2021г. Съдът е приел, че ответникът не е станал причина за завеждане на производството с извънпроцесуалното си поведение, като освен това е признал иска, с което е мотивирал извод за неоснователност на молбата.
На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора на исковата молба е обективирано признание относно факта на изтекла давност, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника. От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между страните, че по процесния изп.лист е образувано изп.дело №778/2012г., което е прекратено с постановление на ЧСИ от 07.11.2019г.
Действително прекратяване по силата на закона е настъпило в по-ранен момент и това не е констатирано своевременно от ЧСИ, но независимо от това постановлението е издадено преди завеждане на иска. Твърдението на ищеца, че по процесния изп.лист е образувано ново изп.дело №754 по описа за 2019г., не се установява от представените по делото доказателства. Видно от приложената към ИМ справка, към 10.09.2020г. срещу Я.Н. са висящи 7бр. изп.дела, сред които и посоченото изп.дело №754 по описа за 2019г. при ЧСИ Николай Ников, но от справката не се установяват нито вземанията, за чието събиране е образувано, нито взискателя, по чието искане е образувано. При 2 липсата и на други представени доказателства в тази връзка няма основание за се счита, че второто изп.дело е образувано въз основа на заповед за изпълнение №455 от 28.11.2012г. и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №4138 по описа за 2012г. на РС Добрич.
Въз основа на горното съдът счита, че поведението на ответника не е станало причина за завеждане на производството, поради което не следва да бъдат възлагани в негова тежест направените от ищеца разноски.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3866/02.08.2021г. на ВРС по гр.д.
№ 3553/2021г., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение №653/15.06.2021г., постановено по гр.дело №3553/2021г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване пред Апелативен съд - Варна по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3