Решение № 1593 от 10.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100902355 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Производството е образувано по повод подадена искова молба с вх. № 118897/31.10.2024 г. от „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД, с ЕИК 207832418, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 22Б, ет. 1, ап. 1 и съдебен адрес – гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис 9, чрез адвокат – М., срещу „А.

И СИЕ“ ЕООД, с ЕИК 130202069, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Овча купел“, ж.к. „Горна Баня“, ул. „639“ № 9.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.

535 ТЗ за приемане за установено, че „А. И СИЕ“ ЕООД, с ЕИК 130202069 дължи в полза на „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД, с ЕИК 207832418 сумата в размер от 500 000 евро, представляваща парична сума поета за плащане по запис на заповед издаден на 01.02.2017 г. и имащ падеж на плащане 01.02.2022 г., като правата по него са прехвърлени от първоначалния поемател – В.И.Г. в полза на „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД с джиро от 16.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, следваща се считано от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 01.02.2017 г. ответникът-издател е издал в полза на В.И.Г. в качеството й на поемател запис на заповед, като с него „А. И СИЕ“ ЕООД се е задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на Г. сумата в размер от 500 000 евро, с падеж на плащане – 01.02.2022 г. и място на плащане – гр.

София, кв. „Горна баня“, ул. „639‘ № 9. Допълва се, че на 16.05.2024 г. чрез джиро вземането по записа на заповед е било прехвърлено от поемателя - В.И.Г. на ищеца „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД. Сочи се, че вземането по менителничния ефект макар да не е бил предявяван за плащане на издателя му се явява изискуемо към момента вземане, тъй като падежът му е настъпил на 01.02.2022 г. Освен това се твърди издадения запис на заповед да отговаря на формалните изисквания заложени в текста на чл. 535 ТЗ, като всички изискуеми реквизити присъстват в съдържанието му и е спазена необходимата форма. Идентично било положението и с извършеното на 16.05.2024 г.

1 джиро на записа на заповед, като същото валидно е транслирало правата по него в полза на ищеца-джиратар. Поддържа се, че като носител на вземането по абстрактната сделка /запис на заповед/ в размер на 500 000 евро, което се явява изискуемо и непогасено дружеството-ищец е инициирало заповедно производство, като в пределите на образуваното ч.гр.д. № 44213/2024 г. по описа на СРС, ГО, 154 с-в след подадено заявление по чл. 417 ГПК му била издадена заповед за изпълнение от 19.08.2024 г. и изпълнителен лист за сумата от 500 000 евро. Предвид това, че длъжника - „А. И СИЕ“ ЕООД е възразил своевременно срещу съществуването на това вземане, то възникнала процесуална необходимост от предявяване на иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по записа на заповед. В заключение ищецът посочва, че към момента на подаване на ИМ няма сторено плащане на паричния дълг по записа на заповед от страна на длъжника - „А. И СИЕ“ ЕООД.

Настоява се при позитивно решение по спора в полза на ищеца да се присъдят направените от него разноски за инициираните заповедно и исково производства.

В срока по чл. 367 от ГПК ответното дружество - „А. И СИЕ“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. М. депозира писмен отговор, като с него предявения иск се оспорва по основание и се иска да бъде отхвърлен с решението на съда. Изтъква се, че срещу ответното дружество са инициирани общо 5-те производства, като се каса до издаването на идентични записи на заповед за суми от по 500 000 евро и един за 250 000 евро. На тези ценни книги е придаден вид, че са съставени и подписани от С.

И. А. приживе, докато е бил управител на дружеството – „А. И СИЕ“ ЕООД. Обръща се внимание на това, че в съдържанието на нито един от така издадените записи на заповед не присъствал ръкописен текст, в т.ч. изписване на името на управителя – А., а само наподобяване на подпис. Акцентира се, че текстовото съдържание на всички тези записи на заповед е идентично, като подписите са изписани с една и съща химикална паста, съответно някои от тях са елементарно подправени. Всички са издадени с дата – 01.02.2017 г. и имат падеж за плащане – 01.02.2022 г., съответно са на обща стойност от 2 250 000 евро и правата по тях са били прехвърлени с джиро отново на една и същата дата – 16.05.2024 г. Същевременно дружеството в чиято полза правата по тези записи на заповед са били джиросани е регистрирано в ТРРЮЛНЦ ден по-рано.

Подчертава се, че „А. И СИЕ“ ЕООД не е имало никакви парични задължения, чието изпълнение да трябва да се обезпечава посредством издаване на записи на заповед, като това най-ясно личало от съставяните и подлагани на одит през годините финансови отчети. Възразява се, че С. А., нито лично, нито като управител на търговско дружество не е издавал приживе нито един запис на заповед, било в полза на В. Г., било в полза на другиго. Последната била единствено длъжник на „А. И СИЕ“ ЕООД.

В отговора са въведени възражения по валидността на извършеното джиро, с което се твърди правата по записа на заповед успешно да са преминали в полза на дружеството-ищец. На първо място се поддържа, че когато В. Г. е извършвала това джиро тя не е разбирала свойството и значението на постъпката си, както и да я ръководи. Това е така, защото към 16.05.2024 г. тя е страдала от физически и душевни заболявания рефлектиращи върху нейната дееспособност, до степен същата да отсъства. Освен това ответника се позовава на нищожност на извършеното джиро, като смята, че с него се преследва заобикаляне на закона. Доводите се черпят от това, че „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД няма статута на финансова институция и не може да сключва финансови сделки. „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД е регистрирано с 200 лв. капитала за извършване на дейност по събиране на вземания, като неговата търговска дейност се 2 е свеждала единствено в придобиването на вземания по записи на заповед за над 12 мил. лева.

Ответникът сочи, че е легитимиран да противопостави „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД целия кръг от абсолютни възражения, с които разполага срещу ефекта, а именно тези отнасящи се до формалната редовност на записа на заповед. Опонира се, че записа на заповед от 01.02.2017 г. не е подписан от лицето, което е упоменато като представляващ издателя, а именно – С. А.. Освен това се оспорва и съдържанието на ефекта. Възразява се и по датата на същия, както и това, че текстът на записа на заповед е изготвян към друг темпорален момент от поставяне на подписа под него.

Поддържа се и това, че към упоменатата дата – 01.02.2017 г. нито С. А., нито В. Г. са били в гр. София.

На отделно основание се въвежда и възражение, че записа на заповед от 01.02.2017 г. не съдържа всички законово установени реквизити за подобен вид абстрактна сделка, което го прави нищожен. Това се дължи на липсата на надлежно посочен адрес на издаването на ефекта, а това означава, че няма посочено място на издаването му. Посочване единствено на гр. София, като място на издаване не е достатъчно за да изпълни формалното изискване за съдържание на ефекта изискващо упоменаване на място на неговото издаване, а именно освен населено място да се посочат – улица, сграда, апартамент и пр. на територията на даденото населено място, където именно да бъде потърсен издателя за да му се осъществи плащането.

Аргументира се и невъзможност за приложение на правилото на чл. 536, ал. 4 ТЗ.

Самостоятелен порок при спазването на формалните изисквания относно издадения запис на заповед се извежда от предвиждането плащането на задължението по ефекта да се извърши по седалището на дружеството. Тъй като се касае до значителна сума – 500 000 евро, то плащането й в брой по седалище на дружеството няма как да се реализира, тъй като е налице нормативно ограничение за разплащания в брой над сумата от 10 000 лв. Следователно записа на заповед първо трябва да се предяви за плащане на издателя му, като се посочи и банкова сметка по която да се изпълни. Подобно предявяване обаче не е правено от носителя на правата по ценната книга – Г.. Ето защо независимо от посоченото място и падеж за плащане, то не е съществувала възможност за реализация на такова, тъй като няма заявена банкова сметка, по която това да бъде направено.

Друг порок въздействащ върху действителността на записа на заповед от 01.02.2017 г. съставлявал неясната индивидуализация на качеството, в което е действал – С. А. при издаване на ефекта. От прочита на записа на заповед от 01.02.2017 г. не било видно, че пред името му не е посочено, че действа в качеството му на управител на „А. И СИЕ“ ЕООД, което тълкувано граматически със съдържанието на ефекта показва, че същия е бил по-скоро издаден лично от А., а не като законен представител на „А. И СИЕ“ ЕООД, каквито твърдения се излагат в ИМ.

В условията на евентуалност ответника противопоставя на ищеца и относително възражение за несъществуване на паричен дълг в размер на 500 000 евро посочен в ефекта. Сочи се, че В. Г. никога не е била носител на подобно вземане към „А. И СИЕ“ ЕООД. Тя не е имала никакви дружествени отношения с „А. И СИЕ“ ЕООД, което да издава евентуални намерения за бъдещо прехвърляне на имущество от дружеството в нейна полза. Същата не се намира и в родствена близост със С. А..

Отново в условията на евентуалност се противопоставя и възражение за погасяване по давност на вземането по цитирания запис на заповед.

3

В пределите на срока по чл. 372 ГПК дружеството-ищец чрез процесуалния му представител по делото – адвокат М. упражнява правото си да подаде допълнителна искова молба, в която се твърди, че ответникът е развил доводи с отговора си, които излизат извън рамките на предмета на делото. Отбелязано е, че спорът се води между две търговски дружества относно задължаването по конкретно издаден запис на заповед. Отношенията свързани с другите записи на заповед трябва да се изясняват в пределите на паралелно провежданите и висящи искови производства, съответно да не бъдат намесвани чрез посочване на факти и обстоятелства около тях в настоящото производство. Напомнено е, че записът на заповед е формална сделка, като ответната страна прави опит да му припише необходимост от наличието на допълнителни реквизити, чието съдържание не е изискуемо по ТЗ. По тази причина няма никакъв недостатък от това, че текста на записа на заповед е печатен, а единствено поставения подпис е възпроизведен с химикал. Изтъкнато е, че изявленията на юридическите лица се правят от техните законни представители, като С. А. се явява именно такъв – управител на „А. И СИЕ“ ЕООД, като именно в това му качество е положил подпис в приложения към ИМ запис на заповед. Твърди се, че автор на този подпис е С. А., а всички възражения за неавтентичност на подписа, както и за противоречия в качеството на лицето, което го е поставило се явяват само защитна теза на ответника.

Посочено е, че синът на С. А. – П. А. към датата на издаване на записа на заповед – 01.02.2017 г. не е имал никакви управителни функции в дружеството и в този смисъл няма как да е осведомен за действията на неговите органи на управление към посочената дата.

В ДИМ ищецът се е спрял и на съображенията на ответника, че „А. И СИЕ“ ЕООД не е имал практика в дейността си да издава записи на заповед. Изтъква се, че това са само твърдения, които не почиват на никакви доказателства, съответно не е имало нормативна пречка пред дружеството същото да сключва такива абстрактни сделки, а съвсем различно стой въпросът, че техните правни последици на се харесват на новия собственик. Явно било, че С. А. като собственик и представляващ ответното дружество е бил подбуден от определени причини да издаде процесния и други записи на заповед, като негово право е да не разкрива конкретната кауза.

Нямало и никакво релевантно значение за съществуване на вземането по записа на заповед това, че същото не било намерило отражение в ГФО изготвяни през годините. Липсата на подобно отразяване не правило задължението несъществуващо, като нещо повече често срещана практика било това дружества с финансови затруднения да не отразяват в баланса си задължения имащи за източник – издадени записи на заповед или такива, с които са поемали в качеството им на поръчители или солидарно отговорни лица задължения по договори за кредит. Пак по същите съображения нямало каквото и да е било значение за валидността на извършеното джиро към кои момент е учредено дружеството на ищеца.

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9856d5c1-551c-402d-9d70-33da1b7bb088