Решение № 431 от 28.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. гр. Хасково, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640101399 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. А. А., чрез пълномощника адв. Д.М., против „КРЕДИСИМО" ЕАД и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с която са предявени следните субективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „КРЕДИСИМО" ЕАД за сумата от 100,98 лева /след допуснато изменение на иска с определение от 28.04.2025г./, представляваща недължимо платена сума за договорна лихва по Договор за потребителски кредит № CN-2490451/17.12.2021 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „АЙ ТРЪСТ" ЕООД за сумата от 144,30 лева /след допуснато изменение на иска с определение от 28.04.2025г./, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2021г., ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № СN-2490451/17.12.2021г., сключен с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД по силата, на който ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит ищецът се задължил да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ 1

ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит.

Твърди се, че на 17.12.2021г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2021г. с втория ответник - „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по който договор и щ е ц ъ т следвало да заплати сумата от 900 лева – възнаграждение за поръчителство.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е заплатил по Договора за потребителски кредит сумата в размер на 1400 лева (от тях 1200 лева – главница и останалите 200 лева – договорна лихва), а по Договора за предоставяне на поръчителство заплатил сумата в размер на 900 лева – възнаграждение за поричителство, за което ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД издали удостоверения, че договорите са приключили и сумите по тях са изплатени.

Ищецът развива съображения, че процесният договор за потребителски кредит, сключен с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД (Договора за кредит) е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди в Договора за кредит не са посочени условията за прилагане на ГЛП, липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив; нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване на общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК – в договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/ и не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и действителния ГПР надхвърля предвидения максимален размер по закон, т.к. сумата, която се претендира чрез договор за предоставяне на поръчителство да не е включена в ГПР и ГЛП като при включване на възнаграждението за поръчителство/гаранция към ГПР и ГЛП действителният такъв би нараснал двойно и поради невключването му към ГПР и ГЛП потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от 2 потребителя. Ищецът твърди свързаност между ответниците, тъй като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД. Навежда съображения, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печaлба на „Кредисимо“ ЕАД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с Кредисимо ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди, че със сключването на договор за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът навежда съображения, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД (Договора за поръчителство) е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Твърди, че е нарушен принципът на добрите нрави и се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора; ч е е налице явна нееквивалентиост между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения – сумата, която е дължима по договора за поръчителство представлява допълнителна сума, която е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1200 лв. Освен това твърди, ч е сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нещо насреща, напротив - същият е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. На следващо място, твърди, ч е договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради това, че се стига до 3 нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ап.4 ЗПК – към ГПР е следвало да се включи възнаграждението по договора за поръчителство, което не е сторено. Навежда съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на осн. чл.143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е във вреда на кредитополучателя като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника „Кредисимо" ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 100,98лв. /след допуснато изменение на размера на иска с определение от 28.04.2025г., чрез неговото намаляване от 200 лв. на 100,98 лв./, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № CN-2490451 / 17.12.2021г. за договорна лихва, ведно със законната лихва , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника „Ай тръст" ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 144,30 лв. / след допуснато изменение на размера на иска с определение от 28.04.2025г., чрез неговото намаляване от 900 лв. на 144,30 лв./, недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2021г. за възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори на исковата молба, с които оспорват исковете изцяло по основание и размер и считат, че следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Н е с е спори, че ищецът е страна по сключен с „Кредисимо" ЕАД Договор за потребителски кредит № CN-2490451 от 17.12.2021г. (Договора за кредит) и страна по сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за поръчителство от 17.12.2021г. (Договора за поръчителство)

Не с е спори, че ответникът „Кредисимо" ЕАД е предоставил по Договор за потребителски кредит № CN-2490451 от 17.12.2021г. заемна сума в размер на 1200лв., че заемът е усвоен и в последствие погасен в цялост.

Оспорва се, че „Кредисимо" ЕАД е получило 200лв. - възнаградителна лихва по Договора за кредит, а „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – 900 лева по Договора за 4 поръчителство, като се твърди, че ищецът е заплатил по-малки по размер суми от претендираните с исковата молба.

Възразява, че договорът за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД от 17.12.2021г. е бил задължителен, за да се включи възнаграждението на „Ай Тръст" в ГПР на кредита. Посочва се, че съгласно чл. 19 от ГПК, за да е включен в ГПР, договорът за предоставяне на поръчителство трябвало да е „задължително условие за получаване на кредита" (по дефиницията на § 1 г. 1 от ДР на ЗПК). В случая договорът с „Ай Тръст" не бил задължителен, за което имало ясна изрична писмена уговорка. Видно от чл.4, ал.3 на договора за кредит сключването на договора с „Ай Тръст" било само една от три възможности за всеки кредитополучател, а не „вменено задължение по договора за кредит. В договора за кредит имало изричната възможност (чл. 4, ал. 3) кредитополучателят да избере необезпечен кредит. След като можело да има необезпечен кредит, договорът с „Ай Тръст" не бил „обуславящ", нито бил елемент от общия разход по кредита, както се твърдяло в исковата молба.

Произволни били доводите в исковата молба, че възнаграждението на „Ай Тръст" било „неотменимо изискване" и прикривало действителния размер на ГПР на договора за кредит с „Кредисимо" и следвало да се включи в ГПР на основание чл. 19 от ЗПК. Напротив, изричната уговорка в чл. 4, ал.3 на договора за кредит била, че договорът с „Ай Тръст" не е задължителен, т.е. може да има и необезпечен кредит. „Кредисимо" не задължавало ищеца да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Договорът за кредит не бил обвързан със задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство (т.н. „необходимо условие", според исковата молба).

„Кредисимо" не задължавало клиентите да сключват договор с „Ай Тръст", поради което това не бил разход по кредита по чл. 19 от 3ПК и не влизал в ГПР (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Ищецът сам избрал да вземе обезпечен, вместо необезпечен кредит и сам сключил договор с „Ай Тръст", вместо да избере необезпечен кредит с „Кредисимо". Твърденията за „на практика невъзможно и неотменимо условие" в исковата молба били абсолютно голословни и целта им била да подведат съда - в случая се касаело за самостоятелен избор измежду една от три възможни опции, една от които бил договорът за кредит да няма обезпечение, а друга да се избере незадължително сключване на договор с „Ай Тръст". Неоснователни били и твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство бил обикновен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст" се задължавало да извърши за сметка на 5 доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно : да отговаря пред кредитора „Кредисимо" солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на „Ай Тръст", а не в полза на кредитодателя „Кредисимо". Последният не бил страна по договора между ищеца и „Ай Тръст". На последно място, наличието на свързаност между „Кредисимо" и „Ай Тръст" само по себе си не водило до „скрито оскъпяване на кредита". Кредисимо бил едноличен собственик на капитала на Ай Тръст, което било видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ.