Решение № 144 от 27.10.2020, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град гр. В*

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В**I-ви въззивен граждански състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:В** А. В**

Членове:АН** М. П**

В** Й. М**

Секретар:Н** Ц. К** като разгледа докладваното от В** А. В** Въззивно гражданско дело № 20201300500372 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР-В** против Решение №232 от 26.03.2020г. постановено по гр.д.

№1781/2019г. по описа на В** Районен Съд.Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове.

Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. След като е приел обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме че 1 предявените искове са неоснователни.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника,чрез адв.С** И**, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.

Ответникът чрез адв.С** И** е подал частна жалба против определение от 11.08.20г. по същото дело като счита,че присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно изменено.

ОД на МВР оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната и частна жалби, становището на ответната по жалбите страна и събраните доказателства приема за установено следното :

Въззивната и частната жалба са подадени от надлежна страна и в законният срок, поради което са допустими.

По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.

Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР. Ищецът претендира за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочен период, получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 1 623,40 лева, след направено изменение на иска и обезщетение за забава в размер на 195,64 лева, след изменение на иска.Ответната страна е подала отговор на исковата молба в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици.При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на които с обжалваното решение съдът е приел, че са налице условията при които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение, съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. С 2 чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът на база установената по делото фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото доказателства е направил съответните правни изводи ,които са пространствени и обосновани.От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., ищецът е работил на сменен режим като е полагал и нощен труд. Ответникът не е направил възражения и не се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В** приема за установено от правна страна следното :

Районният съд правилно е дал правна квалификация на иска- чл.140 КТ във връзка с чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ответника , че е полагал нощен труд за исковия период , който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан изцяло поради следното :Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период са действали последователно Наредба № 8121 з- 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, 3 режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . Във въззивната жалба се поддържа ,че бил неправилен изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни . Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна за недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни, като обосновано е приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските няма отношение към начина на преизчисляването на положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае единствено отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.По тези 4 съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните по делото доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

Обжалвано е и определение от 11.08.20г. с което по молба на ОД на МВР съдът е намалил присъденото адв. Възнаграждение от 943,64лв. на 357,33лв. Жалбоподателят счита,че следва да се присъди отделно адвокатско възнаграждение за двата иска . Настоящият съдебен състав счита частната жалба против определението от 11.08.2020 е неоснователна.

Първоинстанционният се е обосновал и правилно е приложил правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. като е присъдил адвокатско възнаграждение в минимален размер предвид материалния интерес и предявените искове.

По претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба в размер на 700 лева жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което се приема за основателно от настоящата инстанция, преценявайки, че адвокат пълномощника на ответната по жалба страна е изготвил само отговор на въззивната жалба, без да е осъществил процесуално представителство поради което определя възнаграждение в размер на 300 лева.

По изложените съображения окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение Решение №232 от 26.03.2020г. постановено по гр.д.№1781/2019г. по описа на В** Районен Съд.

Оставя без уважение частната жалба против определение от 11.08.20г. по гр.д.№ 1781/2019г. на ВРС.

ОСЪЖДА ОД на МВР –В**,гр.В,ул.“Ц** С** В**“№87 да заплати на 5

С. В. Н. от гр. В**,ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

РЕШИ:

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

6