Решение № 157 от 15.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Плевен, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500197 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 91/20.01.2025 г., постановено по гр. дело № 5266/2024 г. по описа на Пл.РС е отхвърлен предявеният от И. М. Н., ЕГН ********** от гр.

*************, ап.6 против ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „И.Н РАДОЕВ“ - ПЛЕВЕН, представляван от директора Д. М., иск с правно основание чл.357,ал.1вр.чл.188,т.2 КТ за отмяна на Заповед № РД 05263/17.07.2024г., с която на И. М. Н. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание чл.187 т.5 КТ за това, че не е спазила правилата за безопасни и здравословни условия на труд.

Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.78 ГПК И. М. Н., ЕГН ********** ,гр. Плевен да заплати на ДКТ „И.Н РАДОЕВ“ - ПЛЕВЕН, представляван от директора Д. М., разноски по делото в размер на 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от И. М. Н. чрез пълномощника й адв. Ю.

С. от Пл.АК, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение 1 на процесуалния и материалния закон. Същото е постановено в противоречие с доказателствения материал, като не са обсъдени в пълнота събраните по делото писмени и гласни доказателства, като по този начин съдът е приел за установена фактическа обстановка, която не кореспондира с действителните факти и доказателства, а това е довело до противоречие на решението с материалния закон. Посочва се, че процесната Заповед № РД-263/17.07.2024г. е издадена във връзка с осъществяваната от И. М. Н. допълнителната дейност по сключения граждански договор, тъй като в същата е визирана и Заповед № РД-05-291/06.10.2023 г., с която са определени занятията на детската театрална студия към ДТК „И.н Радоев" – Плевен, ръководителите на същите, както и задълженията на тези ръководители, един от които е и тя. Според въззивницата в случая, не е извършено от нейна страна нарушение на трудовата дисциплина, което е следвало да бъде санкционирано, като наказание по Кодекса на труда, независимо от тежестта на това наказание.

Твърди се, че посочените в заповедта нарушения, извършени от И. М. Н. касаят изпълнение на задълженията й като страна по граждански договор № 129/05.10.2023г., като задълженията й по този договор се разграничават от задълженията й по трудовия договор, както и санкциите при неизпълнение на задълженията по гражданския договор и тези по трудовия договор са различни, което разграничение не е направено от първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба се навеждат доводи досежно различия между трудов и граждански договор, свързани с възможността за контрол и налагане на дисциплинарни наказания от страна на работодателя по трудово правоотношение за разлика от гражданския договор, при който такава възможност не съществува. Дисциплинарната отговорност, която е характерна за трудовия договор е свързана и с имуществена отговорност, която служителят носи, докато при гражданския договор такава отговорност по КТ не може да бъде въведена като условие при възникване и сключване на договора. Твърди се, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че И. М. Н. е пренебрегнала необходимите мерки за безопасност, както и че по нейно нареждане пропадалото на сцената е било спуснато. Според въззивницата не е доказано имала ли е същата задължение да го обезопаси и в нейно задължение ли е бил надзора на процесното пропадало. Твърди, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал мотивите в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, изцяло необсъдени от страна на съда 2 са свидетелските показания на свидетеля А. Ф., че никога не е била запознавана с тази заповед, като посочва, че от заявеното от този свидетел се установява, че заповедта никога не е свеждана до нейно знание и няма как същата да следи и да спазва Правилника за вътрешния трудов ред в ДКТ „И.н Радоев" - Плевен.Напълно необсъден е граждански договор № 130/05.10.2023 г. с изпълнител по същия А. Ф. с предмет поставяне на театрална постановка „12-та нощ" от Уилям Шекспир като посочва, че за тази театрална постановка не е имала сключен граждански договор и не е била режисьор на постановката. Счита, че вмененото й нарушение не е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като сочените в заповедта нарушения не са от задълженията й, произтичащи от трудовото й правоотношение, а от друго правоотношение, което не е трудово.

Според въззивницата в заповедта липсват мотиви, съгласно изискванията на чл.195 от КТ. Твърди, че същата е неясна, като в нея липсват обективни и субективни признаци на посочените в нея дисциплинарни нарушения, както и не съдържа конкретни нарушения на трудова дисциплина, извършени от нея и по-конкретно в какво се изразяват те и кога са извършени, което по същество представлява липса на мотиви и доводи до нарушение на материалния закон по смисъла на чл.195 ал.1 от КТ. Липсва посочване на разпоредбите, които въззивницата не е спазила, като не е посочено и какво е било дължимото й поведение според тях.

Въззивницата моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Пл.РС като неправилно и да постанови друго, с което да уважи предявената искова претенция. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззИ.емата страна ДКТ„И.Н РАДОЕВ“– ПЛЕВЕН, в който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна и недоказана.

Според въззИ.емия правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание коректно е посочил сведения за нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективни признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното основание.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивницата е била запозната с Правилника за вътрешния трудов ред и с правилата за безопасност на труда в ДКТ "И.н Радоев" - Плевен, с оценката на риска и безопасността 3 при работа, като с поведението си същата е нарушила правилата за безопасност. ВъззИ.емият счита за ирелевантни твърденията във въззивната жалба, че въззивницата е работила по граждански договор, който не може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изрично е посочено качеството на наказаното лице - длъжност "Кукловод" в ДКТ "И.н Радоев". Правилно първоинстанционният съд е приел, че като служител по трудово правоотношение, в работно време И. Н. е била длъжна да изпълнява задълженията си по трудовия договор и да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труда. Посочва се, че в Доклад на Инспектората на Министерство на културата изрично е посочено, че отговорността за възникналия инцидент е изцяло на И. Н., която е пренебрегнала необходимите мерки за безопасност при отворена сцена, по-конкретно при спуснато пропадало, което не е обезопасено и е оставено без надзор. Аналогични са и изводите, направени в Доклад за извършена вътрешна проверка, в който е посочено, че И. Н. е била предупредена от служител на театъра, че е налице опасност за децата, на което същата е отговорила, че за децата няма проблем, че същите са професионалисти и ще се оправят. Според въззИ.емия обстоятелството, че Заповед № РД 05-291/06.10.2023 г. не е подписана от въззивницата по никакъв начин не снема от нея отговорността за спазване на безопасни условия на труд, като се позовава на документи, приложени в трудовото досие на И. М. Н..

ВъззИ.емият моли окръжния съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Пл.РС е предявен иск от И. М. Н., ЕГН ********** против Драматично-куклен театър „И.н Радоев“ – Плевен, с правно основание чл.358 ал.1 т.2 вр. чл.357 от КТ за отмяна на Заповед № РД-263/17.07.2024 г. на Директора на Драматично-куклен театър „И.н Радоев“ – Плевен, с която на И.

М. Н. на длъжност „Кукловод“,е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за извършено дисциплинарно нарушение по 4 чл.187 т.5 и т.7 от КТ.

Безспорно по делото е установено, че към процесния период между страните е налице валидно възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № РД-09-159/28.06.2006 г., по силата на който И. М. Н. е била назначена на длъжност „актриса“ в Драматично-куклен театър „И.н Радоев“ Плевен, считано от 01.07.2006г., сключен за неопределено време. С Допълнително споразумение № РД 06-80/15.06.2016г. И. М. Н. е преназначена на длъжност „Кукловод“ в ДКТ „И.н Радоев“–Плевен. Приложени са и длъжностни характеристики на длъжността „Актьор“, код по НКПД: 24556001 и длъжността „Кукловод – актьор куклен театър“, код по НКПД: 26590016, съдържащи описание на длъжностите и регламентираща подчиненост, връзки и взаимоотношения, както и отговорности на длъжностите.

По делото е представен Договор с режисьор № 129/05.10.2023 г., сключен между ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен, в качеството на възложител и И.

М. Н., в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят приема да постави спектакъла „Криворазбраната цивилизация“ по Д. В. с децата от театрална школа на театъра. Представен е и Договор с режисьор № 130/05.10.2023 г., сключен между ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен, в качеството на възложител и А. И.нов Ф., в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят приема да постави спектакъла „12-та нощ“ от Уилям Шекспир с децата от театралната школа на театъра.

Във връзка с възникнал инцидент на 07.06.2024 г., със Заповед № РД 05261/16.07.2024 г. на Директора на ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен са изискани писмени обяснения от И. М. Н. за причините, довели до инцидента. На 16.07.2024 г. И. М. Н. е депозирала обяснения вх. № 332/16.07.2024 г. във връзка с инцидента на 07.06.2024 г. В изпълнение на Заповед № РД 09506/10.06.2024 г. на Министъра на културата, Инспекторатът към Министерство на културата е извършил извънпланова проверка с предмет проверка на дейностите, свързани с настъпил инцидент на сцената на ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен на 07.06.2024 г., като е изготвен Доклад рег. № 24-0121/01.07.2024 г. Заключението на Инспектората на Министерство на културата е, че въззивницата И. М. Н. като ръководител на Детска театрална студия към ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен е подценила ситуацията и е предприела безразсъдни действия в деня на инцидента. С оглед направените констатации в Доклада е дадена препоръка във връзка с установените и констатирани действия на И. Н., свързани с инцидента на 07.06.2024 г., ръководството на ДКТ „И.н Радоев“ – Плевен да приеме действия за търсене на дисциплинарна 5 отговорност по реда на КТ. Аналогични са и изводите, направени в Доклад за извършена вътрешна проверка, в който е посочено, че И. Н. е била предупредена от служител на театъра, че е налице опасност за децата.

С процесната Заповед № РД 05-263/17.07.2024 г. на Директора на ДКТ „И.н Радоев“–Плевен на И. М. Н. е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание чл.186, чл.187 т.5 и т.7 и чл.188 т.2 от КТ. При връчване на заповедта на 17.07.2024 г. липсва подпис на служителя да получи същата, като отказът е удостоверен от трима свидетели. На заповедта е отразено, че И. М. Н. е получила същата на 05.08.2024 г.

Преди да разгледа спора по същество, съдът следва да провери дали при налагане на наказанието работодателят е спазил императивните разпоредби на чл.193 ал.1 от КТ, чл.194 ал.1 от КТ и чл.195 ал.1 КТ.

Съгласно чл.193 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Значението на това задължение е работодателят да събере доказателства относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното и да му даде възможност да се защити. В настоящия случай, това законово изискване е спазено от работодателя, видно от дадените обяснения вх. № 332/16.07.2024 г. от И. М. Н. във връзка с инцидента от 07.06.2024 г.