Определение № 15125 от 21.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15125 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20221110164765 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С Решение от 08.05.2025 г. по настоящото дело съдът е отхвърлил предявените от „Робокоп“ ЕООД срещу О. В. С. обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради уговорка за обратно изкупуване, липса на основание и привидност и установителен иск за собственост върху 1/2 ид. част от имот, находящ се в с. Бистрица. В производството съдът е разгледал и уважил предявения от О. С. насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС - за признаване право на собственост върху целия поземлен имот и предаване на владението върху незастроената му част, за която е доказано, че реално се владее от ответника по насрещния иск. Съдът е отхвърлил насрещния иск в частта му за предаване на владението върху останалата част от имота, доколкото в хода на делото е било установено, че С. вече упражнява фактическа власт върху жилищната сграда и прилежащата й част от двора, поради което няма нужда от съдебно разпореждане за предаването им.

Съдебният състав е разпределил отговорността за разноските, като „Робокоп“ ЕООД е било осъдено да заплати на О. С. сумата от 2750 лв. разноски за защита по първоначалните искове и 1162,50 лв. за защита по насрещния иск.

Ищцата по насрещния иск е била осъдена да заплати на „Робокоп“ ЕООД сумата от 375 лв. за защитата по отхвърлената част от насрещния иск.

В законоустановения срок е постъпила молба от О. С. за изменение на решението в частта за разноските. Молителят поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е необосновано ниско предвид високата правна и 1 фактическа сложност на делото и обема на извършената работа (анализ на над 200 страници доказателства, изготвяне на множество книжа, участие в заседания). Изтъква се, че реално защитеният материален интерес възлиза на над 516908,10 лв. С. претендира присъждане на пълния заплатен размер на хонорара, като „Робокоп“ ЕООД бъде осъдено да заплати допълнително сумата от 7477,06 лв., от която 3836,89 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по първоначалните искове и 3640,17 лв., адвокатско възнаграждение по насрещния иск.

В срока за отговор „Робокоп“ ЕООД оспорва молбата като неоснователна с твърдения, че материалният интерес по отношение на земята е фиксиран от страните на 40000 евро, а не на посочените от ответницата суми. Поддържа се, че в договора за правна помощ липсва разбивка между защитата по главните и насрещния искове, което прави претенцията на С. произволна. На последно място сочи, че съдът вече е съобразил всички критерии за „справедливост“ при първоначалното определяне на разноските.

Молбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен и списък по чл. 80 ГПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните.

При постановяване на решението съдът е приложил разпоредбата на чл.

78, ал. 5 от ГПК, приемайки възраженията за прекомерност за основателни, като съдът е съобразил практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от минимални размери в наредбите, а трябва да преценява сложността и реално извършената работа (Решение по дело С-438/2022).

Прилагайки този стандарт, съдът е приел, че претендираното от ответницата възнаграждение е прекомерно спрямо положените усилия и сложността на конкретното производство. Допълнително, поради липсата на разбивка в договора за правни услуги как са остойностени предоставените услуги по защитата срещу първоначалните искове и по насрещния иск, както и поради липса на други критерии, заложени в договора, съдът е разделил общия платен хонорар от 12673,78 лв. на две равни части, по 6336,89 лв., всяка за първоначалните и насрещния искове. При определяне на „справедлив“ размер на възнаграждението, съдът е оценил обективно обема на работата, в това число фактическата и правна сложност на случая, обстоятелството, че делото е приключило в две заседания, както и че предявените четири първоначални иска са евентуално съединени, като е налице значително съвпадане на подлежащите на доказване факти по тях и по насрещния иск, което, от своя страна, намалява необходимостта от отделни и специфични усилия за защита по всяко основание. Отделно от изложеното, следва да се отбележи и че тежестта за доказване на недействителността на сделката е била върху ищеца 2

„Робокоп“ЕООД, като защитата на ответницата се е изразявала основно в отричане на фактите и позоваване на формалния титул за собственост. Съдът намира и че изчисленията в молбата по чл. 248 ГПК, с които се претендират 3/4 части от възнаграждението за насрещния иск, са произволни и необосновани, тъй като не почиват на договорната воля на страните към момента на сключване на договора за адвокатска защита. Твърденията на молителя, че материалният интерес възлиза на над 516000 лв. също не намира опора в доказателствата по делото, доколкото спорът по първоначалните искове касае единствено 1/2 идеална част от поземления имот, а в предварителния договор страните са оценили тази част на 40000 евро, което е далеч под стойността, посочена от ответницата в молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Доколкото съдът вече е претеглил всички относими критерии продължителност на процеса, брой заседания, положен труд от адвоката и сложност на спора, а искането по чл. 248 ГПК не съдържа нови обстоятелства, които да не са били известни или са убегнали от вниманието на съда, то по делото е безпредметно да се обсъждат отново изложените при решаването на спора мотиви относно подлежащите за присъждане разноски. Ето защо съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК на О. С. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. В. С. от 13.06.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение от 08.05.2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3