Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 07.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 409/2022
Вид
Решение № 148
Подписан
07.03.2024
В сила
07.03.2024
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000409 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна от „Мега трейд ауто“ ЕООД, София, ЕИК 201896474 срещу решение № 260 013/ 01.03.2022 г. по т. д. № 77/ 2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу А. М. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника в размер на 15 906.46 евро, от които:

- 14 576.89 евро – неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 100027/02.10.2019 год., сключен между „Мега трейд ауто“ ЕООД и А. М. Д., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2020 год. до окончателното й заплащане;

- 88.25 евро – неплатена вноска № 2 от 02.06.2020 год. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

- 405.71 евро – неплатена вноска № 3 от 23.06.2020 год. по застраховка „Каско“;

- 33.65 евро – лихва за забава, дължима за периода от 01.06.2020 год. до 1

12.10.2020 год.;

- 306.77 евро – неплатен данък на автомобилиста и

- 495.19 евро – неплатена възнаградителна лихва по погасителен план, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 138/19.10.2020 год. в производството по ч.гр.д. № 20201830100304/2020 год. на Районен съд – Етрополе.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна А. М. Д., не изразява становище.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна и в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На 19.10.2020 г. „Мега трейд ауто“ ЕООД е подало пред РС – Етрополе заявление, въз основа на което в този ден е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А. М. Д., на основание сключения между страните договор за финансов лизинг № 100027/02.10.2019 г., за следните паричните суми: предсрочно изискуема дължима главница в размер на 14 576.89 евро, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2020 г. до окончателното й заплащане; неплатена вноска № 2 от 02.06.2020 год. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 88, 25 евро; неплатена вноска № 3 от 23.06.2020 год. по застраховка „Каско“ от 23.06.2020 г. в размер на 405, 71 евро; неплатен данък на автомобилиста от 02.10.2019 г. в размер на 306, 77 евро; друга лихва от 01.06.2020 г. до 01.10.2020 г. в размер на 495,19 евро и друга лихва от 01.06.2020 г. до 12.10.2020 г. в размер на 33.65 евро.

Заповедта за незабавно изпълнение е съобщена на длъжника от ЧСИ с рег. № 925 на 13.11.2020 г. и на 20.11.2020 г., същият е подал възражение по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК. С разпореждане № 278 от 04.12.2020 г., връчено на 04.01.2021 г. съдът е указал на ищеца, че с оглед възражението на длъжника, може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С определение № 260 120/ 12.02.2021 г. СГС е отменил по реда на чл.

418, ал. 2 и ал. 3 ГПК вр. с чл. 419, ал. 3 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение, но правните последици от този съдебния акт, не засягат 2 валидността на заповедта за незабавно изпълнение, която може да бъде обезсилена само в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК, /каквато в случая, не е налице/, поради което и разпореждането не лишава от право кредитора, да установи съществуване на вземанията, предмет на процесната заповед за незабавно изпълнение.

Исковата молба пред СОС е подадена на 02.02.2021 г. или в установения от закона срок. Съобразно уточняваща молба пред СОС от 22.03.2021 г., претендираните вземания, като основания и размер са идентични с тези по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В откритото съдебно заседание от 15.02.2022 г. ищецът е заявил, че за сумите от 88, 25 евро, 405, 71 евро и 306, 77 евро е налице допусната от районния съд грешка при издаването на заповедта за изпълнение, като същите суми следва да бъдат в лева, а не в евро, но съдът не е уважил искането за поправка на исковата молба.

Пред въззивната инстанция, с молби от 23.01.2023 г. и от 19.05.2023 г. ищецът е уточнил, че претендира целия неплатен остатък от главницата /след приспадне на първоначалната вноска/ в размер на сумата от 14 576, 89 евро; законната лихва за забава върху следните неплатени вноски, включващи главница и възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 12.10.2020 г, а именно: вноските за м. 07, м. 08, м. 09. и м. 10.2020 г., както и върху частично неплатената вноска за м. 06.2020 г., общо в размер на 32.55 евро. Уточнил е, че претендира възнаградитена лихва общо в размер на 495, 19 евро, формирана от следните лихви: лихва в размер на 84,84 евро, представляваща част от лихва в размер на 106, 84 евро, дължима с главница в размер на 225 евро за периода от 01.06. – 30.06.2020 г., лихва в размер на 105, 15 евро дължима с главницата от 226, 69 евро, за периода от 01.07. – 31.07.2020 г.; лихва в размер на 103, 15 евро дължима с главница от 228, 39 евро за периода от 01.08. – 31.08.2020 г.; лихва в размер на 101, 74 евро дължима с главница от 230, 10 евро за периода от 01.09. – 30.09.2020 г. и лихва в размер на 100.01. евро дължима за периода от 01.10. – 31.10.2020 г.

Уточнил е, че претендираните неплатената втора вноска по дължимата застрахователна премия за застраховка „Гражданска отговорност“ и неплатената трета вноска по застраховка „Автокаско“ са в размер съответно на 88, 25 лева и 405, 71 лева, е не в евро.

3

Съдът въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:

На 02.10.2020 г. между страните по делото е сключен договор за финансов лизинг № 100027, според който лизингодателят „Мега трейд ауто“ ЕООД предоставя на лизингополучателя А. М. Д. лизинговия обект л.а.

„Мерцедес Е 350“, срещу задължението на последния в срока на договора до 01.11.2023 г. или в срок от 60 месеца, да заплати на равни лизингови вноски, сумата от 20 820, 87 евро без ДДС, от която 16 105, 70 евро е главница, а 3 804, 70 евро възнаградителни лихви, съгласно погасителния план.

Покупната цена на автомобила е 17 895, 22 евро без ДДС, като от нея е заплатена от лизингополучателя първоначална вноска в размер на 1 789, 52 евро. Всяка една от лизинговите вноски е в размер на 331, 84 евро без ДДС, /с изключение на първата в размер на 145, 87 евро/. Погасителният план включва 49 погасителни вноски, като падежа на последната от тях е 01.11.2023 г..

В договора при изписване размера на покупната цена на автомобила, първоначалната вноска и общия размер на кредита е допуснато несъответствие между цифрите и изписването им с думи. Поначало, при противоречие между цифри и думи, в съдебната практика е даден приоритет на посоченото с думи. Това правило обаче, не следва да бъде прилагано самоцелно, а в контекста на всички доказателства по делото, каквито в случая са погасителния план и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация на потребители /приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гр.д. № 304/ 2020 г. на РС - Етрополе/, които отчетливо сочат, че главницата по кредита е в размер на 16 105, 70 евро, а месечните вноски са в размер на 331, 84 евро всяка една, включващи главница плюс възнаградителна лихва, поради което, съдът намира, че верни в договора са посочените с цифри стойности.

Съгласно раздел V от общите условия към договора /приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гр.д. № 304/ 2020 г. на РС – Етрополе/, лизингополучателят застрахова лизинговата вещ за своя сметка и в полза на лизингодателя за всички обичайни рискове /пълно и частично погиване, кражба, природни бедствия, отговорност на трети лица/. В случай на кражба и изплатено застрахователно обезщетение, лизингодателят 4 има право да упражни правата, посочени в т. 5.1 по свое усмотрение, като в този случай, лизингодателя приспада от исковете си срещу лизингополучателя всяко плащане, което е получил по застраховката и освобождава в полза на лизингополучателя съответната разлика в сумите.

В раздел VII относно последиците при неизпълнение е предвидено, че ако лизингополучателят не заплати дължима сума по договора в рамките на два месеца след падежа и/или не е изпълнил някое от задълженията си по договора за лизинг /различни от задълженията за плащане/ повече от 30 дни, лизингополучателят има право да обяви всички дължими суми по договора за лизинг за предсрочно изискуеми. Ако не заплати така обявените за предсрочно изискуеми суми в срок от 10 работни дни от получаване на писменото уведомление за предсрочна изискуемост, то лизингодателят има право да развали договора с едностранно писмено предизвестие.

Ответникът твърди, че е заплатил девет вноски по договора, след което е спрял плащанията. Поддържа тезата, че след като автомобила е обект на кражба, извършена във времето от 22.00 ч. на 25.07.2020 г. до 9.20 ч. на 26.07.2020 г. в гр. Етрополе, и за което било образувано ДП № 79/2020 г. по описа на РУ на МВР – Етрополе, то договорът е прекратен, поради погиване на вещта. Счита, че не дължи плащанията за следващите вноски, тъй като те следвало да бъдат покрити от застрахователното обезщетение, дължимо от ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“.

Ответникът е представил писмо от 19.01.2021 г. на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с което застрахователят отказва да изплати застрахователно обезщетение по сключената при него застраховка „Каско“ за лекия автомобил предмет на договора за лизинг.

Според приетата пред първоинстанционния съд ССЕ, извършената въз основа на проверка на документите по делото, както и на тези в „Уникредит Булбанк“ АД по партидата на А. Д., като клиент, е установено, че по договора са погасени изцяло всички вноски до м. май 2020 г., включително. От вноската за месец юни 2020 г. е заплатена само част в размер на 22 евро, при което остатъка от 309, 84 евро, представлява задължение за възнаградителна лихва в размер на 84, 84 евро и 225 евро за главница. По следващите лизингови вноски, няма извършени плащания, поради което и неплатения остатък от цялата главницата по договора, включваща задълженията за 5 главница от м. юни. 2020 г. до края на срока на договора 01.11.2023 г., възлиза на сумата от 14 576, 89 евро. Вещото лице е изчислило, че законната лихва за забава върху неплатените месечни вноски /включващи главница и възн. лихва/ за периода от 01.06.2020 г. до 12.10.2020 г. е в размер на 32. 55 евро.

По счетоводни данни на ищеца и отчитайки постъпилите плащания, експертизата установява, че размера на неплатените задължения за застраховки са в размер на 88, 25 лв. за втора вноска от застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“, с падеж 01.06.2020 г. и в размер на 405, 71 лв. за трета вноска от застрахователната премия по застраховка „Автокаско“, с падеж 19.06.2020 г. Според констатациите на вещото лице, по счетоводни данни на ищеца, неплатено е задължението за данък МПС за 2020 г. и то е в размер на 306, 77 лв.

Ищецът твърди, че многократно е отправял покани към длъжника за заплащане на дължимите вноски, такси и данък, но доказателства за тези факти, вкючително и за предсрочната изискуемост на главницата, не са ангажирани. С въззивната жалба е представено писмо от 04.08.2020 г. за разваляне на договора, но същото не е прието като доказателство по делото, поради процесуална преклузия, съгласно чл. 266 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

От доказателствата по делото се установява, че последното плащане по договора е за сумата от 22 евро, с което е погасена част от възнаградителната лихва от вноската за м. юни 2020 г. След тази дата, ответникът не е извършвал погасявания на вноски, поради което и съобразно чл. 7.2 от общите условия, ищецът има право за обяви всички дължимите суми по договора за изискуеми.