Акт от 31.01.2020, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 271/2018
- Подписан
- 31.01.2020
- В сила
- 19.02.2020
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 31.01.2020 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІII-ти граждански състав
На 15 януари 2020 година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА секретар Л.Р. като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева гражданско дело № 271 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на Д.И.К. *** против Т.П.Г. и И.В.Г.,***. Иска се съдът да постанови решение, с което на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД да развали сключеният между ищцата и ответника Г. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нот.акт №003, том Х, рег. №13535, дело №1342/23.12.2004 г. на Нотариус Т, Д., рег.№243 на НК.
Исковата си претенция ищцата основава на следните обстоятелства: С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт №3, том Х, рег.
№13535, нот. дело № 1342/ 23.12.2004 г., ищцата Д.К. прехвърлила на сина си Т.Г. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."Гр.Игнатиев" бл.62, вх.Б, ет.7, представляващ апартамент №41, със застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №16 с площ от 4,72 кв.м., при граници на апартамента и мазето, подробно описани в нотариалния акт, както и 0,90% ид.ч. от общите части на сградата и общите помещения и съответна идеална част от правото на строеж върху мястото срещу задължение, той да поеме гледането и издръжката й, занапред и пожизнено, като й осигури спокоен и нормален живот, а прехвърлителката да запази правото да ползва пожизнено и безплатно кухнята и детската стая на апартамента. Към момента на прехвърляне на недвижимия имот ответника Т.П.Г. е бил в брак с ответницата И.В.Г.. В исковата молба и с уточненията, направени с допълнителни молби и в с.з., ищцата твърди, че от момента на сключване на процесния договор и по настоящем, ответниците не са изпълнявали задълженията си по него, като нито са й осигурявали грижи, нито са й предоставяли средства за издръжка. До 2015 г., ищцата с помощта на съпруга си, починал същата година, успявала сама да се справи с грижите и издръжката си, но след посочения момент предвид преклонната си възраст, наличието на множество заболявания, ниската си пенсия, същата не е в състояние да се издържа сама, нито да закупува необходимите за лечението й лекарства, да плаща консумативите за ток, телефон и вода, среща и затруднения самостоятелно да се справя с ежедневието си. Сочи още, че няколкократно провела разговори с ответника Г. да изпълнява поетите с договора задължения и за това, че същата имала нужда от финансова и морална помощ, но такава и била отказана.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
Т.Г. и И.Г., чрез особения представител адв.Е., депозирали писмен отговор, с който оспорили предявения иск. Считат иска за допустим, но неоснователен.
Сочат, че според тях кредитора, в случая ищцата, може да развали договора само в случай, че е дала на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след това договора ще бъде развален.
В о.с.з. по същество ищцата, редовно и своевременно призована, се явява лично, като чрез процесуалния си представител – адвокат С. от ЯАК, поддържа иска така, както е предявен и иска уважаването му. Поддържа и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в представена писмена защита.
В о.с.з. по същество ответниците, редовно и своевременно призовани, не се явяват, но чрез особения си представител – адвокат Е. от ЯАК поддържат заявеното становище за неоснователност на предявения иск и искат отхвърлянето му. Допълнителни съображения са изложени в представена писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото, съдът квалифицира предявеният иск като такъв, с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД - претенцията е за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, по който задължени са приобретателя - ответник и неговата съпруга, като ползващо се от договора лице, а правото да получава издръжка и грижи е на прехвърлителката - ищца. Развалянето се претендира поради неизпълнение от момента на сключване на договора и понастоящем, тъй като предмет на договора са бъдещи грижи и издръжка - за време след сключването му.
Поначало правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за гледане и издръжка, затова в тежест на приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора. Задълженията на прехвърлителя по алеаторния договор за издръжка и гледане се изчерпват със сключването на сделката и преминаване на собствеността в полза на преобретателя. Прехвърлителят няма друго задължение, поради което не може да изпадне в последваща забава. След сключването на договора, задължения се пораждат само за приобретателя. Той дължи изпълнение на ежедневни грижи и издръжка със собствени средства и труд, съобразно нуждите на прехвърлителя. Задължението на длъжника по договор за издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява през цялото време на действието на договора точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно, системно и непрекъснато. Ако приобретателят не престира ежедневно, той изпада в забава, което е основание кредиторът-прехвърлител да иска разваляне на договора.
Не е спорно по делото, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №3, том Х, рег. №13535, нот. дело № 1342/ 23.12.2004 г., ищцата Д.К. прехвърлила на сина си Т.Г. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."Гр.Игнатиев" бл.62, вх.Б, ет.7, представляващ апартамент №41, със застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №16 с площ от 4,72 кв.м., при граници на апартамента и мазето, подробно описани в нотариалния акт, както и 0,90% ид.ч. от общите части на сградата и общите помещения и съответна идеална част от правото на строеж върху мястото срещу задължение, той да поеме гледането и издръжката й, занапред и пожизнено, като й осигури спокоен и нормален живот, а прехвърлителката да запази правото да ползва пожизнено и безплатно кухнята и детската стая на апартамента. Не се спори и че към момента на прехвърляне на недвижимия имот ответника Т.П.Г. е бил в брак с ответницата И.В.Г., което е довело до възникване на съсобственост върху прехвърления имот в полза на ответниците, при условията на семейна имуществена общност.
Относно предоставянето на престацията за гледане и издръжка: Приобретателите по процесния договор не доказват при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задължението за предоставяне на издръжка и гледане на ищцата-прехвърлителка.
Прието е, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните, в съответствие с чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. За да е налице точно изпълнение на договора от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. Константната съдебна практика приема, че дори и в договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане да липсва клауза, с която приобретателят се задължава да осигури помощта на домашните си при престиране на дължимия облигационен резултат, той отговаря за тяхното поведение, когато същото не хармонира със задължението му да осигури на прехвърлителя спокоен и удобен живот съобразно неговите, т.е. домашните, а в случая съпругата И.Г. също следва да осигури на прехвърлителката спокоен и удобен живот.
Съгласно ТР №6/2011 г. от 15.05.2012 г. на ОСГК, ако недвижимият имот е прехвърлен на две, или повече лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставя дължимата престация в пълен обем само от единия длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на договора. По аналогия разрешението е напълно приложимо и при прехвърляне на недвижим имот на едно лице, което се намира в брак с друго лице.
В случая по делото не се доказва осигуряване на необходимите грижи и издръжка на ищцата от нито един от двамата съпрузи -приобретатели.
Св.М.Г. (съседка на ищцата) заявява, че ищцата живее сама в процесния апартамент, като ответника не е виждала да идва при нея поне от три години, а съпругата му изобщо не е виждала. Тъй като живее сама, на ищцата и е много трудно да се справя с ежедневието си, парите не й стигат и свидетелката редовно и давала в заем - по 50 - 100 лв. Ответника заедно със семейството си живеел в Испания от дълго време. Сочи, че ищцата е ходила за по месец-два в Испания, но в последните две години не е ходила. Св.Т.А. (дъщеря на ищцата и сестра на ответника) заявява, че майка й прехвърлила апартамента на брат й през 2004 г., като още към този момент той не живеел там, а в Испания. Заявява, че брат й никога не е полагал някакви грижи за майка им, не й е носил продукти, не знае да й е давал пари.
Докато бил жив мъжа, с който живеела майка й, двамата се оправяли сами, но след като той починал се наложило м.декември 2018 г. майка й, да замине за Испания, защото не може да се справя сама с ежедневието си. От майка си знае, че на първата седмица се скарали със снаха си, тя и казала да се маха от къщата й, не искала да я гледа, след което внука й я довел в България. След този момент свидетелката започнала да се грижи за ищцата - да плаща тока, водата, дърва и въглища да й осигурява, храна, когато е необходимо, тъй като пенсията й е малка и не може да се справя сама. Заявява, че брат й рядко се прибира от Испания, като в последните 2-3 години нито си е идвал, нито са се чували по телефона.
Твърди още, че преди да заминат за Испания брат й и семейството му живеели в апартамента при майка им. Брат й заминал за Испания 2000 г., а съпругата му малко след него - може би месец, месец и половина след него. Майка й ходела на гости в Испания, заедно с мъжа с който живеела, били в добри отношения и това било така, докато дошло време майка им да има нужда от грижи.