Решение № 1120 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7277/2022
- Вид
- Решение № 1120
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 28.09.2023
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1120 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330207277 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
/НП/
№
619306-F634783/16.12.2021 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Грийнс трейд” ООД, ЕИК 203179959, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 8437,86 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят „Грийнс трейд” ООД, ЕИК 203179959, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен,тъй като се твърди по-късното получаване на кредитното известие, нецелесъобразност на санкцията, по-ранно откриване на нарушението, приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
„Грийнс трейд” ООД, ЕИК 203179959 било лице регистрирано по ЗДДС и било получател по кредитно известие по чл. 115, ал. 1 от №
1
8535000450/17.05.2021 г., издадено от „ЮРО ПУЛ СИСТЕМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с предмет наем-кредит и такса транспорт.
Процесното кредитно известие, издадено на 17.05.2021 г. било изпратено на получателя на електронен адрес **** на 19.05.2021 г., както и било достъпно на адрес http://my.europoolsystem.com/ в електронен вариант.
Същото било с данъчна основа 42189,30 лв. и ДДС в размер на 8437,86 лв.
При подаване на декларация по ЗДДС за данъчен период месец май 2021 г. с вх. № 16004684084/04.06.2021 г. в ТД на НАП Пловдив, процесното кредитно известие не било включено в отчетните регистри и бил отчетен резултат „ДДС за внасяне“ в размер на 10634,22 лв., а не както следвало 19072,08 лв.
При проверка в базата данни на ТД на НАП Пловдив, се установило несъответствие и бил изготвен междинен доклад № А-16001621002917- МД004 на 20.08.2021г. с който се предлагало извършването на проверка на дружеството Грийнс Трейд ЕООД, поради открити несъответствия, между отразените данни от Юро пул систем България ЕООД и тези на Грийнс Трейд ООД.
В тази връзка от свид. Н. Н. – ****, било възложено извършването на проверка на Грийнс Трейд ООД, на свид. М. Д. – **** ***.
На 14.09.2021 г. с ИПДПОЗЛ с изх № П16001621150751-040001/14.09.2021 г. от задълженото лице Грийнс Трейд било поискано предоставянето на документи във връзка с възложената проверка, между които и процесното КИ и същите били представени на 14.10.2021 г.
На 14.10.2021 г. била подадена и СД по ЗДДС с вх. № 16004834886 за данъчен период месец септември, където съответното кредитно известие било отразено.
След анализ на представените документи на 16.11.2021 г. бил издаден АУАН от страна на **** свид. М. Д., която е установила нарушението и на 11.03.2021 г. в присъствието на упълномощено лице – представител на Грийнс Трейд ООД съставила АУАН и го връчила. В тридневен срок жалбоподателят депозирал възражения.
Същите били взети предвид и било съставено процесното наказателно постановление, срещу дружеството, с което му била наложена имуществена санкция в размер на 8437,86 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
М. Д.–актосъставител и свид. Н. Н., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № F634783/16.11.2021, пълномощно, възражение, писмо за предоставяне на документи, оборотна ведомост, между които и копие на кредитно известие № 8535000450 и други, договор за наем, ИПДПИЗД от 14.09.2021 г, СД по ЗДДС за данъчен период май 2021 и октомври 2021 г., ведно с отчетни регистри, ,обяснителна записка от Юро пул систем България ЕООД, междинен доклад № А-16001621002917- МД-004/20.08.2021г. заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020.
Разпитана в съдебно заседание св. Д. поддържа констатациите в АУАН и съдът намира показанията й за обективни, логични, непротиворечиви и в 2 пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на представените писмени доказателства първични счетоводни документи и справки декларации.
Същото се отнася и дза показанията на свид. Н.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.
От материалноправна страна:
Безспорно, за да възникне задължението по чл. 124, а. 5 от ЗДДС - за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото лице. Разликата между получаване и издаване е очевидна едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено. Сочената за нарушена правна норма е категорична, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.
/в този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 8391/2020 на ВАС, Решение № 13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д.№ 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г., І отд. на ВАС./
Регистрираното лице има задължение да отрази самото кредитно известие тогава, когато го получи, но трябва да го отрази за този данъчен период, през който същото е издадено. В този смисъл, при липсата на данни кога точно е получено процесното кредитно известие, необосновано в несъответствие със събраните доказателства както в АУАН, така и в НП е прието, че нарушенията са извършени на 15.06.2021г. , тъй като регистрираното лице има задължение да отрази кредитното известие тогава, когато го получи. Следователно, за да е извършено нарушението на посочената от наказващия орган дата, задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата, но подобни доказателства не са представени, нито обсъдени в АУАН и НП . При недоказано обвинение, не може да се приеме, че за наказаното лице е възникнало задължение да отрази съответно кредитно известие именно до заявената от органа дата 14.06.2021 г., за да е налице извършено административно нарушение на дата 1 5.06.2021 г.
Липсата на положени усилия от страна на административно наказващия орган да установи кога е действително получено кредитното известие, влече незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като в частта относно дата на нарушението и изобщо неговата съставомерност актът се явява необоснован.
По спазването на процедурата:
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
3
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. т.1.3 б. „В“ заместниците на териториалните директори на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 182 от ЗДДС. Постановлението е в предвидената от закона форма. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Императивните правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната фаза.
Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, което не са му било предявени още в началната фаза на административнонаказателното производство, каквато е повелята на чл. 40 вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В случа е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен елемент от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не позволява еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното нарушение, тъй като от АНО по никакъв начин не е било установено кога е получено кредитното известие. На следващо място съдът намира, че непълнотата на АУАН в частта относно съставомерния признак на „определения в по-малък размер данък“, а именно резултат на ДДС за внасяне определен на 10634,22, вместо 19072,08 лв., която фактическа констатация липсва в АУАН и е за пръв път предявена в НП.
Правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска наказателно постановление да бъде издадено и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Въпреки това, наличието на подобни пропуски и противоречия само по себе си не обосновава законосъобразност при прилагане на реда по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. За да е допустимо отстраняването им чрез съдържанието на НП, наказващия оран следва да конкретизира обвинението в рамките на вече предявената на лицето фактическа обстановка.
В настоящия случай това не е сторено. Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Този пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие, тъй като се явява свързан с недопустимо изменение на съществените елементи от състава на предявеното обвинение. (Решение № 1782 от 18.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 1837 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 828 от 04.05.2023 г. по к. адм. н. д. № 672 / 2023 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1354 от 12.07.2022 г. по к. адм. н. д. № 1149 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и мн. други).
За пълнота следва да се посочи, че правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.182 ал.1 от 4
ЗДДС. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, тъй като не се установява същото да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи.
Въпреки това, във връзка с по-горе посочените материалноправни и процесуално правни пороци на атакуваното наказателно постановление, следва същото да се отмени като необосновано и съответно незаконосъобразно.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените въпроси във връзка с разноските субсидиарно се прилага ГПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя, като същия претендира и доказва направени такива в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. По направеното възражение за прекомерност съдът намира, че същото е неоснователно и безпредметно, тъй като съгласно чл. 18, ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ, законоопределеният минимум на адвокатското възнаграждение за дела с материален интерес до 10 000 лв. е 400 лв. +10% за горницата над 1000 лв., а именно 1143,78 лв.