Решение № 554 от 11.11.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Габрово, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20214210101367 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.422,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твръди, че на 23.02.2015г. ответникът П. Г. П. сключва с „Провидент Файненшъл България” ООД, Договор за потребителски кредит №592556372, по силата на който между страните възниква облигационна връзка. В изпълнение на задълженията си, кредиторът отпуска сумата в размер на 700лв., получена от ответника, за което същият е удостоверил с подписа си. Съгласно чл.16 от Общите условия на договора, кредитополучателят дължи връщане и на отпуснатата сума на 60броя седмични погасителни вноски, ведно с договорените лихви и такси. В процесния случай това става на 60-седмични погасителни вноски от 23.69лв. всяка, като последното плащане е в размер на 23.43лв..

В отклонение на задълженията си, ответникът преустановява обслужването на кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпва на 22.07.2015г.. С настъпване на крайния падеж на 18.04.2016г. задължението става изцяло изискуемо.

С договор за цесия от 28.07.2016г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърля вземането си по процесния договор на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Съгласно задължението си по чл.99,ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпраща писмено уведомление чрез „Български пощи” ЕАД, което не е получено от ответника, тъй като не е открит на адреса. Уведомлението, заедно с исковата молба и приложенията е връчено на особения представител на ответника по реда на чл.131 от ГПК.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Заповедта по ч. гр.д.№482/2021г. по описа на РС-Габово е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Заявителят е изпълнил указанията на съда по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, като е предявил настоящите искове, с които претендира част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че длъжникът П. Г. П. дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, следните суми: сумата 494.41лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на 1 вземането;сумата 104.71лв.- лихва за забава, начислена както следва: за периода 15.03.2018г.-13.03.2020г в размер на 100.26лв. и за периода 14.07.2020г.-12.03.2021г. в размер на 4.45лв..

Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в настоящото исково производство, както и в заповедното производство.

Назначеният особен представител на ответника адвокат Д. П. е представила писмен отговор в установения едномесечен срок. Оспорва изцяло предявените искове, излага възражения относно получаването на кредита от ответника, а в случай че се установи получаването му прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, както и по отношение на претенцията за лихви, оспорва начислената договорна лихва, като прекомерна по размер. Твърди, че клаузите за такси по договора заобикалят императивното правило на чл. 19 ал. 4 от ЗПП, като надвишават допустимия процент на разходите на годишна база /ГПР/, поради което тези клаузи са нищожни. Прави възражение, че Договорът за цесия не е породил действие спрямо ответника, тъй като не му е бил съобщен.

По делото са събрани писмени доказателства.

От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заявление с вх.№1055 от 17.03.2021г. по ч.гр.д.№482/2021г. на Габровски районен съд е издадена Заповед №238/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът П. Г. П. да заплати на кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД следните суми:

-сумата 494.41лв.—главница по предоставения кредит, ведно със законната лихва от 23.02.2015г. до изплащане на вземането;

-67.37лв.- договорна лихва за периода 22.07.2015г.- 18.04.2016г.;

-183.53лв.- лихва за забава за периода 29.07.2016г.- 12.03.2021г.;

На основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, с разпореждане №835 от 15.06.2021г. съдиятадокладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, подписано от пълномощник на 05.07.2021г. Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 05.08.2021г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по 2 съществото на делото.

От представените по делото: заверени копия от: Договор за потребителки кредит № 592556372 от 23.02.2015 г., ведно с Приложение 1 и Приложение 2, формуляр за кандидатстване за кредит от 23.02.2015 г., Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., удостоверение от "Файненшъл България" ЕООД индивидуализиращо прехвърленото вземане от 29.07.2021 г., пълномощно упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, уведомление за цесия от 04.08.2021 г., известие за доставяне - 2 броя, справка от портал за електронни услуги на НАП за изчисляване на законна лихва за забава, приложеното ч.гр.д. № 482/2021 г. на РС-Габрово, както и заключението на в.лице се установява следната фактология:

На 23.02.2015г. ответникът П. Г. П. сключва с „Провидент Файненшъл България” ООД, Договор за потребителски кредит №592556372, по силата на който между страните възниква облигационна връзка. В изпълнение на задълженията си, кредиторът отпуска сумата в размер на 700лв., получена от ответника, за което същият е удостоверил с подписа си. Съгласно чл.16 от Общите условия на договора, кредитополучателят дължи връщане и на отпуснатата сума на 60броя седмични погасителни вноски, ведно с договорените лихви и такси. В процесния случай това става на 60-седмични погасителни вноски от 23.69лв. всяка, като последното плащане е в размер на 23.43лв..

В отклонение на задълженията си, ответникът преустановява обслужването на кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпва на 22.07.2015г.. С настъпване на крайния падеж на 18.04.2016г. задължението става изцяло изискуемо.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза в.лице посочва, че усвоеният кредит от ответника е общо в размер на 1421.14лв., от които: главница -700лв., такса „Оценка досие”-35.00лв., фиксирана лихва-138.06лв. и такса услуга „Кредит у дома” 548.08лв..

Направените плащания от П. П. по процесния кредит са общо в размер на 484лв., които покриват до 20-та вноска включително. Направената 21-ва вноска е непълна и покрива частично главницата. Дължимата и неизплатена главница по договора за кредит е в размер на 484.16лв., а дължимата лихва е в размер на 147.14лв..

С договор за цесия от 28.07.2016г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърля вземането си по процесния договор на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, който е представен по делото. В същия се посочва, че длъжниците и вземанията, които се цедират са определени в опис Приложение №1 към договора, което не е представено по делото.

Поради липсата на това приложение, което следва да е неразделна част от договора за цесия не е индивидуализиран клиента/длъжника/, и договора, по който се дължи прехвърленото вземане, както и неговия размер.

В представените по делото писмени доказателства не се съдържат конкретни данни дали вземането по Договор за потребителски кредит №592556372 от 23.02.2015г.е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 28.07.2016г., поради което не се установява, че в правата на нов кредитор по описаното вземане встъпва „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Успешното доказване на исковата претенция предполага установяване по делото не само сключването на процесния договор за паричен заем и получаване на уговорената с него 3 сума от ответника като кредитополучател, а и обстоятелството, че вземането по точно този договор е надлежно цедирано от първоначалния кредитор на ищцовото дружество, доколкото последното не е страна по договора, а се легитимира като цесионер на вземането по него. В настоящото производство липсват доказателства за това обстоятелство.

Ищцовото дружество не е взело отношение по този въпрос, и не е представило писмени доказателства установяващи по безспорен начин цедиране на вземането по процесния договор. Поради това се налага извода за неоснователност на предявените искове, без да е необходимо да се обсъждат останалите възражения на ответната страна.

По изложените съображения, съдът приема, че предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че П. Г. П. дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД следните суми: сумата 494.41лв.- главница, ведно със законната лихва от 17.03.2021г. до изплащане на вземането и сумата 104.71лв. - лихва за забава за периода 15.03.2018г.- 14.07.2020г. по заповед №238/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №482/2021г. по описа на Районен съдГаброво са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове по чл.422,ал.1 от ГПК от „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК200644029, седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.”Хенрих Ибсен” №15,ет.6 представлявано от Лилия Костадинова Димитрова-Изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт В. Ц. против П. Г. П., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”*********” №20,ет.1,ап.1, с особен представител: адвокат Д. П. от АК-Габрово, за признаване на установено, че П. Г. П. дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД следните суми: сумата 494.41лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и четиридесет и една ст./-главница, ведно със законната лихва от 17.03.2021г. до изплащане на вземането и сумата 104.71лв./сто и четири лева и седемдесет и една ст./- лихва за забава за периода 15.03.2018г.- 14.07.2020г. по заповед №238/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №482/2021г. по описа на Районен съд-Габрово, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4