Решение № 3369 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3369 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100506670 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.03.2022г., постановено по гр.дело №985/2020г. по описа на СРС, ГО, 175 с-в А. П. Ф., ЛНЧ: **********, е осъден да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК: ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, сумата от 4209,46 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредитна карта от 29.07.2016 г., ведно със законната лихва от 20.11.2018г. до окончателното й заплащане и сумата от 177,14 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.06.2017 г. до 31.07.2017 г., като е отхвърлен предявения иск за възнаградителна лихва за разликата над 177,14 лева до пълния предявен размер от 220,71 лева и за периода от 01.08.2017 г. до 24.08.2017 г., както и предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 858,10 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 16.06.2017 г. до 19.11.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 1515,22 лева сторени по делото разноски, както и 370 лева в полза и по сметка Софийски районен съд изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от особения представител на ответника. Жалбоподателят поддържа, че по делото не са предоставени доказателства за получаване на банковата карта от ответника, както и не са представени искането и съгласието за предоставяне на кредитен лимит, въз основа на които е сключен процесният договор. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява транзакциите да са извършени във връзка с описаната 1 в договора картова сметка. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени.

Въззиваемият ищец „У.Б.“АД не е подал в срок отговор на въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител и не е взел становище в проведеното открито съдебно заседание.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори относно сключването на представения по делото договор №CCIR-224-00130-2016 за кредитна карта на физически лица от 29.07.2016г. От заключението на допуснатата съдебно- графологична експертиза се установява, че договорът е подписан именно от ответника. С представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост, връчено от ЧСИ М.Б. чрез залепване на уведомление на 16.10.2018г. на адреса на ответника по договора, кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем поради наличие на неплатени към 24.07.2018г. задължения в общ размер на 5064,75 лева.

От заключението на ССЕ се установява, че на 03.08.2016г. ответникът е усвоил част от кредитния лимит по договора в размер на 5256,59 лева, като други усвоявания не са извършвани. По договора е начислявана лихва по редовна главница за периода от 30.09.2016г. до 24.08.2017г. в общ размер на 793,58 лева. Ответникът е извършвал и редовни плащания на минималните погасителни вноски до 15.05.2017г., когато е платена последната погасителна вноска. Платените от ответника суми възлизат на 1047,13 лева по главницата и 527,87 лева по редовната лихва. С оглед на това вещото лице е посочило, че неплатеният остатък от главницата възлиза на 4209,46 лева, а неплатеният остатък от лихвата, начислена за периода от 16.0б.2017г. до 24.08.2017г. е в размер на 220,71 лева. Съгласно заключението и направената в открито съдебно заседание корекция на периода, лихвата върху просрочена главница за периода от 25.08.2017г. до 20.11.2018г. е в размер на 858,10 лева, като същата е определена чрез олихвяване на непогасената главница от 4209,46 лева с лихвен процент от 16,20% за период от 453 дни.

От гореизложеното може да бъде направен еднозначен извод, че доводите на особения представител на ответника във въззивната жалба са неоснователни. От една страна, както 2 правилно е отбелязал и първостепенният съд, картовата сметка (сметката по кредита) е ясно посочена в договора за кредит и от експертното заключение по ССЕ се установява, че непосредствено след сключване на договора за кредит на 03.08.2016г. ответникът е усвоил отпуснатия му кредитен лимит до размера от 5256,59 лева. От друга страна, също видно от експертното заключение по ССЕ, с извършените плащания ответникът е погасил част от усвоената главница до сумата от 1047,13 лева, което съдът възприема като извънсъдебно признание на задължението. Нелогично е дори от житейска гледна точка ответникът да погасява задължения по кредит, който не е усвоил. Следователно може да се приеме, че кредитната карта е предадена на ответника не по-късно от датата на първата извършена транзакция с нея.

Предвид горното въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските

При този изход на спора жалбоподателят – ответник няма право на разноски по делото, а и не е сторил такива. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство ответникът е бил защитаван от особен представител. Представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява от адвокат въз основа на съдебен акт, с който е определен за процесуален представител на ответника. Адвокатският хонорар се определя по размер от съда с всеки акт по чл. 81 ГПК и се изплаща своевременно. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК дължимото на адвоката възнаграждение се определя според положената от него работа, от фактическата и правна сложност на делото и дължимостта му не зависи от изхода на делото.

Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличието на предпоставките по чл. 78 ГПК. Именно поради това ищецът е задължен да внесе предварително определената от съда сума, която да послужи за изплащане на по-късно определения окончателен размер на възнаграждението /виж т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и поради това е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78 ГПК. Адвокатът не следва да се поставя в условие на кредитор на страната по делото - сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар.

В разглеждания случай на ищеца е указано да внесе предварително депозит в размер на 400 лева, който да послужи за плащане на адвокатския хонорар на особения представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, но такъв до постановяване на въззивното решение не е внесен. Поради това съдът следва да присъди възнаграждение на особения представител, което да бъде изплатено от бюджета на СГС, а загубилата страна (в случая ответникът) следва да бъде осъдена да възстанови сумата в полза на съда. Жалбоподателят дължи и внасяне на държавна такса в размер на 87,73 лева.

3

Въззиваемият ищец не е подал отговор на въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, не е взел становище по въззивната жалба и не претендира разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03.2022г., постановено по гр.дело №985/2020г. по описа на СРС, ГО, 175 с-в в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв.П. Р. К. от САК, за осъществена защита като особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника А. П. Ф., ЛНЧ: ********** във въззивното производство в размер на 400лв., което ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА А. П. Ф., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК сумата от 400 лв. (четиристотин лева)- поета от бюджета на съда за изплащане на адвокатското възнаграждение на особен представител във въззивното производство, както и 87,73 лева (осемдесет и седем лева и 73 стотинки)- държавна такса за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4