Решение № 1267 от 04.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1267

Русе, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА административно дело № 20267200700181 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба с вх. № 1094/09.03.2026 г., подадена от Б. Б. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], бл. 119, вход 8, ет. 6, ап. 18 срещу Решение № 49/02.03.2026 г. на директора на ТД на НАП Варна. С оспореното решение е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-18-19/19.02.2026 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, подадена от П. срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК с Постановление № [рег. номер]-012-0000016/16.02.2026 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна. Иска се от съда да отмени посоченото решение и да отмени наложената възбрана. В съдебно заседание жалбоподателката лично поддържа жалбата, не ангажира нови доказателства.

Ответната страна – директор на ТД на НАП Варна, редовно уведомен, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като иска от съда да отхвърли същата. Представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана от надлежна страна и в съответствие със законовите изисквания за форма и реквизити, в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, при изчерпана процедура за административно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

За събиране на дължими публични вземания срещу Б. Б. П., в качеството й на ЕТ „Бисерка П.-Б. 94“, [ЕИК] в ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело № *********/2018 г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № [рег. номер]-022-0126781/31.10.2025 г., на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205 във връзка с чл. 195, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК е наложена възбрана върху идеална част от недвижим имот, собственост на П., находящ се в землището на [населено място] в местността „Под Левента“, подробно описан. ПНОМ е връчено лично на П. на 26.11.2025 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JS10U V.

По делото е налично Заявление за вписване, отбелязване или заличаване с изх. № [рег. номер]-153-0005837/31.10.2025 г., подадено от публичен изпълнител за вписване на наложената възбрана. С писмо с изх. № 084-403/12.11.2025 г. Служба по вписванията Русе е уведомила П. за наложената на 12.11.2025 г. възбрана.

П. е сезирала директора на ТД на НАП Варна с възражение № [рег. номер]-000-0003554/08.01.2026 г. с искане за отписване на установените публични задължения (по вписан от нея списък) поради погасяването им по давност. С Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000197/19.01.2026 г., издадено от публичен изпълнител във връзка с постъпилото възражение на П. е разпоредено, че не следва да бъде прекратено събирането на вземанията поради липса на изтекла давност по общо 52 бр. данъчни декларации. В мотивната част на разпореждането изключително подробно е разгледано всяко задължение и са изложени мотиви защо спрямо същото не е изтекла давността. Разпореждането е връчено лично на П. на 21.01.2026 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JSJHK K.

С. С. за насрочване на опис с изх. № [рег. номер]-110-0000139/ 19.01.2026 г., на основание чл. 233, ал. 1, изречение последно от ДОПК публичният изпълнител е уведомил П., че насрочва опис на недвижимия имот, върху който е наложена възбрана. Това съобщение е връчено на П. едновременно с Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000197/19.01.2026 г., което се установява отново от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JSJHK K.

П. е сезирала директора на ТД на НАП Варна с жалба с вх. № Ж-03-20/21.01.2026 г., като е посочено, че жалбата е на основание чл. 266, ал. 1 от ДОПК и чл. 208, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Жалбата е насочена срещу множество актове: Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000197/19.01.2026 г.; Изпълнително дело № *********/2018 г.; възбрана по ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022- 0126781/31.10.2025 г. и Съобщение за насрочване на опис с изх. № [рег. номер]-110-0000139/ 19.01.2026 г. Сочи се в жалбата, че дължимите публични вземания са погасени по давност, защото са възникнали през 2015 г. и към 01.01.2026 г. абсолютната давност е изтекла. Излагат се мотиви за тежкото социално и финансово положение на П.. Твърди се, че имотът, върху който е наложена възбрана е наследствен, съсобствен с други лица, няма нотариален акт на нейно име и няма геодезично определени граници. Иска се от решаващия орган да отмени разпореждането; да отпише погасените по давност задължения; да отмени/спре наложената възбрана и да спре насрочения опис до произнасянето по нейната жалба. Приложени са писмени доказателства („1.ПНОМ; 2. съобщение за насрочване на опис; 3. уведомително писмо; 4. Решение № 87; 5. нотариален акт; 6. заповед № 2438; 7. разпореждане от Е. Т.; 8. трудов договор; 9. ТЕЛК решение на синът ми; 10. ТЕЛК решение на майка ми; 11. настанителна заповед“). Към жалбата, макар и непосочени в самата нея, П. е приложила още Нотариален акт за покупко-продажба от 14.09.1957 г. и Заповед № 2438/26.11.1993 г., издадена от кмета и от главния архитект на Община Русе, с която, за имота, описан в нотариалния акт, е наредено допълване на кадастралния план на [имот номер] в [жк] и образуване на нов имот с пл. № 2056.

Във връзка с така подадената жалба, директорът на ТД на НАП се е произнесъл с Решение № 24/30.01.2026 г. В мотивната част на решението са изложени данни в хронологичен порядък за налаганите на П. обезпечителни мерки в различни ПНОМ през 2015 г.; 2016 г.; 2019 г.; 2023 г. и 2025 г. Посочен е размерът на дължимите вземания към момента на постановяване на решението, както и размерът на тези от тях, които са погасени. Изложени са подробни обяснения във връзка с давността, като са съобразени норми от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и съответното удължаване на давностните срокове в тази връзка. В тази си част жалбата е оставена без уважение. Относно обжалването на съобщението за насрочване на опис, в решението е посочено, че то не подлежи на самостоятелно оспорване защото самото насрочване на опис не представлява действие по принудително изпълнение – такова действие е самото извършване на опис. В тази си част жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Указана е възможността решението да се обжалва по съдебен ред, но действия в тази насока не са предприети от П.. В частта от жалбата, отнасяща се до ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0126781/31.10.2025 г., директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл с Решение № 24/30.01.2026 г., с което е посочил, че предвиденият в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок за обжалване е изтекъл (ПНОМ е връчено на 27.11.2025 г.), жалбата е просрочена и на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК е оставена без разглеждане.

Решение № 23/30.01.2026 г. и Решение № 24/30.01.2026 г., постановени от директора на ТД на НАП Варна, не са обжалвани по съдебен ред.

С искане с вх. № [рег. номер]-000-0065439/05.02.2026 г. до публичния изпълнител, П. е поискала отмяна на наложената обезпечителна мярка на основание чл. 208, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК като е описано социалното и финансовото положение на жалбоподателката и са приложени доказателства за целта (справка по данни за физическо/юридическо лице; ПНОМ; уведомително писмо от Агенция по вписванията; ТЕЛК решение – Н. Н.; ТЕЛК решение – Г. Н.; тристранно споразумение към трудов договор № 4040/27.08.2025 г.). Предявено е искане за отмяна на възбраната и изпращане на уведомление до Агенцията по вписванията за заличаване, както и искане за спиране на всякакви действия по изпълнението (включително описа на 19.03.2026 г.).

Във връзка с така подадената жалба, публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е постановил Отказ с изх. № [рег. номер]-012-0000016/16.02.2026 г. за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал 2 от ДОПК. Посочено е, че съгласно чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК не подлежи на принудително изпълнение единственото жилище на длъжника, но предмета на оспореното ПНОМ е наложена възбрана върху ¼ ид.ч. от урегулиран поземлен имот. Постановеният акт е връчен на П. на 16.02.2026 г., видно от представено удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 87).

П. е оспорила постановения отказ с жалба с вх. № Ж-18-19/ 19.02.2026 г., отправена до публични изпълнител, като е посочила, че обжалва отказа на основание чл. 197 от ДОПК. Заявено е искане за отмяна на наложената обезпечителна мярка. Изложени са „Допълнителни мотиви“. Посочено е, че имота представлява земеделска земя и по смисъла на чл. 213, ал. 1 т. 4 от ДОПК е несеквестируем, защото е в размер под 3 декара и земята не се обработва като предприятие. Твърди се, че от 2015 г. не осъществява търговска дейност и е подадено заявление в Агенцията по вписванията. Живее в общинско жилище, получава минимална заплата и ако имота се продаде се застрашава не само нейната издръжка, но и тази на сина й – инвалид. Приложени са писмени доказателства („1.Копие от отказа от 16.02.2026 г.; справки от НАП за периода 2021 -2025 г. („Няма намерени резултати“). Копие от заявление Г3 (вх. № 20260217121310); 4. Справка от Агенция по вписванията от 04.02.2026 г.“) С Решение № 49/02.03.2026 г. директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл по жалбата на П. срещу отказа на публичния изпълнител от 16.02.2026 г. да отмени наложената обезпечителна мярка. В мотивната част на решението са посочени предходни обжалвания на П.. Изложени са и доводи във връзка с правилността на обжалвания отказ. Посочено е, че решаващият орган не разполага с правомощия да преценя дали наложеното обезпечение е несъразмерно спрямо размера на задължението, а това е правомощие на публичния изпълнител по чл. 195, ал. 6 от ДОПК. Разгледано е и твърдението, че възбраната е наложена върху имот, представляващ земеделска земя, като е достигнато до извод, че това е урегулиран поземлен имот. Жалбата е оставена без уважение, като е посочена възможността решението да се оспори по съдебен ред. Видно от известие за доставяне ИД PS 9000 94LVQ D, решението е връчено на П. на 05.03.2026 г.

Недоволна от така постановеното решение, П. е сезирала Административен съд – Русе директно с жалба с вх. № 1094/09.03.2026 г. като е посочила, че основното й искане е отмяна на Решение № 49/02.03.2026 г., постановено от директора на ТД на НАП Варна. Твърди се в жалбата, че имотът върху който е наложена възбрана е лозе, а не урбанизирана територия и този факт се опровергавал от официална справка от Агенцията по вписванията от 04.02.2026 г. За имота нямало вписано изменение на предназначението от 1993 г. досега и няма други тежести освен наложената възбрана от НАП. По тази причина счита, че защитата по чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК трябва да се приложи в пълен обем - имотът, от който П. притежава ¼ ид. ч., е несеквестируем. Сочи се още, че имотът е наследствено лозе, буренясал, на голям наклон, без геодезически граници, поради което е неподходящ за продан и е с нулева стопанска стойност. Също така е посочено, че П. не притежава собствен нотариален акт и липсват обозначени граници, което прави невъзможна продажбата – купувачът няма да получи чиста собственост защото НАП не може да определи границите. Посочва, че в случая са приложими нормите на чл. 485 – чл. 487 от ГПК във връзка с ДОПК. Счита този довод като допълнително основание за отмяна на възбраната като непропорционална и безполезна. Като довод за отмяна на възбраната посочва, че от 2015 г. тя като едноличен търговец не реализира никаква търговска или селскостопанска дейност и сочи като доказателство справка от НАП за периода 2021 г. - 2025 г., която показва „Няма намерени резултати“ по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според П. друго доказателство, че е налице „пълна липса на трудови правоотношения и дейност през целия период на съществуване на ЕТ“ е Удостоверение № 5502-17-32/06.03.2026 г., издадено от НОИ, в което е посочено, че “не са предадени ведомости за заплати и трудовоправни документи“ за периода 13.05.1994 - 06.03.2026 г., тъй като липсват такива документи.“ П. представя подадено Заявление Г3 с вх. № 20260217121310/17.02.2026 г. до Агенцията по вписванията и очаква заличаване на търговеца. След това заличаване П. следва да бъде възприемана от публичния изпълнител само като физическо лице и тогава за нея ще е приложима вече посочената защита по чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Според приложена справка от НАП (компютърна разпечатка) дългът е намален драстично от 18 743,73 евро на 3 574,60 евро. Според жалбоподателката „При такава “драстична редукция“ възбраната става “явно несъразмерна и прекомерна“ (чл. 208, ал. 3 ДОПК).“ Като основание за отмяна на наложената обезпечителна мярка в жалбата под т. 7 е посочено “Застрашаване на основни нужди по чл. 208, ал. 2 и 3 от ДОПК“ – сочи се, че П. се грижи сама за болния си син, който е с 95% трайно увреждане, и за който, според твърденията вжалбата, бащата не полага грижи. Посочва, че „Земята е единственият ми **наследствен актив**, необходим за финансиране на рехабилитации, лекарства, доктори, специализирани грижи и терапии за сина ми. Продажбата на дори 1/4 дял ще ме остави без средства за тези нужди - това е “прекомерно и непропорционално** нарушение на правото ми на издръжка и грижи за лице с тежко увреждане (чл. 208, ал. 2-3 ДОПК, чл. 47 от Конституцията и чл. 19 от Конвенцията за правата на хората с увреждания).“ Счита, че оспореното от нея решение е незаконосъобразно поради неправилната преценка на ангажираните доказателства. Иска от съда да отмени Решение № 49/02.03.2026 г.; да постановите отмяна на възбраната по постановление № [рег. номер]-022-0126781/31.10.2025 г. и уведомяване на Агенция по вписванията за заличаване; да спре всякакви действия по изпълнението до окончателно произнасяне на съда (чл. 208, ал. 3 ДОПК). Приложени са писмени доказателства („1. Копие от Решение № 49 / 02.03.2026 г.; 2. Копие от обжалването до директора на ТД НАП – Варна; 3. Справки от НАП за периода 2021-2025 г. („Няма намерени резултати“); 4. Актуална справка от НАП за задълженията (сума 3 574,60 евро); 5. Удостоверение от НОИ № 5502-17-32 от 06.03.2026 г.; 6. Справка от Агенция по вписванията от 04.02.2026 г.; 7. Справка за доходи (минимална заплата); 8. ТЕЛК решение за сина ми; 9. Заповед за настаняване.“) С Протокол с изх. № [рег. номер]-116-0000159/17.03.2026 г. за отлагане на насрочено изпълнително действие съгласно чл. 222, ал. 8 от ДОПК публичният изпълнител е отложил насрочения за 19.03.2026 г. опис на имот поради липса на данни за имота в АГКК като е изпратено искане за скица на имота в Областна дирекция „Земеделие“ Русе. Описът е отложен за 20.05.2026 г. Протоколът е връчен на П. на 18.03.2026 г. по електронна поща видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 93).