Решение № 373 от 07.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20235001000407 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №6645/26.05.2023 г. от „З.а.д. Д.Б.Ж. и З." АД, гр.

С., район „И.", ж.к. „Д.", бул.„Г.М. Д." № 1, ЕИК: .... против Решение № 124/11.04.2023г. по гр. д. № 51 / 2022 г. по описа на ОС - Стара Загора, с което е осъдено дружеството да заплати на О. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ж.к. „И.", № 29, вх. В, ет. 3, ап. 48, застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на 11.03.2020 г. телесни увреждания, за разликата над сумата от 14 000 лв., до пълния присъден размер от 39 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане.

В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата над сумата от 39000 лв, до пълния предявен размер от 59 000 лв, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на материалния закони и допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни и подробни съображения в тази насока.

Въззиваемото дружество счита, че неоспорените суми са справедливо обезщетение за неимуществени вреди и че с плащане на същите, застрахователят ще е изпълнил законоустановеното си задължение, като е обезщетил изцяло ищеца. Намира, че не са 1 налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в присъдените размери. Поддържа, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон - чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като е присъдил обезщетение в завишен размер. Счита, че сумата от 39 000 лв. е прекомерно завишена и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието справедливост'' по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Твърди, на следващо място, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищцовата страна, като е игнорирал изцяло установените по делото обстоятелства.

Посочва, че първоинстанционния съд не е отчел в достатъчна степен наличието на процент на съпричиняване за настъпването на процесното ПТП от страна на ищеца. От събраните по делото доказателства било видно, че ищецът е пресичал пътното платно на обозначено за това място, но без да се съобрази с движението на автомобилите и без да положи елементарна грижа за собствената си безопасност. Пресичането било извършено внезапно и не дало възможност на водачът на МПС да го предотврати. Водачът не МПС не реагирал на предвидима опасност, а на внезапно излязъл на пътното платно пешеходец, който не внимава в пътната обстановка и който не се съобразява със задълженията си по ЗДвП.

Въпреки ниската си скорост на движение, водачът на МПС не е успял да реагира на хаотичното поведение на ищеца и да го възприеме като опасност в първия момент, което се е оказало пагубно за настъпване на съприкосновението между МПС и пешеходеца.

Посочва се също, че основната част от претърпените от ищеца болки и страдания са свързани с нежеланието му да се подложи на операция, въпреки предложенията на лекуващите го лекари и мнението на вещото лице по допуснатата СМЕ. Счита, че оперативното лечение би намалило значително претърпените от него болки, страдания и последващи ограничения в движенията, констатирани от изготвената в хода на производството медицинска експертиза. Намира, че твърденията, че ищецът не е имал финансови средства да проведе лечението си изцяло остават недоказани по делото, а и предвид, че е здравно осигурено лице, не е ясно за какви финансови средства става въпрос.

Несъстоятелните му обяснения за финансови затруднения по повод провеждането на лечението не намирали опора в доказателствата, събрани по делото. Заявява, че тези допълнителни болки и страдания не следва да се възлагат в тежест на ответното дружество, тъй като са изцяло плод на поведението на ищеца.

По изложените съображения, въззивникът моли да бъде отменено решението на ОС Стара Загора в обжалваната част, като неправилно и необосновано в обжалваната част и вместо него бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения от О. С. Н. осъдителен иск за разликата над сумата от 14 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, включително в частта, в която е присъдена законната лихва. В условията на евентуалност, моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за 2 неимуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение и държавна такса, като бъде отчетен завишения размер и наличието на съпричиняване.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

В законния срок, от въззиваемия О. С. Н. е подаден отговор вх. №7892/23.06.2023г., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалавата част.

Предмет на делото е предявен от ищеца О. С. Н. иск с правна квалификация по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 ЗЗД за Застрахователно акционерно дружество „Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК ...., да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на 11.03.2020 г. телесни увреждания, в размер на сумата от 39 000 лв./тридесет и девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата на главното вземане, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане.

С оглед посоченото във въззивната жалба, че решението не се обжалва изцяло, а само в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата от 14 000 лв, до уважения размер от 39 000 лв, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен до размер от 14 000 лв, поради което в тази част спорът не е предмет на разгледане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298, ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка ГО при ответното дружество към датата на ПТП.

Следователно, СПН е налице по следните факти, касаещи основанието на иска, а именно: настъпването на процесното застрахователно събитие на 11.03.2020г., около 12:10 часа, в гр.К., в района на бул. „К.А.Б." № 218, виновното му причиняване от водача Й.Д.П., който, при управление на л.а. марка „В.", модел „В 40" с ДК № ....., виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал и блъснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец - О. Н., с което причинил на последния следните телесни увреждания: контузия в областта на лявото коляно с разтягане на лявата колянна става, скъсване на медиалната колатерална връзка, частично скъсване на задната кръстна връзка, скъсване на задния рог и 3 тялото на медиалния менискус и предния рог и тялото на латералния менискус, ставен излив, вследствие които увреждания пострадалия претърпял неимуществени вреди –болки и страдания от получените телесни увреждания, както и наличието на валидна застраховка ГО на делинквента към датата на същото, сключена с ответното дружество.

Доколкото с въззивната жалба се оспорва, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, над сумата от 14 000 лв, до присъдения размер от 39 000 лв, не съответства на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, че не са обсъдени в достатъчна степен и взети предвид доказателствата относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, свързани с поведението му при настъпване на ПТП, както и за това, че в периода на възстановяване, ищецът не бил предприел оперативно лечение на получените травми, което щяло да доведе до значително намаляване на претърпените от него болки, страдания и последващи ограничения, тези възражения, които са свързани с размера на претендираното обезщетение, не са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила в една част първоинстанционно решение, поради което, на основание чл.269 ГПК, ще се разгледат от въззивния съд.

По делото няма спор, че преди завеждането му, ответното дружество е платило на ищеца по заведената във връзка с процесното застрахователно събитие щета сумата от 1000 лв като обезщетение за претърпените вреди. С подадената ИМ, ищецът е предявил иск за сумата от 39 000 лв, остатък от сумата от 40 000 лв, която според него се явява справедливия размер на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди.

При преценката за справедливия размер на същото, съдът съобрази възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, свързано с поведението му при ПТП. Според тезата на жалбоподателя, ищецът е пресичал пътното платно на обозначено за това място, но без да се съобрази с движението на автомобилите и без да положи елементарна грижа за собствената си безопасност, като пресичането било извършено внезапно и не дало възможност на водачът на МПС да го предотврати.

В тази връзка, съдът съобрази, че съггласно чл.137, ал.1 от ЗДП „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.“

Очевидно е, че възраженията на въззивника визират нарушение по т.1 от чл.137 ЗДП, допуснато от ищеца. Според настоящата инстанция обаче, тези възражения се опровергават от доказателствата, събрани пред първата инстанция, а именно – разпита на св.П., който е управлявал лекия автомобил, който е блъснал ищеца, както и от заключението на приетата 4 комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ). Така, според показанията на св.П., непосредствено преди настъпването на ПТП, докато е управлявал автомобила си, се е загледал за момент в спрял отстрани полицейски автомобил и след като извърнал глава отново към пътното платно пред себе си, видял човек на пешеходната пътека. Свидетелят посочва, че може би спокойно се е движил пехеходеца и че не е забелязал точно, както и че го е видял някъде от 10 метра разстояние, реагирал, но не могъл да избегне удара. Анализът на показанията на св.П., като пряк очевидец и фактически причинител на вредата, категорично отхвърля тезата на ответното дружество, че ищецът е изскочил внезапно на пътното платно и че не е съобразил положението на движещия се по същото автомобил. Според настоящата инстанция, причината делинквентът да не възприеме на време пешеходеца е отклоняването на вниманието му от пътя пред него, за което същият признава в показанията си, което е довело до прекалено късно възприемане на пресичащия на пътеката пешеходец. Този извод се потвърждава и от заключението на КСМАТЕ, в отговор на въпрос 19 от което е посочено, че причините за възникване на ПТП са субективните действия на водача на МПС, който не е възприел своеврменно движещия се отдясно – наляво спрямо посоката му на движение пешеходец, не е предприел своевременно намаляване на скоростта на движение, а при необходимост и спиране преди мястото на удара. В отговора на въпрос 10 е посочено също, че водачън на л.а. е имал техническа възможност да избегне ПТП, тъй като опасната зона на спиране на л.а. В. е по-малка от отстоянието, на което се е намирал пешеходеца към момента на възникване на опасността.