Решение № 4813 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4813 гр. **, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110127293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „******* срещу „***, с която е предявен частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева, представляваща част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в общ размер от 14760,00 лева, ведно със законната лихва върху процесната главница за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.02.2023 г. в гр. **, на кръстовището на ул.

„***“ и ул. „***“, настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил „***“ с рег. № *** при следния механизъм:

Лек автомобил „***“ с рег. № *** предприел маневра завиване на ляво от ул. „***“ по ул. „***“, като след навлизането в кръстовището и завиването на ляво идващият от лявата му страна по ул. „***“ лек автомобил „***“ с рег. № *** предприел изпреварване на намиращия се пред него автобус, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил завилия лек автомобил „***“ с рег. № ***. Твърди се, че вина за 1 инцидента имал водачът на лек автомобил „***“ с рег. № ***, който неправомерно извършил изпреварване на намиращия се пред него автобус, като навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, пресичайки двойна непрекъсната линия и несъобразявайки се с наличието на пешеходна пътека тип „зебра“, въпреки че и двата вида маркировка не позволявали пресичането, съответно – изпреварването в тази част на пътното платно.

Вследствие настъпилото ПТП на л. а. „***“ с рег. № ***, за когото към датата на произшествието имало сключена застраховка “Каско” при ищцовото дружество, били причинени вреди (броня облицовка предна, капак преден, решетка, фар за мъгла преден ляв, фар-блок комбинирани светлини – преден ляв, калник преден десен, калник преден ляв и други), заведени при ищеца под щета № ***. След извършен оглед и оценка на щетите, „******* заплатило застрахователно обезщетение в размер на 14655,00 лева. Дружеството, застраховател по „Каско“, поддържа, че поради изплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице то притежавало регресни права до този размер към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за възстановяване на платената сума, а именно – срещу „***. Ищецът отправил извънсъдебна покана до ответното дружество да заплати така изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, но с писмо от 26.07.2023 г. ответникът отказал.

Поради това ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният частичен иск за сумата от 500,00 лева, като в негова полза бъдат присъдени и сторените в хода на производството разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се и нередовност на исковата молба, поради липса на подробно описание на механизма на настъпване на процесното ПТП.

Ответникът оспорва действителното настъпване на процесното ПТП и описания в исковата молба механизъм, както и твърденията, че същото било причинено по вина на водача на л. а. „***“ с рег. № ***. Поддържа, че изключителна вина за настъпването на инцидента имал водачът на л. а. „***“ с рег. № ***, като в условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване. Оспорва се действителното настъпване на описаните в исковата молба щети по увредения лек автомобил и тяхната стойност, както и че същите са намирали в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. С отговора на исковата молба е оспорена верността на представения от ищеца двустранен констативен протокол за

ПТП от

16.02.2023 г.

Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер, както и на сторените по делото разноски.

2

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 за осъждане на ответника „*** да заплати на ищеца „******* сумата от 500,00 лева, представляваща част от регресно вземане в общ размер от 14670,00 лева за изплатено обезщетение по застраховка “Каско” на МПС, полица № ***, за вреди, причинени на лек автомобил „***“ с рег. № ***, в резултат на настъпило на 16.02.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва от 13.05.2025 г. до окончателното изплащане.

Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.

494 КЗ.

Следователно, за да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки:

1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните по делото и се установяват от събрания доказателствен материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в качеството му на застраховател, по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, сключена от ищеца в качеството му на 3 застраховател, по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил „***“ с рег. № ***, въз основа на която на застрахованото лице е изплатено обезщетение в размер на 14655,00 лева за причинените от произшествието имуществени вреди.

Предвид безспорните между страните обстоятелства и въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява, че 16.02.2023 г. в гр. **, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, е настъпило ПТП между лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил „***“ с рег. № ***. Предвид наличието на валидна към датата на произшествието имуществена застраховка „Каско“ на МПС спрямо лек автомобил „***“ с рег. № *** „******* е заплатил застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахования от дружеството автомобил, в размер на 14655,00 лева, от което следва, че в полза на ищцовото дружество е възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202 ГПК като мотивирано и компетентно изготвено, съгласно което процесните щети по лек автомобил „***“ с рег. № *** от техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП.

Фактическите обстоятелства относно настъпването на инцидента се установяват от приобщените към доказателствения материал свидетелски показания на двамата водачи – С. С. /водач на лек автомобил „***“/ и ** В. /водач на лек автомобил „***“/. От тях се установява, че при настъпването на процесното ПТП на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ са се намирали три превозни средства – двата автомобила, участващи в произшествието (завиващият наляво от ул. „***“ към ул.

„***“ лек автомобил „***“ и движещият се по ул. „***“ лек автомобил „***“), както и автобус на градския транспорт, завиващ надясно от ул. „***“ към ул. „***“.

БезпротИ.речиви са показанията на свидетелите и в частта относно данните за пътната маркировка на кръстовището, които се потвърждават от заключението на автотехническата експертиза по делото, а именно: 1/ на пътното платно на ул. „***“ има четири ленти за движение – по две в посока, разделени с двойна непрекъсната линия, като считано по посока на движение на автобуса и на лек автомобил „***“ има пътен знак „Б3“ – „Път с предимство“; 2/ на пътното платно на ул. „***“ има две ленти за движение – по една в посока, разделени с двойна непрекъсната линия, като считано по посока на движение на лек автомобил „***“ има пътен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. В частта, касаеща останалите релевантни за спора фактически обстоятелства, са налице протИ.речия между депозираните от двамата свидетели показания, поради което съдът извърши анализ на същите, като ги цени по реда на чл. 172 ГПК, имайки предвид възможна заинтересованост на двамата при установяването вината за настъпването на процесния инцидент, както и с оглед останалия доказателствен материал, събран в хода на производството. При така извършения доказателствен анализ съдът приема за установено, че вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи. Водачът на лек автомобил „***“, за който е било налице ограничението на пътен знак „Б1“, е следвало – преди да предприема маневрата „завой на ляво“ – да се убеди, че по пътя с предимство не се движи друго превозно средство, което трябва да бъде пропуснато. За тази цел водачът на лек автомобил „***“ е следвало да съобрази, че завиващият в този момент автобус на градския транспорт закрива видимостта към разположената зад него част от пътя с предимство (както сочи самият водач: „В този момент, предвид височината на автобуса, аз нямах видимост и не виждах зад автобуса какво се случва…“), 4 съответно – представлява пречка да се установи налице ли е безопасна възможност за преминаване през кръстовището при извършвания от водача завой наляво от път без предимство към път с предимство. Следователно налице е нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, както и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.