Определение № 96 от 30.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500302 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „Олд Тауър 7“ ЕООД, ЕИК 201451191, със седалище и адрес на управление с.Кранево, обл.Добрич, ул.„Добруджа“ № 46, за изменение на решение № 194/20.11.2023 г. в частта за разноските, на осн. чл.248, ал.1 от ГПК. Изложено е, че съдът неправилно е изчислил дължимото адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на насрещните страни, като е следвало да сумира същите и да изчисли дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В подаден писмен отговор е изразено становище за недопустимост на молбата, тъй като не е своевременно противопоставено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, евентуално за неоснователност по същите съображения.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство е решение № 69/08.03.2023 г. и определение № 349/04.05.2023 г. постановени по гр.д.№ 405/2022 г., по описа на Окръжен съд – Добрич. С посоченото решение първоинстанционният съд е уважил осъдителните искове на тримата ищци А. Л. К., М. О. К. и М. А. К. с правно основание чл.155, ал.2 ЗЗД против ответното дружество „Олд Тауър 7“ ЕООД за присъждане на всеки по 58 041.56 лева и акцесорни претенции по 17 687.97 лева, представляващи обезщетения за забава в размера на законната лихва за периода от 16.06.2019 г. до 16.06.2022 г. С посоченият съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла и по частна жалба подадена от „Олд Тауър 7“ ЕООД против определение № 349/04.05.2023 г. по същото дело, с което първоинстанционният съд е оставил без 1 уважение молба на ответното дружество за изменение на решение № 69/08.03.2023 г. на ДОС в частта за разноските. Атакуваните съдебни актове са потвърдени от Апелативен съд – Варна.

По делото са представени три броя договори за правна защита и съдействие от 31.05.2023 г. (л. 91-93 от в. гр. д. № 302/2023 г.), с които е уговорено оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие по всички искови претенции в производството по в.гр.д.№ 302/2023г., на осн. чл.38, ал.1, т.3, предл. второ ЗА. В открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2023 г., процесуалният представител на въззиваемите страни е представил списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК, което настоящият състав е възприел за искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказаните адвокатска помощ и съдействие в размерът посочен в списъка.

При направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие в хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАдв адвокатското възнаграждение се определя от съда. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 ГПК, но съгласно чл.38, ал.2 ЗА възнаграждението се определя от съда, поради което възможността да бъде направено възражение за прекомерност не е преклудирана.

Съгл. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая всеки от тримата ищци е предявил два обективно кумулативно съединени осъдителни иска против ответното дружество – първият е иск на ипотекарен длъжник за заплащане на равностойността на съответна идеална част на негов съсобствен недвижим имот осребрен в производство по принудително изпълнение с правно основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и цена 58 041.56 лева, а вторият за присъждане на обезщетение за забава в размера на законната лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и цена 17 687.97 лева. Под понятието „материален интерес“ следва да се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор /така определение № 1087/20.11.2023 г. по ч. т. д. № 1202/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на ВКС, II т. о., определение № 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т. о. и определение № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Исковите претенции са уважени в цялост от първоинстанционния съд. Този резултат е потвърден от настоящата инстанция.

При съобразяване на правилата на чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , съдът намира, че дължимото възнаграждение за представителство по иска по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД е в размер на 5 293.33 лева, а по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – 1 991.92 лева за всеки един от ищците – въззиваеми страни в гр. д. № 302/2023 г. по описа на ВАпС. Общото дължимо адвокатско възнаграждение за адв. Т., получено при умножаване на горните две суми и събирането на резултата е в размер на 21 855.75 лева. Присъденото с решение № 194/20.11.2023 г. по в.гр.д.№ 302/2023 г. по описа на ВАпС възнаграждение е под минималния размер и следователно не е прекомерно, поради което молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „Олд Тауър 7“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

2

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Олд Тауър 7“ ЕООД ,

ЕИК 201451191, със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, обл.Добрич, ул.„Добруджа“№ 46 за изменение на решение № 194/20.11.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3