Решение № 117 от 26.10.2026, Районен съд - Девин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Д., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100216 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК (установителен иск за собственост) във връзка с чл. 537, ал. 2 от ГПК (за отмяна на нотариален акт), с цена на иска 1989.40 лева.

Производството е образувано по подадена искова молба от Л. М. У., с ЕГН ********** от гр. Д., общ. Девин, обл. Смолян, ул. П. № **, представляван от съпругата си В. Г. У., с ЕГН **********; Б. П. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. М. Г. № **, ет.*, ап.**; Т. П. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. М. Г. № **, ет.*, ап.** против Р. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. Б. № *; А. Я. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. Б. № * и М. Я. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. Б. № *.

В исковата си молба ищците твърдят, че чрез Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 004, том I, рег. № 089, дело № 004/15.01.2015г. на Нотариус З. И., рег. № 555 на НК, с район на действие РСДевин, на основание Постановление от 15.01.2015г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, молителите-ответници са признати за съсобственици, на основание давностно владение и наследство, при квоти: 7/9 1 ид. ч. за първата; 1/9 ид. ч. за втората и 1/9 ид. ч. за третата на недвижим имот, находящ се в гр.Д., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., административен адрес: гр.Д., ул. П. № **, ет.*, застроена площ от 82,29 кв.м., предназначение: Жилище, апартамент, брой нива: 1, съседи на самостоятелния обект с идентификатори: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, заедно с прилежащо:

Избено помещение, застроена площ от 19,16 кв.м., находящо се в югозападната част на сутеренния етаж, с граници на избеното помещение: изток-избено помещение; запад-външен зид; север-външен зид; юг-външен зид, находящи се в Сграда № 1, построена на основание ОПС в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с площ от 448 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана., с начин на трайно ползване:

Ниско застрояване/до 10 м./, със съседи на имотът с идентификатори:

***; ***; ***; ***, участващ в

УПИ IV и улична регулация, в кв.52 по плА. на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г., ведно с припадащи се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота. Твърдят, че оспорват материалната доказателствена сила на този нотариален акт, за разликата над 1/3 ид. ч., респ. -3/9 ид. ч., за първия ответник: Р. М. К., до посочените в него:

7/9 ид. ч. от процесният имот и за признатите: 1/9 ид.ч., за втория ответник: А.

Я. Й. и 1/9 ид. ч., за третия ответник: М. Я. К.. Твърдят, че нотариалният акт е издаден в охранително производство: по смисъла на чл.530 и следв. от ГПК и няма конститутивно действие, поради това и според общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в гражданският процес, уредено в чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че станали собственици на процесният имот, въз основа на описаните в нотариалния акт придобивни способи: давностно владение и наследство. Твърдят, че оспорват изключителното им право на собственост върху имотът като излагат подробни съображения. Считат, че имат правен интерес от предявеният положителен установителен иск: по чл.124, ал.1 от ГПК, за да може по съдебен ред да докажат, че първия ищец е собственик на 1/3 ид. ч. от процесният имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20465. 501.513.1.1 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., административен адрес: гр. Д., ул. П. № **, ет. *, 2 застроена площ от 82,29 кв.м., заедно с прилежащото: Избено помещение, застроена площ от 19,16 кв.м., находящо се в югозападната част на сутеренния етаж, който имот придобил по наследство от родителите си: М. Л. У. и М. Й.

У., а втория ищец и третия ищец са собственици на по 1/6 ид. ч. от имота, който са придобили по наследство от баща си: П. А. М., респ.- по наследство от баба си: В. М. У., респ.- от прадядо си: М. Л. У. и прабаба си: М. Й. У., както и имат правен интерес и от предявения от тях акцесорен иск: по чл.537, ал.2 от ГПК, тъй като между тях и ответниците е налице: вещен спор за правото на собственост върху общо 2/3 ид.ч. от процесния имот, който с Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 004, том I, рег.№ 089, дело № 004/15.01.2015г., погрешно е признат за изключителна собственост на ответниците, при квоти: 7/9 ид. ч. за първия; 1/9 ид. ч. за втория и 1/9 ид. ч. за третия. Твърдят, че ответниците не са владели процесният имот непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, поради което не са придобили правото на собственост върху него по давностно владение на основание чл.77 и чл.79, ал.1 от ЗС. Втория ответник и третия ответник не са придобили право на собственост върху имота и по наследство, понеже все още не са наследници на дядо си М. Л. У. и на баба си М. Й. У., чийто пряк наследник - дъщеря е майка им: Р. М. К., която е жива, а нейното право на собственост върху този имот - по наследство от родителите си, се разпростира върху 1/3 ид. ч. от него, а не върху 7/9 ид. ч., както е посочено в нотариалния акт. Поради това считат, че след уважаването на иска за собственост: по чл.124, ал.1 от ГПК, издаденият в полза на ответниците нотариален акт, следва да бъде изменен, като в него бъде отразено, че първия ответник е собственик на 1/3 ид. ч. от процесният имот, а втория ответник и третия ответник не са съсобственици на по 1/9 ид. ч. от имота, поради което за тях се явява правен интерес от завеждане на делото.

Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, приеме за установено по отношение на ответниците, че първия ищец: Л. М. У., е съсобственик на 1/3 ид. ч. от процесният имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., с административен адрес: гр.Д., ул. П. № **, ет.*, застроена площ от 82,29 кв. м., ведно с прилежащото: Избено помещение, застроена площ от 19,16 кв. м., находящо се 3 в югозападната част на сутеренния етаж, който имот е придобил по наследство от родителите си: М. Л. У. и М. Й. У.. Втория ищец Б. П. М. и третия ищец Т.

П. М., са съсобственици на по 1/6 ид. ч. от процесния имот, който са придобили по наследство от баща си П. А. М., респ. - по наследство от баба си В. М. У., респ. - от прадядо си М. Л. У. и прабаба си М. Й. У.. На основание чл.

537, ал.2 от ГПК молят съда да измени издаденият в полза на ответниците Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 004, том I, рег.№ 089, дело № 004/15.01.2015г. и в него бъде отразено, че първия ответник Р. М. К. е съсобственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот, вместо на 7/9 ид. ч., както е посочено в него, а втория ответник А. Я. Н. и третия ответник М. Я. К., не са собственици на по 1/9 ид. ч. от имота. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, първия ищец Л. М. У. претендира ответниците да му заплатят солидарно всички негови деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Р.

М. К., чрез пълномощника й адв. К. А., с който счита предявеният от ищците срещу доверителкатя й граждански иск за неоснователен, тъй като те не са собственици на процесния недвижим имот. От името на ответниците оспорва предявените срещу тях претенции както по основание така и по размер.

Твърди, че процесният недвижим имот е изключителна собственост на Р. М.

К., А. Я. Н. и М. Я. К., които са го придобили по давностно владение и наследство осъществявано от доверителката му и покойния й съпруг Янко Костов- б. ж. на гр. П., починал на 31.01.2013 г. /Акт за смърт № 0093 от 31.01.2013 г. на Община Пловдив/ до неговата смърт, след което втората и третата ответници са наследили баща си и са продължили да го владеят заедно с майка си с намерение да го своят, като са насложили своето владение върху това на своя наследодател. Твърди, че Р. М. К. и Янко Илиев Костов владеят процесния недвижим имот като свой, непрекъснато, необезпокоявани от никого, като демострират „корпус“ и „анимус“ на давностно владение от 01.08.1999 г. до смъртта на вторият наследодател 31.01.2013 г., след която процесният имот продължават да владеят с намерение да го своят Р. М. К. и дъщерите й А. Я. Н. и М. Я. К., които го владеят и до настоящият момент.

Твърди, че процесният недвижим имот съставляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Д. е изключителна собственост на Р. М. К., А. Я. Н. и М. Я. К., които са го придобили по давностно владение и наследство 4 установено с приложения към исковата молба на ищеца Нотариален акт № 4, том I, рег. № 089, дело № 004/2015г. на З. И. - нотариус с peг. № 555 на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Девински районен съд, вписан вх. peг. № 18, 19 от 15.01.2015г., акт № 12, том I, дело № 4/2015г., имотна партида № 13319 на Служба по вписванията гр. Д.. Правят възражение с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като те съвместно с техните наследодатели са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано от никого давностно владение от 01.08.1999г. до настоящия момент. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и да осъди ищците да заплатят на доверителката му направените от нея съдебни, деловодни разходи и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

В о.с.з. ищците не се явяват, за всички адв. Г. М. поддържа исковата молба, като счита същата за основателна и излага подробни съображения в писмени бележки.

В о.с.з. от ответниците се явява Р. К., за всички адв. К. А., моли съда да отхвърли предявените искове. Поддържат възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност (чл. 79, ал. 1 от ЗС), започнала от смъртта на майката М. У.. Твърдят, че между наследниците от първо коляно (Л. и Р.) е имало съгласие и неформално разпределение – Л. да придобие втория етаж, а Р. – първия. Твърди се, че ищецът Л. лично е организирал и съдействал за узаконяването на етажа на Р. и подялбата на избите. Ответницата Р. К. е демонстрирала владение, като е притежавала ключовете, извършвала е ремонти и е ползвала имота като летен апартамент всяка година от юни до октомври поради здравословни причини (сърдечно заболяване). Относно втория и третия ищец сочи, че същите никога не са идвали в гр. Д. и нямат отношение към имота. Моли да се отхвърлят исковете като неправилни, недоказани и незаконосъобразни и претенира за направените разноски.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Според удостоверение за сключен граждански брак въз основа на акт за сключен граждански брак № 0001 от 01.01.1969 г. от Община Девин, Л. М.

5

У. и В. Г. С. са сключили граждански брак на 01.01.1969г.

Според удостоверение за наследници изх. № У-440/18.04.2023г., издадено от община Девин, издадено за М. Л. У., починал на 05.09.1984г., същия е оставил наследници, както следва: М. У. – съпруга, починала на 26.07.1999г.; Л. У. – син; Р. К. – дъщеря; В. У. – дъщеря, починала на 04.07.1998г., оставила наследници – Й. А. М., починал на 06.06.2002г., няма преки наследници; П. А. М., починал на 20.12.2004г., оставил наследници – Б.

М. – син и Т. М. – дъщеря.

Видно от препис извлечение от акт за смърт, издаден от община Пловдив, Янко Илиев Костов е починал на 31.01.2013г. в гр. П.. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 14 692/05.02.2013г., издадено от община Пловдив, район Южен, Янко Илиев Костов е оставил наследници, както следва: Р. М. К. – съпруга и дъщери – А. Я. Н. и М. Я. К..