Решение № 116 от 30.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Велико Търново, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500040 по описа за 2024 година

С Решение № 360/23.10.2023 год. по гр. д. № 44/2023 г. Русенският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания Лев инс“АД - гр. София, да заплати на Н. С. С. и И.

К. С., и двамата от с. Тръстеник, обл. Русе, суми от по 30 000 лв. на всеки от тях, частично предявени от искове в общ размер от по 130 000 лв. над платеното обезщетение от по 120 000 лв., представляващи обезщетение по чл. 432 КЗ във вр. с чл.

45 ЗЗД за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. И. К., починал при ПТП на 16.05.2021 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.03.2022 г. до окончателното им изплащане, както и по 3 050 лв. разноски по делото.

Осъдил „Застрахователна компания Лев инс“АД да заплати по сметка на РОС ДТ в размер на 2 400 лв. и сумата от 350 лв. разноски за експертизи.

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез пълномощника адв. Т. П.. С изплатените обезщетения от по 120 000 лв. ищците са обезщетени изцяло от застрахователната компания още в извънсъдебната процедура. Тези обезщетения са справедливи и репарират в пълен размер претенциите им за настъпилите неимуществени вреди. Присъдените допълнителни обезщетения са прекомерни. Неправилно е приложен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Окръжният съд не е направил задълбочена преценка на общите и специфични критерии в конкретния случай, каквото е задължението му съгласно ППВС № 4/1968 г. и съдебната практика по чл. 290 от ГПК. Ищците имат голямо и сплотено семейство, чрез което загубата на техния близък ще бъде понесена по-леко. В мотивите си съдът не е изложил конкретните житейски факти, които да влагат съдържание в използваните общи оценъчни понятия. Неправилно е определил, 1 че датата на подаване на застрахователната претенция е началният момент, от който се дължат законните лихви. Застрахователят е изплатил обезщетението на четири вноски, последната от които на 29.12.2022 г. С оглед на това, най-ранната дата, от която следва да се присъди законна лихва, е тази на исковата молба. Моли съда да отмени изцяло решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представена е писмена молба, която съдържа списък на разноските.

В писмения си отговор въззиваемите Н. С. С. и И. К. С. чрез пълномощника адв.

К. Д. заемат становище за неоснователност на жалбата. Молят съда да я остави без уважение. Изложени са доводи по оплакванията в жалбата, които се поддържат в съдебно заседание от пълномощника. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищците Н. С. С. и И. К. С. са предявили против ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на суми от по 30 000 лв. частични претенции от по 130 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди над полученото от тях в размер на по 120 000 лв., претърпени вследствие от смъртта на техния син Д. И. К., настъпила в ПТП на 16.05.2021 год., причинено от водача на автомобил, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 25.03.2022 год. до окончателно изплащане на сумите.

Ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е оспорил механизма на произшествието, както и размера на претендираните неимуществени вреди. Направил възражение по чл. 51 ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат поради неправомерно поведение на пострадалия - пътуване без поставен предпазен колан в нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП и поради това, че пострадалият се е качил в автомобил, управляван от лице, за което е знаел, че е употребило алкохол.

Първоинстанционният съд е уважил предявените частични искове в размер на 30 000 лв. за всеки от двамата ищци, като е приел, че дължимото обезщетение по чл.

432 от КЗ за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на сина им, е в общ размер от по 200 000 лв. и е приспаднал изплатените от застрахователя обезщетения от по 120 000 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предявените искове са основателни и доказани.

С оглед въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно размера на доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищците и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира.

Установена по делото е настъпването на ПТП на 16.05.2021 год., по път I-5 по посока от гр. Русе към гр. Бяла, между л. а. „BMW 330 XI“ с рег. № Р 91****, управляван от Н. Н. С. и т. а. „MAN“ с рег. № GE ***** на влекача и рег. № GE TA 273 на полуремаркето, в резултат на което е настъпила смъртта на Д. И. К., пътувал на предната дясна седалка на лекия автомобил.

2

С Постановление от 25.02.2022 г. на ОП – Русе образуваното ДП № 176/2021 г. по описа на ОД на МВР – Русе (пр. преписка № 2046/2021 г. по описа на ОП – Русе) е било прекратено на осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК поради смъртта на извършителя Н. С..

Не се спори също, че водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника „ЗК Лев инс“ АД. На 25.03.2022 г. ищците са подали до застрахователя заявление за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им в размер на 250 000 лв. за всеки един от тях. В периода от 23.08.2022 г. до 29.12.2022 г. застрахователят е изплатил на всеки един от ищците по 120 000 лв.

Ищците Н. С. С. и И. К. С. са родители на пострадалия Д. И. К., който към датата на ПТП е бил на 22 години. По делото не е представено удостоверение за родствени връзки, но от подаденото пред застрахователя заявление от 25.03.2022 г. се установява, че пострадалият има по-малък брат, баба и дядо по бащина линия и дядо по майчина линия.

От показанията на свидетелите А. А. М. – съседка на ищците в с. Тръстеник и Е.

С. Я. – втори братовчед на пострадалия, се установява, че преди смъртта си Д. работел в гр. Русе, но живеел при родителите и брат си в с. Тръстеник, в една къща с баба си и дядо си. Отношенията им били добри, постоянно били заедно, ходели на почивки. Д. и баща му правели ремонти в къщата, боядисвали, обзавеждали я с мебели. Смъртта на Д. била шок за родителите му. Дълго време те били „като призраци“, не говорели, постоянно плачели, ходели на гроба. Животът им се преобърнал. Бащата започнал да заеква, косата му побеляла, вдига кръвно, пие лекарства. Майката е неадекватна, затворени са и двамата, трудно се общува с тях. След инцидента треперят над другия си син, страхуват се да не загубят и него.

При така установеното въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 200 000 лв. за всеки един от ищците е в най-голяма степен адекватно да репарира претърпените от тях неимуществени вреди, а освен това е съобразено с принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Безспорно смъртта на дете е най-тежката загуба за родителите. Тъгата и мъката са огромни, за цял живот, отражението върху физическото и психическото здраве са негативни, промяната в живота е коренна. Обемът и интензитетът на тези страдания са оценими и с чисто житейски критерии, приложими при загуба на близки хора, намиращи се в същата родствена връзка, но се доказват и от събраните по делото гласни доказателства.

Пострадалият е бил на 22 г. към датата на смъртта си, живял е в сплотено и задружно семейство. Смъртта му е била нелепа и жестока. Внезапно е бил прекъснат житейският път на един млад човек. Липсата му не може да бъде компенсирана по никакъв начин от родителите, включително и чрез грижата и любовта към другото дете или към други близки и родственици. По делото няма данни за отчужденост и неразбирателство между него и родителите му, или за влошени отношения в семейството. Напротив, до датата на смъртта си той е живял заедно с тях, в едно домакинство, споделял е общите радости и трудности в семейството.

С оглед на това, неоснователни са доводите на жалбоподателя за прекомерност на този размер на обезщетението, още повече, че той е съобразен и със социалноикономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта (2021 г.) и със съдебната практика по сходни случаи.

За част от претърпените неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв. всеки 3 един от ищците е обезщетен от застрахователното дружество преди предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което, частичните претенции в размер на по 30 000 лв. за всеки един са основателни и доказани. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Върху допълнително присъдените обезщетения се дължи законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 25.03.2022 г. до окончателното изплащане. Претенциите на ищците пред застрахователя са били в размер на по 250 000 лв. и само част от тях е удовлетворена - в размер на 120 000 лв.

Предвид това, за частта, предмет на настоящото производство – за обезщетения от по 30 000 лв., липсва положително решение на застрахователното дружество, поради което законната лихва се дължи от датата на подаване на застрахователната претенция съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ.

При този изход на спора в полза на въззиваемите-ищци следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3 050 лв., съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 20.03.204 г. и списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 360/23.10.2023 год. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 44/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, **********, ЕИК 121130788 да заплати на Н. С. С. от с. Тръстеник, обл. Русе, с ЕГН ********** сумата 3 050 лв. (три хиляди и петдесет лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, **********, ЕИК 121130788 да заплати на И. К. С. от с. Тръстеник, обл. Русе, с ЕГН ********** сумата 3 050 лв. (три хиляди и петдесет лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4