Протокол № 3615 от 21.10.2022, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3615 гр. София, 12.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Съдебни

Милка К. Стоименова заседатели: Марио Н. Пеловски при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова и прокурора Г. Ив. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Наказателно дело от общ характер № 20221100202528 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ С. Ч. явява се лично и с упълномощения си защитник адв. М..

За ДП Фонд „З.д.“ се явява адв. Г.Г., преупълномощен от адв. Х.К..

АДВ. Г. - Поддържаме исковата молба, желаем да бъдем конституирани като граждански ищец, а така също да бъде присъединен гражданския иск.

ПРОКУРОРЪТ – По отношение на депозирания граждански иск, считам, че същия е депозиран своевременно от процесуално заинтересована страна. Да бъде допуснат за съвместно разглеждане.

АДВ. М. - Относно депозираната молба с предявен граждански иск срещу подзащитния ми, считам, че молбата е депозирана в срок, съгласно изискванията на НПК, обаче считам, че същата не би следвало да се приеме в настоящото производство, тъй като разглеждането на гражданския иск в рамките на наказателното производство би затруднило процеса, който и без това е достатъчно обемен и дълъг назад във времето. Отделно от това, представителят на пострадалото юридическо лице не е посочило с какви доказателства ще бъде скрепен техния граждански иск, какви доказателства 1 ще се искат в хода на производството във връзка с така предявения граждански иск, което наново ще затрудни разглеждането на самото наказателно производство, има ред, чрез който гражданско-правните претенции да се удовлетворяват, а именно чрез искови молби, така че ще ви помоля да не приемате за общо разглеждане така предявения граждански иск в наказателното производство.

ПОДСЪДИМИЯТ Ч. - Поддържам становището на моя защитник.

Получил съм препис от обвинителен акт преди повече от 7 дни.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ и след като обсъди становищата на страните намира, че искането за приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателното производство е предявено своевременно, но е неоснователно.

Съдът намира, че делото се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателното производство допълнително ще го затрудни.

Така мотивиран

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ДП „Фонд З.д.“ да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 804.054.43 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ОСВОБОЖДАВА от участие в съдебно заседание представителя на ДП „Фонд З.д.“

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия в производството.

ПОДСЪДИМИЯТ Ч. – Разбрах правата си.

2

АДВ. М. – Нямаме искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.

АДВ. М. - Да се ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ, въз основа на представен документ за самоличност:

С. И. Ч. роден в Сухиндол, Великотърновска област на **** г. ЕГН **********, неосъждан, с висше образование, с адрес гр. София, ж.к.

„Лагера“, ул. „****.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ДАВА възможност на страните да изразят становище по въпросите, изброени в разпоредбата на чл. 248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд предвид повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК. Намирам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

Няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, поради липсата на изявление от подсъдимия и от неговия защитник.

Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, предвид упълномощения защитник в настоящото производство, няма основание за назначаване на преводач, вещо лице или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.

3

Намирам, че не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Подписка“.

Нямам искания за събиране на други доказателства, следва да бъде насрочено делото за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата, посочени в списъка-приложение към обвинителния акт.

АДВ. М. - С оглед внесения обвинителен акт от СГП, считам че делото е подсъдно на настоящия съдебен състав и инстанция. След запознаване с материалите по делото, считам че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т. 3 на чл. 248, ал. 1, обаче, считам че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на подзащитния ми и неговия защитник.

Какво визирам в тези процесуални нарушения: С оглед връченият ни обвинителен акт и след внимателно запознаване с него, считам, че същият не отговаря на изискванията на процесуалния закон, както и на изискванията, отразени в Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. във връзка с повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт. Въпреки, че така внесения обвинителен акт е обемен като материал, считам, че съдържанието не е в до такава степен изяснено или до такава степен пълно, която да бъде разбрана от подсъдимото лице и защитата в какво се обвинява, на базата на какви доказателства почива обвинението и какви действия е счела прокуратурата, че е извършило подсъдимото лице и по този начин е осъществило състава на инкриминираното деяние, за което е внесен обвинителния акт.

Обвинителният акт съдържа в по-голямата част данни относно инкриминирания период и длъжностното положение на моя подзащитен. Тези доказателства се намират и в кориците на делото, изписването в пълен обем в обвинителния акт, считам за едно процесуално разточение. Спирайки се, в частта, в която СГП повдига обвинение на моя подзащитен, същият е ангажиран към наказателната отговорност в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, обаче няма строга диференциация на тези отделни престъпления, за които се твърди, че са извършени в условията на продължавано престъпление. Отделно от това, същият хипотетично е обвинен по три пункта по обвинението, като наново там се набляга на длъжностната характеристика на моя подзащитен и изпълнителното деяние, което му е вменено като престъпно такова, като не са описани конкретни неговия действия, а именно разпоредбата на чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 НК изисква деянието, за което се ангажира наказателна отговорност да е извършено при условията на умисъл. Никъде в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, както и в обвинителния акт, прокуратурата не сочи умисъла в действията на моя подзащитен и по този начин се изпуска един важен елемент от състава на престъпното деяние, което пък от своя страна нарушава 4 правото на защита на подсъдимото лице да разбере точно какво, по какъв начин е извършил и това е счетено от прокуратурата като престъпно деяние.

Запознавайки се детайлно с трите пункта на обвинението, считам, че никъде не се посочва и не се изяснява по какъв начин е осъществен съставът на престъплението, това е валидно и за обстоятелствената част на обвинителния акт. Някъде е вмъкнато, че за инкриминирания период в качеството на длъжностно лице, на моят подзащитен, същият не е положил достатъчно грижи за управляване на повереното му имущество и някъде и вмъкнато, че тези действия се вменяват единствено с факти и обстоятелства, че същият в някои от случаите, за които му е повдигнато обвинение, не е депозирал искова молба в съответния съд против търговските дружества, които не са изпълнили търговските си задължения с оглед сключени договори между „Фонд З.д.“ и фирми, които са изкупували продукцията на ЗО „Белене“.

Считам, че би следвало, когато се твърди, че моят подзащитен не е изпълнил своите задължения, невнасяйки съответната искова молба и граждански иск срещу тези търговски дружества, не е разяснено в обстоятелствената част на обвинителния акт, освен това, така и в посочените длъжностни характеристики на моя подзащитен, които са заложени в обвинителния акт никъде от тях не става ясно, че това е лице, което му е вменено да изготвя и да внася в съответни съдилища надлежни искови молби, когато се счете, че има нарушение на договорни търговски отношения. Така конструиран обвинителният акт, не дава една яснота какво е изпълнителното деяние на моя подзащитен, какви са били неговите действия във връзка с повдигнатото му обвинение и самото вменяване на престъпен състав така е извършено, че защитата е затруднена да направи изводи, които са относими към упражняване правото на защита. Това е възражението на защитата, че този обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона и по тази причина би следвало да се върне наново на СГП, където да се прецизира неговото съдържание, вид и начин на вменяване на наказателна отговорност и повдигане на обвинение.

В подкрепа на това ще подчертая, че и сроковете, които са визирани в трите отделни пункта на продължаваното престъпление, вменено на моя подзащитен са хипотетични. Когато се твърди, че е станало престъпно деяние и имаме достатъчно данни и доказателства за това престъпно деяние, би следвало да се очертае и периодът на извършване на това престъпно деяние, този период липсва в трите пункта на обвинението. Тук говорим за престъпление, което прокуратурата изцяло се позовава на писмени доказателства и приобщени такива с оглед материалите по делото. Не говорим за един период, в който не може да се установи с категоричност кога е настъпило инкриминирания състав на деянието, за което е повдигнато обвинение на подзащитния ми. Това неминуемо води до нарушение правото на защита, тъй като, когато се твърди, че дадено лице в качеството му на длъжностно лице е извършило престъпен състав и имаме необходимата документация, на базата на която прокуратурата повдига обвинение, би 5 следвало да се конкретизира и периода, в който е извършено това деяние.

Това е важно по простата причина, че периодът, за който е повдигнато обвинението спрямо моя подзащитен, е доста обширен, това е период от 2009 г. до 2015 г. Защо е важно да се конкретизира този период на извършване на престъплението, важно е, защото законодателството в този период касателно чл. 219 НК има и изменения, като размер на наказанието, което пък отново се отразява на цялата структура на изготвяне на защитната теза спрямо внесения обвинителен акт. Считам, че тези нарушения са достатъчно и са видни и сочат, че този обвинителен акт трябва да се върне наново в СГП, където да се отстранят тези нарушения, след което да бъде внесен в съда, за да има една яснота, една разбираемост от страна на подсъдимото лице и на защитата как да предприемат своята защита във връзка с повдигнатото обвинение.

По останалите точки на чл. 248, ал. 1, считам, че не са налице условията за разглеждане на делото по особените правила. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия, съдебен заседател, назначаването на защитник, вещи лица, преводач и тълковник и извършването на съдебно-следствени по делегация. Спрямо подзащитния ми не е взета мярка за неотклонение и считам, че няма налице основания за налагане на такава, същият е с безупречно процесуално поведение.

Към настоящият момент нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако съдът не сподели становището на защитата за процесуалните пороци, които се съдържат в обвинителния акт, ще помоля да бъде насрочено съдебно заседание с оглед приложението на обвинителния акт за разпит и събиране на гласни доказателства по обвинението в съдебната му фаза.

ПРОКУРОРЪТ - Няма да изразя допълнително становище.

ПОДСЪДИМИЯТ - Поддържам искането на моя защитник, няма какво да добавя.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ и след като обсъди становищата на страните намира за установено следното: