Решение № 258 от 06.11.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Шумен, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20233600500267 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №50/8.03.2023г. по гр.д.№690/2022г. по описа на НПРС ,съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.415 във вр.с чл.422 ал.1 от ГПК и чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД,предявен от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:203670940,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“....

„№25,офис сграда Лабиринт ет.2,чрез пълномощника И.С.С. –старши юрисконсулт срещу А. С. М. с ЕГН:**********,с адрес:общ.Шумен,с.....в качеството й на законен наследник на Д.С.М.починал на 15.02.2020г.,да бъде признато за установено,че А. С. М. с ЕГН:**********,в качеството й на законен наследник на Д.С.М. който е кредитополучател по договор за потребителски кредит №4000029345/26.03.2015г. дължи на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД с ЕИК:203670940 следните суми,присъдени в издадената срещу наследодателя й Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№405/2016г.по описа на Районен съд –Нови пазар, а именно : 386.93лв.-главница по договор за потребителски кредит №4000029345/26.03.2015г., 12.21лв.-договорна лихва за периода от 05.12.2015г.до 05.04.2016г.,30.19лв.-обезщетение за забава за периода от 05.12.2015г.до 10.05.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.05.2016г.до изплащане на вземането, отхвърлил е искането на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:203670940, срещу А. С. М. с ЕГН:********** за присъждане на направените съдебноделоводни разноски в заповедното и исковото производство, осъдил е ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:203670940 да заплати на ответника А. С. М. с

1

ЕГН:********** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 300.00лв./триста лева-адвокатско възнаграждение/.

Решението е обжалвано от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Г.А. като неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи изцяло предявеният иск и да се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна А. С. М., действаща, чрез пълномощника си адв.Д. К. от АК-Шумен е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решението .

Въззивната жалба е депозирана в срок ,от надлежна страна и при наличието на правенинтерес и е допустима.

Разгледани по същество въззивната жалба е частично основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

На основание депозирано от „Ти би ай банк“ ЕАД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №200/27.05.2016г. по ч.гр.д.№405/2016г.по описа на Районен съд –Нови пазар, с която длъжникът Д.С.М. е осъден да заплати на кредитора „Ти би ай банк“ ЕАД сумата от 386.93лв.-главница по договор за потребителски кредит № №4000029345/26.03.2015г., 12.21лв.-договорна лихва за периода от 05.12.2015г.до 05.04.2016г.,30.19лв.-обезщетение за забава за периода от 05.12.2015г.до 10.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.05.2016г.до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски :25.00лв.държавна такса и юрисконсултско възнаграждение- 300.00лв.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден изпълнителен лист №450/30.05.2016г. На 29.06.2016г. е образувано изп.дело №20169300400684 по описа на ЧСИ Ана Рашева рег.

№930, по молба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД против Д.С.М.. До посочения длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№4265/11.07.2016г., със забележка на длъжностното лице по призоваванията от 18.07.2016г., че лицето от няколко месеца е в Дания и няма близки, които да получат поканата. На адрес в гр.София, район Изгрев,ул.“....“№10 вх.А , е залепено уведомление до длъжника , да се яви в двуседмичен срок,считано от 16.10.2016г.,в канцеларията на ЧСИ С.А.,с рег.№919 на ЧСИ,с район на действие СГС, за да получи 2 адресираните до него книжа по посоченото изпълнително дело. Срокът е изтекъл на 31.10.2016г., поради което, считано от тази дата, на основание чл.47 ал.6 от ГПК , следва да се приеме, че на длъжника Д.М. е връчена по надлежния ред покана за доброволно изпълнение във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжникът Д.С.М. е починал на 15.02.2020г. и е оставил за свой законен наследник ответницата по настоящото дело А. С. М. /негова сестра/.

По искане на взискателя,в лицето на неговия правоприемник –„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, А. М. е конституирана като длъжник в изпълнителното производство и на 21.02.2022г.на същата е връчена покана за доброволно изпълнение. На 24.02.2022г.по ч.гр.д.№405/2016г.по описа на НПРС е подадено възражение от А. С. М. против издадената заповед за изпълнение, като съдът е указал на заявителя,че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса .

Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради което е и допустим и следва да се разгледа.

Поа делото е представен договор за потребителски кредит №4000029345/26.03.2015г., сключен в гр.Силистра между „Ти Би Ай Банк „ЕАД и Д.С.М. с ЕГН:********** /потребител/ , по силата на който,кредиторът предоставя на потребителя кредит в общ размер на 959.02лв. за закупуване на стоки/ 1бр.телевизор –на стойност 459.00лв.,1бр.преносим компютър на стойност 429.00лв./ и услуги – BANK Комбо Живот 35.16лв. и BANK Комбо безработица – 35.86лв. Страните са се съгласили и ,че потребителят следва да заплати еднократна такса за оценка на риска в размер на 115.08лв. Срокът на договора за кредит е до 05.04.2016г.,като вземането е следвало да бъде погасено чрез 12 месечни погасителни вноски,първите 11 –в размер на 97.18лв.,а последната -97.21лв.,на уговорения падеж-5-то число на съответния месец. В т.10 от договора е посочено, че общо дължимата от потребителя сума е в размер на 1166.19лв. и при просрочие от страна на потребителя,същата ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15. Договорът е подписан от кредитора и потребителя ,като към него е приложена и подписана декларация от потребителя, че е получил стоката, описана в чл.8. Представен е дубликат от касов бон , издаден в „Хипермаркет Технополис Силистра“ на 26.03.2015г.,с купувач Д.М. от с.....удостоверяващ заплащането на закупена стока /2бр/на обща стойност от 1008.00лв/съответно -549.00лв. и 459.00лв./.,от които 888.00лв.,заплатена с кредитна карта ,издадена от TBI кредит и 120.00лв.в брой. По силата на рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018г. и Приложение №1/06.08.2019г.към него, “Ти Би Ай Банк „ЕАД /продавач/ е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД /купувач вземането си по процесния договор за потребителски кредит срещу длъжника Д.С.М. като е посочено,че отпуснатата главница е в размер на 888.00лв., общо дължимото по кредита е в размер на 1281.27лв., а остатъкът от дължимата сума към 29.07.2019г. е в размер на 1301.51лв. Цедентът е изпратил уведомително писмо до длъжника Д.М. за извършената цесия и видно от представеното копие от писмо-известие с обратна разписка, същото е 3 получено на 27.08.2019г.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред ШОС, което съдът напълно е кредитирал като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитополучателят Д.С.М. на 26.03.2015г. е получил по сметка сумата от 1074.10лв. На същата дата от сметката са изразходвани 888лв. с основание „усвояване на кредит“ ,71.02лв. с основание „усвояване на кредит“ и сумата от 115.08лв. с основание „такса за одобрение на кредита“. Той закупува техника от магазина на „Технополис България“ ЕАД в гр.Силистра , за която е заплатил общо сумата от 1008лв., от която 888лв. са от кредитната карта на „Ти би ай банк“ ЕАД и 120лв. в брой.По кредита са били внесени общо сума в размер на 778.64лв. и „Ти би ай банк“ ЕАД е погасило с тази сума 687.17лв. главница , 79.88лв. договорна лихва и 11.59лв. обезщетение за забавено плащане.

Непогасената главница възлиза на сумата от 386.93лв., размера на неплатената договорна лихва е 12.21лв. и лихва за забава в размер на 30.20лв.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница и лихви по договор за потребителски кредит.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна лихва и мораторна лихва.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и наследодателя на ответницата са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена по сметката на кредитополучателя. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и дължимата лихва .

Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 42.15%). В този порядък следва да се посочи, че съобразно 4 разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.

Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в договора се включват и други разходи за кредитополучателя – за застраховки и такса за оценка на риска и по този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР.