Решение № 2984 от 07.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2984 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. В.а при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Ем. В.а Въззивно гражданско дело № 20221100503946 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20209897 от 10.11.2021 г. по гр.д.№ 19182/2020 г. на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 56 състав, е осъден ответникът „У.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на А. Г. Б., ЕГН **********, следните суми ведно със законната лихва върху тях от 22.05.2020 г. до окончателното им заплащане:

- на осн. чл. 128, т. 2 КТ – 1519,26 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец март 2020 г. по договор от 07.10.2019 г.;

- на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – 676,56 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

- на осн. чл. 40, ал. 5 КСО – 265,87 лв., представляваща обезщетение за временна неработоспособност, за която е издаден болничен лист № Е20197891673.

Със същото решение е осъден ответникът „У.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на М. В. М., ЕГН **********, следната сума ведно със законната лихва върху тях от 22.05.2020 г. до окончателното ѝ заплащане:

- на осн. чл. 128, т. 2 КТ – 1875,13 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец март 2020 г. по договор от 17.11.2017 г.

Със същото решение е осъден ответникът „У.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Г. В. В., ЕГН **********, следните суми ведно със законната лихва върху тях от 22.05.2020 г. до окончателното им заплащане:

1

- на осн. чл. 128, т. 2 КТ – 2590,70 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец март 2020 г. по договор от 12.07.2016 г., като е отхвърлен искът за разликата над 2590,70 лв. до пълния предявен размер от 3200,35 лв.;

- на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – 270,67 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Със същото решение е осъден ответникът „У.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, следните суми ведно със законната лихва върху тях от 22.05.2020 г. до окончателното им заплащане:

- на осн. чл. 128, т. 2 КТ – 833,03 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец март 2020 г. по договор от 4.10.2019 г., като е отхвърлен искът за разликата над 833,03 лв. до пълния предявен размер от 1206,11 лв.;

- на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – 1312,01 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Със същото решение е осъден ответникът „У.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на П. С. И., ЕГН **********, следните суми ведно със законната лихва върху тях от 22.05.2020 г. до окончателното им заплащане:

- на осн. чл. 128, т. 2 КТ – 3061,70 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец март 2020 г. по договор от 9.08.2019 г.;

- на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – 291,59 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Със същото решение е отхвърлен искът по чл. 224, ал. 1 КТ на М. В. М., ЕГН **********, срещу „У.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, в пълния му предявен размер от 1666,78 лв.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „У.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, възражения за прихващане в пълния им предявен размер, както следва:

- срещу А. Г. Б. – за сумата от 2658,70 лв., представляваща вреди в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за която е издадена заповед по чл. 210 КТ от 18.03.2020 г.;

- срещу М. В. М. – за сумата от 4375,31 лв., представляваща вреди в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за която е издадена заповед по чл. 210 КТ от 09.03.2020 г.;

- срещу Г. В. В. – за сумата от 4745,78 лв., представляваща вреди в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за която е издадена заповед по чл. 210 КТ от 09.03.2020 г.;

- срещу Д. В. В. – за сумата от 8442,79 лв., представляваща вреди в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за която е издадена заповед по чл. 210 КТ от 5.03.2020 г.;

- срещу П. С. И. – за сумата от 3061,70 лв., представляваща вреди в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за която е издадена заповед по чл. 210 КТ от 23.03.2020 г.

С решението е разпределена отговорността за разноските по делото между 2 страните, съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „У.Б.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М. А., срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от А. Г. Б., Г. В. В., П. С. И. и Д. В. В. искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 40, ал. 5 КСО, както и в частта, с която са отхвърлени направените от ответника възражения за прихващане срещу А. Г.

Б., Г. В. В., П. С. И. и Д. В. В.. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че въпреки че работодателят не оспорва наличието на трудови правоотношения между него и ищците, останали недоказани от страна на ищците предпоставките за уважаване на исковете по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 124, ал. 1 КТ. Сочи се и че неправилно били оставени без уважение направените от ответника възражения за прихващане.

Представя се писмено доказателство, за което се твърди да е ново – решение № ППН-01-167/2020 г. от 15.11.2021 г. на Комисията за защита на личните данни. Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – отхвърлени. В останалата част ответникът сочи, че счита решението за правилно и не го обжалва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите А. Г. Б., Г. В. В., П. С. И. и Д. В. В., чрез процесуалния им представител адв. С. П.. Излагат се съображения за неоснователност на въззивната жалба. Прави се искане решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

С молба от 21.06.2022 г. въззивникът представя и решение по адм.дело № 3296/2022 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалба, подадена срещу посоченото по-горе решение на КЗЛД.

Доколкото решението на първоинстанционния съд не е обжалвано в частта, с която предявените от ищците искове са отхвърлени, както и в частта, с която е уважен предявеният от М. М. иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, в тези части същото е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 40, ал. 5 КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

По исковете с правна квалификация чл. 128 КТ в тежест на ищците е да установят наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния 3 период, за който твърдят, че имат право на трудово възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както и неговия размер, а в тежест на ответника е да докаже плащането му.

Безспорни са обстоятелствата, че между ищците и ответника съществуват валидни трудови правоотношения, както и че същите са прекратени.

По исковете с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, предявени от А. Г. Б., Г.

В. В., П. С. И. и Д. В. В. е спорно обстоятелството дали ищците реално са полагали труд през процесния период.

В тази връзка по делото е допуснат разпит на свидетели. Св. К.Х., която е била служител в ответното дружество в процесния период, сочи, че ищците са изпълнявали трудовите си функции в съответствие с изискванията на заеманите от тях длъжности. Сочи, че с оглед естеството на работата им на нея самата и на ищците, с изключение на А. Б., се е налагало да се регистрират в софтуерна програма, която давала информация точно каква дейност извършват и колко време я извършат, като други отчети не им били искани. Служителите имали възможност да работят и от вкъщи. Свидетелката не знаела да има проблем с ръководството относно изпълненията на задълженията на ищците. Трудовото правоотношение на свидетелката е прекратено по същото време като това на ищците – същата напуснала, защото искала да си намери по-сигурна работа. Сочи, че в периода около напускането й през месец март 2020 г. имало доста промени в организацията на работа.

Показанията на тази свидетелка съдът кредитира, тъй като са вътрешно непротиворечиви, а същевременно същата е имала преки и непосредствени впечатления от работата на ищците, включително е работила съвместно с тях по проекти.

Св. К.К. сочи, че има договор с ответното дружество, считано от месец февруари 2020 г., с предмет консултантски услуги. Според показанията на тази свидетелка след напускането на управителя и заместник-управителя на дружеството и назначаването на нов такъв възникнали проблеми при отчитането на реално свършената работа, като информацията, която можела да осигури софтуерната система, в която служителите се регистрирали, не била достатъчна. На служителите било поискано изготвянето на отчети за свършената работа за около 2-3 месеца назад, считано от февруари 2020 г. На служителите, които не предали такива отчети, били наложени имуществени санкции със заповеди на работодателя. Сочи, че част от служителите не са се явили да получат заповедите за налагане на имуществени санкции и същите им били връчени „неприсъствено“. Показанията на тази свидетелка не са годни да установят дали ищците са полагали труд в процесния период, доколкото същата не е служител в предприятието, а предоставя консултантски услуги като външен изпълнител. Същевременно показанията, дадени от нея, имат отношение само към начина на отчитане на работата в предприятието, но не и към установяване на фактическото полагане на труд от ищците в процесния период или до неговата липса.

Св. И.К., юрисконсулт в дружеството ответник считано от януари 2020 г., сочи, че между работодателя и част от служителите в дружеството, в това число и ищците, имало конфликт, тъй като част от клиентите започнали да оспорват реално извършената от дружеството работа. В софтуерната 4 програма, в която служителите се регистрирали, можело да се извлече единствено информация за самото „логване“, но не и каква работа е реално извършена. Служителите отказали да дават отчет за свършената работа.

Работодателят ги санкционирал с наложени със заповеди имуществени санкции, които не били връчени на част от служителите, защото същите отказали да ги получат, а бил направен опит да им бъдат изпратени с куриер.

Към 13.03.2020 г., поради издадената от министъра на здравеопазването заповед, с която в страна е обявена извънредна епидемична обстановка с оглед регистрираните случаи на Ковид-19 в България, присъствената работа била преустановена, като служителите работили от вкъщи. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка в частта относно съществувалия между работодателя и служителите конфликт, възникнал в периода, в който последните депозирали писмените си предизвестия за прекратяване на трудовите правоотношения, както и в частта относно преустановяване на присъствената работа в предприятието поради обявената в страната извънредна епидемична обстановка във връзка с регистрираните тогава случаи на Ковид-19 в България. Показанията на свидетелката не съдържат данни, от които да се установи фактическото полагане на труд от ищците в процесния период или неговата липса.

По делото са представени и приети като писмени доказателства трудовите договори на Г. В. В., П. С. И. и Д. В. В., допълнителни споразумения към тях, извлечение от трудовата книжка на А. Г. Б., предизвестия за прекратяване на трудовите правоотношения, подадени от служителите, заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, издадени от работодателя, правилник за вътрешния трудов ред в „У.Б.“ ЕООД, заповеди за осъществяване на ограничена имуществена отговорност по чл. 210 КТ, издадени от работодателя по отношение на А. Г. Б., Г. В. В., П. С. И. и Д. В.