Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 881 от 27.09.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 875/2023
Вид
Протокол № 881
Подписан
27.09.2023
В сила
27.09.2023
Състав
Светлозар Георгиев Георгиев, Даниела Михайлова, Иваничка Димитрова Славкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 881 гр. Варна, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова и прокурора М. В. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600875 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:25 часа се явиха:

ЖАЛБ.-ПОДС.К. А. Н. - редовно призован, явява се лично и с адв.П.

Д. и адв.Ю. Г., редовно упълномощени на ДП и приети от съда.

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че няма пречка да се гледа делото. Моля да дадете ход на делото.

АДВ.Д. - Да се даде ход на делото.

АДВ.Г. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР Г.

Страните заявиха, че нямат искания за събиране на доказателства.

1

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам протеста, подаден от РП-Варна и изцяло споделям доводите по изложени от страна на наблюдаващия прокурор съображения. Моля съда да измени присъдата, постановена по НОХД№4077/2022 г. на ВРС по отношение на наложените на К. Н. наказания за двете престъпления, като същите бъдат определени при условията на чл.54, ал.1 от НК – Лишаване от свобода за всяко едно от тях с определен изпитателен срок и съответно да бъде увеличено наказанието ЛПУМПС.

АДВ.Д. – Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея.

Считам, че категорично не се доказаха хулигански действия от страна на моя подзащитен и по двете обвинения. В мотивите си съдът приема всички изложени доводи и съображения, изложени в обв.акт на РП-Варна. Считам, че и по отношение на двете деяния няма нито едно категорично доказателство за умисъл на извършване на хулигански действия, а именно нито един от разпитаните свидетели не сочи да е възмутен от поведението на моя подзащитен при управлението на МПС, като обвинителната теза е, че той е изразявал превъзходство при управлението на МПС, нарушил е морални норми, възмутително за обществото е управлявал МПС и последствие по хулигански подбуди е нанесъл и лека телесна повреда. Аз считам, че категорично това не е така. Аз бих разделил този инцидент на три части – първата е тази, при която моят подзащитен е изпреварил от дясно пострадалия и след това се е пристроил пред него непосредствено, но на безопасно разстояние, както се вижда от записите от извършената експертиза.

Считам, че до тук в неговите действия няма никаква хулиганска проява.

Всеки ден в града при това натоварено движение се случват подобни неща изпреварвания вдясно, вляво, един е с по-мощна кола, друг с по-бавна, още повече, че пострадалия дълго време, както се вижда от записите, се е движел в лявата лента, като е имал възможност да премине в дясно и не е дал път на подзащитния ми. Подзащитният ми в обясненията си е посочил, че е имал 2 проблеми в работата си, изнервен е бил, бързал е, намерил е пролука от дясно и е решил да го изпревари. Застанал е пред него, т.к. вдясно се вижда и на записите, че е имало и друг автомобил и след това се наложило да натисне спирачка, т.к. пред него е имало друг автомобил, а освен това, отдясно е имало и патрул на полицията. Една нормална реакция и логична такава на всеки шофьор, когато види патрул, още повече на това място пред хотел „Димят“ има и скоростни камери, т.к. той е натиснал повече педала на газта и виждайки патрула, убива скоростта. Не виждам нито едно хулиганско действие до тук и няма такова, което се твърди в обв.акт и се приема и в мотивите на съда, че той по този начин с това изпреварване е демонстрирал превъзходство по някакъв начин. За мен няма такова нещо. Последствие се престроява, видно от записа, в дясна лента и тръгва напред, а този, който го настига, е пострадалия. Самият той казва, че е искал да се разбере с него и от любопитство дори. Последствие е видно, че се изравняват двамата и на отворени прозорци е имало реплики между двамата водачи. Това приема в мотивите си и съда, че е имало размяна на реплики. Никой не може да каже точно какви са били тези реплики, но налице са свидетелски показания на неговата приятелка и на моя доверител и считам, че следва да се кредитират тези обяснения и показания относно това, че е имало обидни думи и реплики от страна на пострадалия. Считам, че това е така, т.к. точно след този момент се променя и поведението на моя подзащитен. След това той извършва две маневри с автомобила, които не са точно такива, свързани с правилния начин на движение на автомобила, но това не е създало по никакъв начин предпоставка за ПТП или напрежение на пътя. В този смисъл няма никакви свидетелски показания, където някой от свидетелите да е видял, че е имало опасност за ПТП или някой да е бил застрашен. Последствие и двамата отиват близо до светофара на ВИНС-а и там действително подзащитния ми под силна емоция и обида, като по делото има и изготвена СППЕ, като действително в нейното заключение се казва, че няма физиологичен афект, но се казва, че е бил силно раздразнен и повлиян от тази обида, емоционално разстроен и това го е предизвикало да слезе и да нанесе удар срещу пострадалия. Считам, че това е така и след този момент на репликите, това е момента, когато техните отношения вече стават лични заради тези реплики и обида. Считам, че хулиганския мотив отсъства, а единствено говорим само за нанесена лека телесна повреда. Още непосредствено след инцидента, 3 подзащитният ми отива да види какво е състоянието му, оказва му помощ, явно защото емоцията отминава и това е било емоционална и неправомерна реакция, но в никакъв случай не е дължащо се на хулиганско поведение, т.к. това не е типично за неговата личност и няма данни да е имал противоправни прояви и да е имал хулигански действия, а е един мъж на средна възраст, със сериозна професия. За мен това е инцидентна проява в живота му и той не е някакъв тип, който вилнее по улиците, да ходи да доказва превъзходство, въпреки че е ръководител на Свободния университет. В експертизата се казва, че той има доминиращ характер и това е нормално, иначе нямаше да бъде ръководител и да има лидерски качества, но това не го прави хулиган на пътя и тези действия не са свързани с хулигански намерения и такова поведение – да нарушава общо приетите норми. Тези обида и тези реплики са го предизвикали и той не е сдържал емоцията си е направил тези грешки.

Ето защо моля да прецените всичко изложено и да го оправдаете изцяло за хулиганските действия по двете обвинения.

АДВ.Г. – Настоящият казус би трябвало да бъде изчерпан с позицията на Окръжия прокурор в днешно с.з. пред Вас, който заяви, че не поддържа протеста в частта, в която се иска ефективно изтърпяване на наказанието.

Протестът като цяло касае определени неща, които са установени и доказани в процеса, но въз основа на протеста се иска категорично ефективно изтърпяване на наказанието. Считам, че по този начин прокуратурата е свършила работата на защитата, но това не е съвсем така.

Ние освен възражение по протеста, имаме възражение и по мотивите на ВРС, защото за нас е безспорно, че нарушението от страна на Я. е това, че трайно в продължителен период от време, което означава, че доста километри по двулентов път на централен булевард на гр.Варна, той се движи само в лявата лента за движение. В мотивите си РС-Варна казва на стр.12, след като ние твърдим, че нашия ЗДвП изисква движение само в дясно, той се позовава разпоредбата на ал.2, т.2 на чл.15. Но те не се прилага, ако водачът може да използва най-удобната за него пътна лента в определени случай и пояснява, че в този случай той попада в този аспект, когато да избира сам пътната лента.

Аз мисля, че това нещо е безспорно така. Но той може да избере лявата лента за движение единствено и само в района на светофара пред ВИНС-а, защото 4 ако завива на ляво – за него това е по-удобната лента за движение и трябва своевременно да се пристрои в лявата лента, а не да се движи от кръстовището на спирка Почивка, през цялото разстояние и да се движи единствено и само в лява лента, което принуждава четирима водачи да го изпреварват в дясно, което е забранено. Съдът неправилно тук тълкува закона и казва, че му е разрешено. Не може, защото лявата лента е за изпреварващи, а ти ще се преустроиш там, където е удобно за теб да продължиш движението си безконфликтно. Това е смисъла на закона, да няма конфликти по пътищата. Защото ако ти се движиш с километри в лява лента, естествено е който иска да се движи по-бързо от тебе, независимо дали е в рамките на разрешената или неразрешената скорост, което е негова отговорност, той има право да те изпревари и изпреварването е само вляво.

Заради това съдът е абсолютно неправ в това си твърдение. Аз твърдя, че абсолютно неправомерно действие по отношение на закона има пострадалия Я., защото той пък е безспорно пострадал, защото има лека телесна повреда.

Въпросът е, че съда правилно казва, че видеорегистраторите и камерите могат да служат при спорна ситуация, и тя е спорна, защото има безспорно установени от видео-техническите средства изпреварване на четири автомобила в дясно и той е принуден да изпревари също в дясно.

Аз считам, че действително нямаме създаване на опасност за движението от страна на подсъдимия, защото никой от останалите участници в движението не се е оплакал и не е взел отношение, а те са изпреварили Я. от дясно и са го зарязали да си прави каквото си иска - човека е решил да се движи предимно в ляво. Това съдът казва в мотивите си, че било явна демонстрация на превъзходство и незачитане на правилата за движение.

Поведението на Я. е такова, което изразява явна демонстрация на превъзходство и незачитане на правилата за движение, защото той е оставил пет автомобила да го изпреварват от дясно. Има значение този факт.

Считам, че в мотивите са изложени обстоятелства, които са спорни дали да се кредитират показанията на свид.Ш., като той казва на ДП, че не познава тези автомобили и Н. и не знае за инцидента. Последствие в с.з. заявява, че този инцидент си го е прегледал и е видял предварително. Изобщо неговите показания трябва да бъдат поставени под съмнение - дали се познава конкретно с пострадалия и неговата съпруга и дали имат контакт по отношение на този инцидент.

5

Разглеждайки видеорегистратора, съдът заявява, че подминава автомобила на подсъдимия, минава покрай автомобила на свид.П. и спира до Ш., като предната част е на нивото на задна дясна врата. Ние точно това твърдим, че Правилника изисква всеки, спирайки на светофар, да спре на стоп линията, а не на значително разстояние на тази линия и питаме защо е спрял на такова разстояние Я.. Той спира така, че да бъде на нивото на задна дясна врата, то остава едно значително разстояние до стоп-линията. Той спира така, защото той казва, че е много диалогичен човек и това е нещото, което е подвело Я. да спре по този начин. Той обича диалога и е влязъл в диалог с подсъдимия, а съда иска да ни убеди, че няма как да е влязъл в диалог с него, докато Я., самия той в с.з. заяви, че е диалогичен и там е проблема. В този диалог възниква проблема. Там обаче има нецензурен израз, което е и основанието за последващите действия и резултат.

Поставям въпроса след казаното от прокурора, вече каква ще бъде реалната житейска справедливост - дали подсъдимия да бъде осъден за двете обвинения, както иска в протеста си прокурора, или да бъде осъден за едно от тях и за какво и в тази насока си мисля, че при тази ситуация Вие следва да оцените това, което казвам по отношение на разсъжденията за поведението на Я. и да възприемете това, което съм изразил в жалбата и да процедирате по този начин, защото аз съм учуден от казаното в протеста, защото репликите, които се чуват при разговора с тел.112 и вероятно казани от подсъдимия, обаче РП-Варна прави съждения, че това е било извинение, което очевидно е било неискрено и по същество агресирано към служителя на телефон 112.