Определение № 9955 от 18.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9955 гр. София, 18.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20221100102676 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Р. Ж. Б. срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване несъществуването поради погасяване по давност на вземане за сумата от 38 542,96 лв., представляваща левова равностойност на сумата от 19 706,70 евро, като част от главница в общ размер от 248 772,96 евро по договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 15.01.2013г. по гр. дело № 55482/2012г. по описа на СРС, ГО, 36 състав и е образувано изп. дело № 58/2021г. по описа на ДСИ при РС – Трън.

С допълнение на исковата молба, приложено към молба с вх.№ 21931/12.04.2022г., и в изпълнение на дадените му указания за обосноваване на правния интерес от предявяване на иска, предвид наличието на образувано преди това гр.дело № 2439/2022г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав с идентичен предмет, заверени преписи от документи по което дело са приложени към настоящото дело, ищецът е уточнил, че по двете дела са предявени частични искове, но за различни части от вземането на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с еднаква стойност и е направил изменение на иска в посока увеличаването му от 38 542,96 лв. на 40 000 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че е осъден солидарно с трети за настоящото производство лица, на основание чл.417 от ГПК, да заплати на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 248 772,96 евро, представляваща главница по договор за банков кредит, въз основа на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 15.01.2013г. по гр. дело № 55482/2012 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, по който е било образувано изп. дело № 77/2013г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова, прекратено поради настъпила перемпция, както и че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително производство по изп. дело № 58/2021 г. на ДСИ при РС Трън, по което са предприети нови действия по изпълнение, въпреки настъпилата перемпция и погасяването на вземането на банката по отношение на него като солидарен длъжник.

С молба с вх. 45377/18.07.2022г. ищецът е поискал производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на производството по т.д. № 1745/2021г. на ВКС, II т.о., като към молбата е приложен препис от определение № 185/27.06.2022г., постановено по същото дело. При справка в сайта на ВКС и с оглед приложените по делото доказателства, се установява, че след подадени в срок възражения от длъжниците, сред които и ищецът Б., срещу заповедта за изпълнение, вземането по което се оспорва в настоящото производство, е образувано друго производство с правно основание чл.422 ал.1 1 от ГПК за установяване съществуването на допуснатите до принудително удовлетворяване парични притезания на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като по подадена касационна жалба от длъжниците по заповедта за изпълнение срещу постановеното решение по в.гр.д.

№ 2522/2019г. на САС, с което е потвърденото решението по т.д.№ 2841/2013г. на СГС за уважаване на предявения иск, е образувано т.д. № 1745/2021г. по описа на ВКС, II т.о., което към момента не е приключило, но наличието на висящо производство по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК не е основание за спиране, а за прекратяване на производството по настоящото дело.

Предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК е ищецът да основава своето правно твърдение за недължимост на изпълняемото право, предмет на съответното принудително изпълнително производство, на нови обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, като ново обстоятелство ищецът е посочил настъпилата погасителна давност по отношение вземането на банката, изтекла в периода от 21.11.2016г. до 21.11.2021г., но доколкото е налице висящо исково производство по иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, цитирано по-горе, заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК не е влязла в сила, респ. не е отречено със сила на пресъдено нещо възникването и съществуването на обективираните в нея парични притезания.

Предвид изложеното и като съобрази, че длъжникът не може да се позовава на факти, които биха възникнали след настъпване преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, т.е. на такива, които са се породили след приключване на съдебното дирене по исковете, предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, по аргумент от обратното основание от чл.439 ал.2 от ГПК, съдът намира, че предявения иск се явява недопустим, поради което и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. До произнасянето със съдебен акт по т.д. № 1745/2021г. на ВКС, II т.о., дори при направено оттегляне на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение, производството по предявения от банката положителен установителен иск срещу длъжниците е висящо, а длъжникът може да се позове на нови факти само след този момент, включително и на изтекла погасителна давност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2676/2022г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2