Решение № 247 от 20.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. С.З., 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

А. Д. А.ов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20245500500457 по описа за 2024 година

Производството се води по реда на чл.435, ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на И. С. Т., с адрес: гр.С.З., ул. „********, действащ чрез адв. А. М. срещу постановление от 14.06.2024 г. по изп. д.№ 2019**0401272 по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** в регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., за отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, т.к. съдебният изпълнител е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство, т.к. не е изпълнил процесуалното си задължение да назначи особен представител на длъжника. Освен това сочи, че взискателят не е поискал извършването на действия в срока по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, а ако такива са били извършени, то те са незаконосъобразни поради неспазване на разпоредбата на чл.430 от ГПК.

Претендира се отмяна на обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Насрещната страна – взискателят „Е.М.“ ЕООД, е подал възражение в 1 законоустановения срок, с който е оспорил жалбата като частично недопустима, а по същество като неоснователна. Заявено е искане за оставянето й без уважение.

В депозираните от ЧСИ Г.И. мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК се изразява становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на жалбата.

Излагат се съображения, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

Съдът, след като обсъди изложените в жалбата и възражението твърдения на страните и провери обжалваното действие на ЧСИ по изп.д.№ 2019**0401272 на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** в регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.04.2019 г. е образувано изп.д. № 2019**0401272 на ЧСИ Г.И. по искане на взискателя „Е.М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист № 2349/03.06.2014 г., издаден по ч.гр..д.№ 2349/2014 г. по описа на Районен съд – С.З., от който е видно, че И. С. Т. е осъден да заплати в полза на „К.“ АД сума в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.06.2014 г. до изплащане на вземането, както и 265 лв. – разноски по делото.

Към листа е приложен договор за цесия от 21.11.2016 г., по силата на който „Е.М.“ ЕООД е придобило вземането на „К.“ АД срещу И. С. Т., материализирано в изпълнителният лист.

С молбата взискателят е посочил като способ на принудително изпълнение налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“ АД.

След извършена справка за имущественото състояние на длъжника, на 13.05.2019 г. са наложени запори върху банковите му сметки и в „С.Е.“ АД, „О.Б.Б.“ АД и „П.И.Б.“ АД.

С писма съответно от 15.05.2019 г. и от 20.05.2019 г. „П.И.Б.“ АД, а впоследствие и „С.Е.“ АД и „О.Б.Б.“ АД, са уведомили съдебният изпълнител, че лицето има разкрити банкови сметки, наложеният запор е отразен, но липсва авоар за изпълнението му.

С молба от 14.06.2019 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало налагането на запори върху банковите сметки на длъжника в „С.Е.“ АД, „О.Б.Б.“ АД и „П.И.Б.“ АД.

На 28.05.2021 г. взискателят е подал молба, с искане за извършване на 2 справка в Регистъра за банкови сметки и сейфове за регистрирани сметки на длъжника и налагането на запори върху тях.

С молба от 04.06.2021 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Т.-Д.З.Б.“ – кл. С..

Запорът е наложен и на банката е изпратено запорно съобщение.

По делото не са налице доказателства дали банката е признала вземането.

С молба от 06.04.2023 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „О.Б.“ АД.

По делото не са налице доказателства дали съдебният изпълнител е наложил поисканият запор, респ. дали банката е признала вземането.

На 12.06.2024 г. на длъжника, чрез пълномощника му адв. А. М., е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 13.06.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото, а на 14.06.2024 г. е постановен обжалваният отказ за прекратяване, съобщен на длъжника на 17.06.2024 г.

Жалбата е подадена на 01.07.2024 г.

Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол отказ на частния съдебен изпълнител, от процесуалнолегитимирана страна, в предвидения в закона срок за обжалване.

Допустимостта на жалбата съдът извлича от съдържащото се в нея оплакване за наличието на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, предвидено в чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата се преценява за неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Вложената от законодателя в тази норма идея представлява израз на хипотезата, при която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по негов почин изпълнително производство, което като динамичен фактически състав съществува и се развива по негова воля.

3

Предвиденият период от време по-дълъг от две години представлява процесуален преклузивен срок, който има значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо изпълнително производство, т.е. се отнася до възникналите процесуални правовоотношения, но не погасява материалното право на взискателя и след изтичането му може да бъде образувано ново изпълнително производство.

В настоящият случай взискателят е искал извършването на изпълнителни действия при образуването на делото на 24.04.2019 г., на 14.06.2019 г., на 04.06.2021 г. и на 04.06.2021 г., т.е. между никои две от всички тези искания не е налице изтекъл по-продължителен от две години срок.

Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си по чл.430 от ГПК да поиска назначаване на особен представител на длъжника не е относимо към наличието на процесуалните предпоставки за настъпването на перемпция, нито обуславя наличието на някое от другите предвидени в чл.433, ал.1 т.1- т.7 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Следва да се държи сметка и за обстоятелството, че в изпълнителното производство е налице приложен способ на принудително изпълнение спрямо длъжника, а именно запор на банковите му сметки в „С.Е.“ АД, „О.Б.Б.“ АД и „П.И.Б.“ АД, т.к. банките са отразили запорите върху съществуващите сметки на длъжника.

В тази връзка следва да се има предвид, че докато един способ на принудително изпълнение бива прилаган, взискателят не е длъжен да сочи друг способ на принудително изпълнение.

По изложените мотиви жалбата на И. С. Т. срещу постановлението от 14.06.2024 г. за отказът на ЧСИ Г.И. да прекрати изпълнителното производство се преценява от съда за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, но такива не му се присъждат поради липсата на отправено искане в тази насока.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК 4

Окръжен съд – С.З.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. С. Т., с адрес: гр.С.З., ул.

„********, действащ чрез адв. А. М. срещу постановление от 14.06.2024 г. по изп. д.№ 2019**0401272 по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** в регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., за отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5