Решение № 33 от 29.01.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 21/2026
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл. 25 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.296, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.343г ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 8, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1,т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Плевен, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600021 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 313, вр. чл. 306, ал. 1,т. 1 от НПК.
С Определение №1231/11.12.2025г., постановено по ЧНД №2151/2025г. по описа на РС-Плевен съдът на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК е определил на осъдения на осъдения Н. В. К. ЕГН:********** едно общо, най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 616/2025г., НОХД № 1862/2025г., НОХД № 1474/2025г. и НОХД №2083/2025 г. – всичките по описа на РС-ПЛЕВЕН, а именно – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.24 НК съдът е увеличил с ДВА МЕСЕЦА общото найтежко наказание по съвкупността, като окончателният му размер се счита ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.2 НК съдът е присъединил към така определеното общо, най-тежко наказание по съвкупността, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на Н. К. по НОХД № 616/2025г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, като на основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, а именно - считано от 03.02.2025г.
1
На основание чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал от така определеното общо, най-тежко наказание по съвкупността времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД №616/2025г. по описа на РСПЛЕВЕН, съобразно справка изх.№454/27.11.2025г. на НАЧАЛНИК на ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, а именно – ДВА МЕСЕЦА И ЧЕТИРИ ДНИ.
На основание чл.59 ал.1 т.1 НК съдът е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание по съвкупността времето, през което осъденият е бил задържан по пр.пр.№6673/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН /във връзка с деянието по НОХД №1862/2025г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН/, съобразно справка изх.№454/27.11.2025г. на НАЧАЛНИК на ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, а именно - в периода 26.09.2025г. – 07.10.2025г.
Срещу първоинстанционното определение е постъпил частен протест от РП-Плевен в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.24 от НК.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в тази част. Сочи се, че съдът неправилно не е уважил искането на РП-Плевен за увеличаване на определеното общо найтежко наказание с пет месеца, а е увеличил наказанието само с два месеца.
Излага се становище, че осъденото лице е многократно осъждано за извършени престъпления както на територията на РБ, така и в други държаничленки. Отправено е искане съдът да измени обжалвания съдебен акт в частта по приложението на чл.24 от НК, като увеличи определеното общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 616/2025г. описа на РС-Плевен, НОХД № 1862/2025г. описа на РС-Плевен, НОХД № 1474/2025г. описа на РСПлевен и НОХД №2083/2025 г. описа на РС-Плевен, а именно – десет месеца „лишаване от свобода“ с пет месеца, като определеното общо най-тежко наказание стане „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
В съдебно заседание въззивният протест се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура – Плевен. Изложени са твърдения, че приложението на чл. 24 от НК в случая като размер не отговаря на настоящия такъв. Сочи се, че винаги едно производство по този ред не трябва да се обръща като вид производство по амнистиране. Излага се становище, че ако разпоредбата на чл. 24 от НК бъде приложена в пълен размер, то това в никакъв случай не би влязло в колизия с изискванията от законодателя. В заключение се прави искане съдът да уважи частния протест в цялост.
В съдебно заседание на въззивната инстанция осъденото лице Н. В. К. се явява лично и се представлява от адв. Л. Н., които оспорват протеста.
Защитникът на осъденото лице излага становище, че в конкретния случай максималния допустим размер да се увеличи наказанието на основание чл. 24 от НК е само два месеца, тъй като в противен случай, ако чл. 24 от НК бъде изпълнен в максимален размер, а именно пет месеца, то би се допуснало нарушение на материалния закон. Развива тезата, че съгласно т. 6, б. „б“ от Постановление №1/17.01.1983г. срокът на наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС“ не може да е по-кратък от срока на наказанието 2
„Лишаване от свобода“, когато се налагат заедно, като ако чл. 24 от НК се изпълни в максимален размер, то би се стигнало до нарушение на тези разяснения. В заключение прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
Осъденият Н. В. К. се явява в съдебно заседание лично и с адв. Л. Н. от АК – Плевен, като заявява, че поддържа казаното от защитника си.
В правото си на последна дума осъденият Н. В. К. заявява, че поддържа казаното от адвоката си.
Съдът, като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното:
Частният протест е подаден в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустим и редовен.
Разгледан по същество, ПРОТЕСТЪТ е ОСНОВАТЕЛЕН.
Н. В. К. е осъждан както следва:
1. С определение от 16.10.2025г., постановено по НОХД №1474/2025г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на същата дата е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което за извършено на 28.07.2025г. престъпление по чл.296, ал.1 от НК е определено и наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
2. С определение от 14.10.2025г., постановено по НОХД №1862/2025г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на същата дата е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което за извършено на 25.09.2025г. престъпление по чл.296, ал.1 от НК е определено и наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
3. С определение от 29.09.2025г., постановено по НОХД №616/2025г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на същата дата е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което за извършено на 03.02.2025г. престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК е определено и наложено наказание десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
4. С Определение по НОХД №2083/2025 г. по описа на Районен съд Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, с което Н. В.
К. се признал за виновен за престъпление по чл.131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.
2 НК, извършено на 31.10.2024г. и му било наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ“ режим.
В протестирания съдебен акт по отношение на приложението на чл.24 от НК, каквото е единственото оплакване в настоящото производство, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че се касае за деец, който е многократно съден за различни престъпления от общ характер, включително – за престъпления, които не са по съдебните актове, включени в Предложението на РП-Плевен, като наред с това, подлежат на групиране четири осъдителни съдебни акта, всичките – с наложено ефективно наказание лишаване от 3 свобода; видно от справката за съдимост, налице са данни и за множество осъждания извън пределите на страната, в други държави от ЕС. Съдът е развил тезата, че К. е лице с изградени престъпни навици, явно незачитане на правовия ред и трайни деформации в правосъзнанието, като очевидно е необходим по-висок интензитет при упражняване на наказателната репресия, както за постигане целите на наказанието, така и за обезпечаване съответността на наказанието спрямо престъпната деятелност. С тези изводи се солидаризира и настоящият въззивен съдебен състав. Едновременно с това първоинстанционният съд е развил съображения, че макар увеличаването на основание чл.24 НК да би било принципно обосновано в максимален размер, т.е. с пет месеца, то допустимият максимален размер в случая, се явява два месеца, при отчитане на междувременно настъпилите законодателни промени в разпоредбата на чл.343г ал.2 НК. Съдът първоначално правилно е приел, че същата разпоредба няма как да бъде приложена в текущата й редакция, тъй като същата редакция не е била в сила към момента на извършване на деянието по НОХД № 616/2025г. по описа на Районен съд – Плевен – 03.02.2025г. Въпреки това, обаче, първоинстанционният съд е възприел диаметрално противоположна позиция, приемайки, че във всеки случай, размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС, не може да бъде по-нисък от наказанието лишаване от свобода.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя тези крайни изводи на първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 343г ал.2 НК в текущата й редакция от 29.07.2025г. в действителност не е била в сила към момента на извършване на деянието по НОХД № 616/2025г. по описа на Районен съд – Плевен, което е извършено на 03.02.2025г., както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалваното определение.
Разпоредбата регламентира, че когато лишаването от право по ал.1 на чл.343г от НК се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не помалък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години.
Формулировката, използвана в чл. 343г, ал.2 от НК, позволява да се обобщят всички състави на транспортни престъпления, включени в тази норма, за които, наред с основното наказание „лишаване от свобода“, се предвижда допълнително кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“. Налагането на наказание, като специфична правосъдна дейност, се основава на принципите на законност и индивидуализация на наказанието. Съдът отмерва наказанието в пределите, определени от санкционната част на материалната наказателноправна норма, съдържаща състав на престъпление. В този смисъл разпоредбата на чл.343г, ал.2 от НК се прилага при всеки случай на индивидуализация на конкретното наказание за конкретно извършено престъпление. Този принцип предполага да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК, а наказанието да отговори на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК. Разпоредбата на чл.343г, ал.2 от НК, обаче, не би могла да се приложи в производство по 4 реда на чл.23 от НК и да ограничи приложението на чл.24 от НК, тъй като в това производство съдът не прилага принципа за индивидуализация на наказанието, а преценява дали са налице основанията за кумулация на наложени и вече индивидуализирани наказания, по отношение на които вече е била приложена нормата на чл.343г, ал.2 от НК, както и дали с оглед постигане на целите в чл.36 от НК се налага увеличение на определеното общо най-тежко наказание, което не е дейност по индивидуализация на наказанието по смисъла на НК.
Приложението на чл. 24 от НК в случаите по чл. 343г, ал.2 от НК би могло да бъде изключено, ако двете норми се намираха в съотношение на специална към обща такава. Чл. 343г, ал.2 от НК, обаче, не носи белезите на специална разпоредба и не би могла да дерогира приложението на чл.24 от НК, тъй като между тях не се поражда конкуренция. Спецификата на чл. 343г, ал.2 от НК я очертава като норма от особената част на НК, имаща за цел да обхване хипотезите, при които се налага кумулативно по-леко наказание, наред с основното такова. Разпоредбата на чл. 24 от НК се намира в общата част на НК и дава възможност на съда да прецени дали в конкретния случай се налага увеличение на вече наложено наказание, което е индивидуализирано и по отношение на което е взета предвид нормата на чл.343г, ал.2 от НК по време на индивидуализацията на наказанието. Доколкото в закона липсват ограничаващи приложението на чл.24 от НК правила, то тя се явява универсално приложима във всеки случай на кумулация на наказания. Найсъщественият аргумент относно възможността да се приложи чл. 24 от НК произтича от систематичното място на първата норма - в общата част на НК, което предопределя нейната универсална приложимост спрямо разпоредбите от особената част.
Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/984b3bea-3016-4609-8d29-3d4aa11702f3