Решение № 260021 от 09.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260021

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 09.2.2021 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет и втори януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Катя

Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №661 описа на ПАС за 2020 г., намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от А.А.Ч., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Р.М., срещу постановеното решение №361 от 18.08.2020 г. по търг.дело №72/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявените искове, както следва:

- за неимуществени вреди за сумата, представляваща разликата над присъдените 50 000 лв. до претендираните 150 000 лв.,

- за мораторно обезщетение върху главницата за сумата, представляваща разликата над присъдените 1 847,23 лв. до претендираните 5 583,78 лв. за периода 21.09.2018 г. – 31.01.2019 г., - за имуществени вреди за сумата, представляваща разликата над присъдените

2 998 лв. до претендираните 3 303,59 лв.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложил е подробни съображения, като моли да се отмени решението в обжалваната му част, след което се уважат предявените искове в пълния им размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, определено при условието на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът ЗД Б.АД не е представил отговор, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат М.Г., е взел становище по въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 08.09.2020 г. Въззивната жалба е подадена по пощата на 23.09.2020 г. С оглед разпоредбата на чл.60,ал.6 от ГПК следва да се приеме, че е депозирана в срок. Подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се прецени по същество съгласно чл.269,изр.2 от ГПК.

С решението по т.д.№72/2019 г. на ПОС е осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца на А.А.Ч. сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, изразили се в болки, неудобства, ограничения и затруднения в движението, социална изолация и промяна в начина на живот, претърпени вследствие на тежката черепно-мозъчна травма и контузия на дясна раменна става, с постконтузионен синдром, обхващащ болка в главата, болка във врата и дясната ръка, както и латентна пареза на ляв долен крайник, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба-01.02.19г. до окончателното и плащане. Отхвърлен е искът за разликата над 50 000 лв. до претендираните 150 000лв., поради основателност на възражението за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост и поради недоказаност на твърдените като претърпени неимуществени вреди, изразили се в замайване, неспокоен сън и кошмари, потиснатост, честа смяна на настроенията, лесна плачливост, приливи на чувство за безспокойство безпомощност, емоционална лабилност, тревожност и затруднена концентранция.

Така също ответникът е осъден да заплати сумата от 1847,23 лв., съставляваща лихва за забава в плащането на главницата от 50 000лв. за времето от 21.09.18г.-31.01.19г. включително, като е отхвърлен искът за разликата над 1847,23 лв. до претендираните 5 583,78лв.

Така също ответникът е осъден да заплати сумата от общо 2 998 лв., като обезщетение за имуществени вреди, от които 58 лв.- заплатена потребителска такса за болничен престой и 2940 лв. - заплатени за титаниева мрежа с 10 винта, поставена при извършена оперативна намеса, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.19г., като е отхвърлен искът за разликата над 2 998 лв. до претендираните 3303,59лв., конкретно за сумата от 260 лв. - заплатени за санитарни материали и за сумата от 45,59 лв. - заплатени за лекарствени средства.

Посочените суми са в резултат на настъпили вреди от ПТП, състояло се на 02.07.2018г., на АМ „Т.“, км.**м., в посока С., причинено виновно от Й.Г.Г. с л.а. „Ф.“ с рег.№**, застрахован при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица **, валидна за периода 06.12.17г.-05.12.18г.

Видно от данните по делото, ищецът първо е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в резултат на посоченото ПТП от застрахователя със заявление от 21.09.2018 г.

Твърди в исковата молба, че след катастрофата бил приет в клиниката по неврохирургия в увредено общо състояние, с оплаквания за силно главоболие, слабост и тръпнене на левия крак, без спомени за инцидента. Били проведени две оперативни лечения, а впоследствие постъпил в клиниката по физикална и рехабилитационна медицина, където била проведена рехабилитационна програма. Признат бил за временно неработоспособен.

Твърди, че в резултат на ПТП е получил сериозни увреждания - физически и психически, които променили изцяло начина му на живот. Посочва, че изпитва изключително силни и постоянни болки в областите на травмите, главоболие, замайване и обща слабост. Нуждае се от чужда помощ в ежедневието си. Поради фрактурите има пареза на левия крак. Изпитва огромна трудност при придвижване.

Не може да спи спокойно, сънува кошмари, свързани с катастрофата. Станал е подтиснат, с честа смяна на настроението, емоционално лабилен, тревожен, със затруднена концентрация, лесно се разплаквал, изпитвал чести приливи на чувство за безспокойство и безпомощност. Отказвал да се среща с хора извън семейството, изпитвал притеснение, когато излизал от дома си.

Твърди, че болките и страданията продължавали понастоящем, както и че ще продължат в бъдеще, като справедливото обезщетение се равнявало на 150 000 лв.

Вторият обективно съединен иск е за мораторно обезщетение върху главницата от 150 000 лв. за периода от

21.09.2018 г., когато е уведомено застрахователното дружество за претенцията до датата на подаване на исковата молба

01.02.2019 г.

Третият иск е за имуществени вреди в общ размер 3303,59лв., от които 58 лв.- заплатена потребителска такса за болничен престой, 260 лв. - заплатени за санитарни материали, 45,59 лв. - заплатени за лекарствени средства, 2940 лв. - заплатени за титаниева мрежа с 10 винта.

Посочва, че е заявил извънсъдебна претенция с молба от 21.09.2018 г., по която застрахователят не е определил и заплатил обезщетение. От тази дата претендира и законна лихва върху двете главници за имуществени и неимуществени вреди до окончателното изплащане.

Видно от отговора, ответникът счита претенциите за прекомерни.

По делото е приложена медицинската документация на ищеца в УМБАЛ С. по повод

ПТП. Изготвена е комплексна съдебно техническа и медицинска експертиза.

Разпитани са свидетели. Тези доказателства са релевантни при преценката на размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която това обезщетение се определя по справедливост.

Заключението на съдебната експертиза следва да бъде кредитирано от съда, тъй като то е изготвено компетентно на база медицинската документация и преглед на ищеца за състоянието му. От него се установява, че ищецът е претърпял средно тежка към тежка черепно-мозъчна травма, многофрагментна фрактура на черепа, мозъчна контузия и пареза на леви крайници, 2-ра степен. Към момента на изписване парезата е отзвучала и има латентна такава. При постъпване в болница след инцидента е приложено хирургическо лечение по спешност - отстранени костни парчета, притискащи мозъка, декомпресия на същия, кръвоспиране с платика на важен венозен дрениращ съд. След операцията пролежал в болница за периода 02.07.2018 г. – 13.07.2018 г. Поради останалия черепен дефект, който налагал пластика на черепа, се извършила втора операция за поставяне на титаниева пластина, като второто пролежаване в болница е за периода 15.10.2018 г. – 26.10.2018 г.

Установява се и, че получената тежка отворено черепно-мозъчна травма със счупването на черепните кости в областта на свода на черепа, хлътване на костните фрагменти с притискане на мозъка, разкъсването на голям кръвоносен съд на мозъка, контузията на мозъка и излива на кръв и въздух в черепната кухина, са довели до засягане на двигателната и сетивна способност на левите крайници, създали са реална опасност за живота на пострадалия и са наложили спешната оперативна интервенция за отстраняване на костните парчета, декомпресия на мозъка и пластика на разкъсания кръвоносен съд. Наложила се повторна операция. Пострадалият е търпял болки от засегнатите от травмите места, които в първите дни са били по-интензивни.

Установява се и, че настъпилите травматични увреждания отговарят и са следствие на настъпилото ПТП.

Към момента на прегледа се установяват оплакванията на ищеца- рецидивиращи болки в ляво париентално в областта на черепната травма и пластика, в дясно рамо и врата, изтръпване на пръстите на левия крак, като той е с добро обективно общо състояние. Може да се заключи, че възстановяването е много добро. Не могат да се предвидят бъдещи последици.

От устните обяснения на вещите лица лекари се установява какво е латентна пареза, имало ли е контузия на дясно рамо, продължителността на възстановителния период, обхващащ извършването на пластика и рехабилитационния период, липсата на черепен дефект към момента на прегледа, неотразяване на изтръпването на пръстите на левия крак върху походката и движението на пострадалия.

За състоянието на ищеца са разпитани и свидетелите И.И.и Н.К..

Свидетелката И.живее на семейни начала с пострадалия. В деня на катастрофата тя го видяла в спешния център целия, облян в кръв, като и съобщили, че положението му е сериозно. Цяла нощ го оперирали, като след това и обяснили, че целият му череп бил начупен на малки парченца и част от тях били забити в мозъка, че са отстранили тези парченца, че не знаят в каква степен е увреден мозъкът. На левия му крак била поставена голяма марля, като и съобщили, че оттам е взимана кожа за присаждане на главата. Там имало дупка, която се виждала при сменяне на превръзката. След 15 дни бил изписан. През това време тя била с него и го обслужвала. В началото бил с катетър, след една седмица го свалили и бил на подлога. След първата седмица започнало раздвижването постепенно. При изписването от болницата не му било разрешено да се движи самостоятелно. Лежал през цялото време, като освен нея за него се грижили и родителите и. Той се притеснявал изключително много от това. Тя му сменяла превръзките. Тъй като в главата бил с огромна дупка и за да се запази мозъкът, се наложила втора операция, като му била поставена пластина. Също лежал в болница 15 дни и тя била през цялото време с него, тъй като се нуждаел от грижи. След като бил изписан полагали същите грижи, както и първия път. Вече съпругът и бил коренно различен човек. Боляло го, било му трудно, усещал в главата си някакво опъване, като докторът обяснил, че сигурно болтове притискат нервите и от това е този дискомфорт. При застудяване имал чувството, че има опряно студено желязо в главата. Било му постоянно студено. Изпитвал доста силни болки във врата, ръката и крака, от където били взели кожа. Поради болките във врата и ръката се предприела рехабилитационна процедура. Първият курс не бил достатъчен, поради което бил приет в болница през м.декември, където му били направени други процедури. След завръщането му продължавало да го боли. Продължавали с масажи. След втората рехабилитация започнал да се движи самостоятелно без чужда помощ. Инцидентът го променил много. „Завъртял се в обратна посока“. Бил много деен човек, обикалял по балканите, но след катастрофата не искал да излиза, станал затворен, предпочитал да стои сам. Вече не обичал да общува. Продължавал да се оплаква от болки във врата и дясната ръка. Куцал с крака, като първите 10 минути при тръгване били критични. Всяка сутрин продължавали с масажите на врата.